Решение № 1057 от 14.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. Пловдив, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, * СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20225300102713 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. И. А. - Ч., с ЕГН ********** и адрес: гр. *****************************************, и А. Л. Ч., с ЕГН ********** и адрес: гр. **********************************************, чрез адвокат С. П., против „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000, р-н „Одесос“, ***А, с която са предявени искове с правна квалификация чл.38 ЗКНИП във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6, 7 и 9 от ЗКНИП, съединени при условията на евентуалност с искове по чл.146 вр. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, чл. 26, ал. 1, пр.1 и 3 от ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 06.02.2019г. между страните бил сключен договор за заем № ******-06.02.2019г., съгласно който заемодателят „Ново финанс” ООД предоставил на заемополучателя Д. А. заем в размер на 33 000 лв., със срок на погасяване 60 месеца, с дата на първа погасителна вноска- 06.03.2019г. и дата на последна вноска – 06.02.2024г. Договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент в размер на 20 %, гаранционна вноска в размер на 20 % от стойността на предоставената в заем сума, платима в срок от 5 дни, считано от датата на подписване на договора, и ГПР в размер на 20 %.

Договорът бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № ** в гр. *************************, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в Службата по вписванията – гр. Пловдив с вх. рег. № ****, акт. № ***, том *, дело № ****/06.02.2019г. На 05.02.2019г. между страните бил сключен и договор за заем № ******-05.02.2019г. за сумата 1 от 2 000 лв., при същите условия и срок, също обезпечен с посочената по-горе ипотека.

Твърди се, че сключените договори за потребителски кредит са недействителни, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не е посочен размер на общата дължима сума, определен е ГПР 20% без да е ясно по какъв начин е формиран. Наред с това се поддържа, договорите не отговарят на изискването и на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като липсва погасителен план и посочване на начина на разпределение на вноските между различните компоненти от кредита. Не е посочена и годишната база за изчисление на възнаградителната лихва. Според ищците, дължимият ГПР също не е коректно посочен, тъй като в него не се съдържат всички разходи по кредита. Твърди се, че действителният размер на ГПР е 280 %. Освен това не било ясно как бил формиран и кои са взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Предвид изложеното се твърди, че договорите са недействителни на основание чл. 22 от ЗПК, поради което на основание чл. 23 от ЗПК потребителят бил длъжен да заплати само чистата стойност на кредита.

Релевират се възражения за нищожност и на отделни клаузи от договор за заем № *******-06.02.2019г. и договор за заем № ******-05.02.2019г. Твърди се, че клаузите на чл.

2.6 и чл. 2.8 са нищожни на основание чл. 40 от ЗКНИП, вр. с чл. 146 от ЗЗП, а и неравноправни съобразно критериите на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като е предвидено уговорената наказателна лихва в размер на 5 % да се начислява върху цялата невърната главница по договорите, а освен това е уговорено плащане на вноска в размер на 550 лв., която съдържа само дължимата лихва, като главницата е платима едва в края на срока – на 06.02.2024г. В тази връзка се посочва, че не е следвало да се начислява наказателна лихва върху непогасените суми, тъй като би се стигнало до анатоцизъм. Твърди се и че била начислявана наказателна лихва върху целите главници преди настъпване на падежа им.

Ищците поддържат, че е нищожна и клаузата на чл. 2.7 от Договора, тъй като противоречала на закона и добрите нрави. Посочената клауза предвиждала заплащане на неустойка за забава в размер на 60 % от заетата сума, независимо от продължителността на забавата и обема на неизпълнението, което излизало извън присъщите функции на неустойките.

Клаузата била и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП, както и нищожна на основание чл. 40 от ЗКНИП, вр. с чл. 146 от ЗЗП.

Изложено е, че с писмо от 18.11.2021г. ответното дружество отправило изявление до заемополучателя, че задължението по договорите към дата 30.11.2021г. възлиза на 74 099,95 лв., от които 33 000 лв. - главница, 38 649,95 лв.- договорна лихва и неустойка за забава и 450 лв.- такса за заличаване на ипотека, съгласно ОУ към договора за заем. Според последващо уведомително писмо от 05.09.2022г., задължението по договорите към дата 30.09.2022г. било в общ размер на 89 486,11 лв. по двата договора, като от тази сума- 33 000 лв.- главница, 54 036,11 лв.- договорна лихва и неустойка за забава и 450 лв.- такса за заличаване на ипотека, съгласно ОУ.

Посочва се, че задълженията към ответното дружество по двата договора за кредит били погасени с плащането на сумата от 89 486,11 лева, като последната е заплатена с общи средства на ищците, които са съпрузи. Доколкото двата договора за потребителски кредит са 2 недействителни, то съгласно чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи. С оглед на това, се твърди, че сумата от 56 486,11 лв., се явява заплатена от ищците без основание.

Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че горепосочените договори за заем са недействителни, а в условията на евентуалност- да се обявят за нищожни клаузите на чл. 2.6, 2.7 и 2.8 от договорите. Иска се осъждане на ответника да заплати на двамата ищци сумата от 56 486,11 лв., представляваща разликата между платената сума по договорите в размер на 89 486,11 лв. и общия размер на отпусната в заем главница, а именно – 35 000 лв., и която сума е заплатена от ищците без основание- по недействителни договори за кредит и нищожни клаузи. Претендира се законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й плащане. С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 18.05.2023г., е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск, като същият е увеличен от 56 486,11 лв. на сума в размер на 76 254,08 лв.

Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на адвокат С. П.пълномощник на ищците. Направено е искане за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.3 от НМРАВ.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, чрез упълномощения процесуален представител адвокат Д. Т., в който се поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че между страните „Ново финанс“ ООД- заемодател, Д. И. А. - Ч.- заемополучател и А. Л. Ч.- солидарен длъжник са сключени два договора за заем с №******- 06.02.2019г. и №******05.02.2019г., като заемополучателят многократно е просрочвал задълженията си и по двата договора. Твърди се, че неправилно в исковата молба са релевирани пороци на договорите, поради противоречието им с разпоредби на ЗПК, тъй като в действителност приложимата правна уредба се съдържала в ЗКНИП, доколкото вземанията по договорите са били обезпечени с ипотека. Заявява се, че ответното дружество е предоставило необходимата предварителна информация на ищците преди сключването на договорите, поради което същите са били в състояние да преценят икономическите им последици. Освен това се сочи, че отделните клаузи от договорите били индивидуално уговорени, поради което не можели да намерят приложение разпоредбите на ЗЗП относно неравноправните клаузи. Извън това, в договорите била посочена цялата необходима информация, вкл. лихвен процент, който бил фиксиран и не се променял за целия срок, и ГПР, който в случая включвал само и единствено възнаградителната лихва от 20 %. Поддържа се, че не са налице основания за обявяване на сделките за нищожни поради противоречие с нормативно императивно изискване по основното им съдържание. В случая съдържанието на раздела „индивидуални условия“ в окончателните договори, подписани от двете страни и възпроизведено в ипотечния акт, съответствало на реквизитите по чл. 23, ал.1 ЗКНИП /съставени са като писмени документи на хартия/, чл.24, ал.1, т. 5- 9 и 11 от ЗКНИП /оповестен е срок на 3 ползване, размери на главниците и условията за усвояването им, приложени са погасителни планове с датите на изискуемите плащания, размери на всяка месечно дължима вноска, общия им брой и разпределение на частите за лихви и главници, единствения приложим фиксиран лихвен процент, обща сума, дължима от потребителя по кредита, като сбор на главницата и лихвата за целия период/. ГПР е бил оповестен като определен от единствения известен предварително разход за фиксирана лихва. Гаранционната сума не следвало да се третира като допълнителен разход, предвид уговореното й предназначение да покрива основния разход за лихва, доколкото заемателят не предложи предсрочно изпълнение и се освободи от задължението си занапред. Излагат се подробни съображения по отношение твърденията на ищците за нищожност на клаузи от договорите. Твърди се, че не е била начислявана неустойка за забава на основание чл. 2.7 от договорите, поради което не следвало същата да бъде част от предмета на настоящото производство. Предвид горното, се иска да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски. Съображения по спора са изложени и в писмени бележки на адвокат Т.- процесуален представител на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Не е спорно по делото и се установява от представения договор за заем № ******05.02.2019г., че на 05.02.2019г. в гр. Пловдив между ответника „Ново Финанс“ ООД, като заемодател, Д. А. - Ч., като заемополучател и ипотекарен длъжник, и А. Л. Ч., като солидарен длъжник и съпруг, даващ съгласие по чл.26 СК, е сключен договор за заем, съгласно който, заемодателят е предоставил на заемополучателя сумата от 2 000 лв., като последният се е задължил да я върне най-късно до 06.02.2024г., при фиксиран лихвен процент- 20%. В договора е уговорен срок на изпълнение от 60 месеца, като задължението следвало да се изплаща до 6-то число на месеца, считано от 06.03.2019г., на вноски по утвърден погасителен план, с размер на ежемесечните вноски, изчислен на база дължимата лихва- 33,33 лв. Съгласно чл.2.2 „и”, през целия срок на заема заемополучателят погасява само дължимата лихва, а главницата в нейния пълен размер се дължи в края на срока, уговорен между страните- 06.02.2024г., с изключение на случаите на предсрочно прекратяване на договора. Според чл.7.5, с подписване на договора солидарният длъжник А.

Ч. се е задължил да отговаря солидарно съгласно чл.121 ЗЗД за задълженията на заемополучателя. С договора са уредени още правата и задълженията на страните, отговорностите при неизпълнение на задълженията им, както и обезпечаването на заема.

Безспорно е, че на 06.02.2019г. страните са сключили и договор за заем с № ******06.02.2019г., съгласно който, заемодателят „Ново Финанс” ООД предоставя в заем на заемополучателя Д. А. - Ч. сумата от 33 000 лв. за срок от 60 месеца, която последната се задължила да върне до 06.02.2024г., съобразно уговореното в договора, при фиксиран лихвен процент- 20%. Неразделна част от договора е погасителен план, според който заемополучателят следва да изплати задължението си на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 550 лв., изчислен на база дължимата лихва, с падеж 6- то число на месеца, считано от 06.03.2019г. Според чл.2.2 „и”, през целия срок на заема заемодателят погасява само 4 лихвата, а главницата в нейния пълен размер се дължи в края на срока, уговорен между страните- 06.02.2024г., с изключение на случаите на предсрочно прекратяване на договора.