Решение № 173 от 20.03.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Ц.ка Ист. Найденова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20248002104289 по описа за 2024 година

Производство по чл. 307, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

Образувано е по подадена от В. С. Ч., чрез процесуалния му пълномощник адв. Ц. К., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 20/29.01.2024 г. по гр. дело № 162/2023 г. на Смолянския окръжен съд (СмОС), потвърдено с решение № 98/29.05.2024 г. по възз. гр. дело № 216/2024 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС).

С постановеното по делото и влязло в сила определение № 5148/12.11.2024 г., по реда на чл.

307, ал. 1 от ГПК е извършена служебната преценка относно предмета и процесуалната допустимост на молбата за отмяна, като е прието, че предмет на същата е влязлото в сила въззивно решение № 98/29.05.2024 г. на ПАС, като е допуснато разглеждането само относно тази част от решението, с която молителят, в качеството му на ответник в исковото производство е осъден да заплати на ищеца Г. А. Р. сумата 40 000 лв., като дадена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.03.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата 7 510 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 5 850 лв. – разноски за въззивното производство, както и – по сметка на ПАС – сумата 800 лв. – държавна такса за въззивното производство.

В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молителят излага подробни твърдения и доводи, че поради процесуални нарушения при връчването на преписите от исковата молба и приложенията `и в качеството му на ответник, той бил 1 лишен от възможност да участва в делото, като не бил надлежно представляван от назначения от първоинстанционния съд процесуален представител. Като процесуални нарушения се сочат обстоятелствата, че в съобщението от постоянния адрес на молителяответник призовкарят отбелязал, че там живеят родителите му, но липсвало отбелязване за отказ за получаване на съобщението и книжата от бащата на молителя С. Ч.; че съдът не указал на ищеца да посочи коректен адрес на молителя-ответник, не разпоредил връчване чрез бащата на молителя, както и връчване чрез залепване на уведомление. Изложеното в молбата за отмяна се поддържа от страна на молителя в откритото съдебно заседание, чрез адв. К..

Насрещната страна – Г. Р., чрез процесуалния си пълномощник адв. Е. Д.-Р., в отговора на молбата за отмяна и откритото съдебно заседание излага подробни съображения за неоснователност на молбата.

По наведените с молбата основания за отмяна, съдът намира следното:

С разпореждане № 197/03.04.2023 г. първоинстанционният СмОС е разпоредил връчване на преписите от исковата молба и приложенията й, на посочения в исковата молба адрес на молителя (ответника в исковото производство) – [населено място], [улица]. От този адрес съобщението е върнато в цялост, с отбелязване на връчителя (призовкаря), че на адреса се намира офис и производствена база на фирма „А.“, както и че по сведение на служителите във фирмата, няма такъв служител, нито работник. С разпореждане № 248/03.05.2023 г. първоинстанционният съд е разпоредил да се извърши справка за постоянния и настоящ адрес и за регистрираните трудови договори на молителя, както и преписите от исковата молба и приложенията й да се връчат на неговите постоянен и настоящ адрес. Съгласно извършените писмени справки от 03.05.2023 г., постоянният и настоящият адрес на молителя съвпадат – [населено място], [улица]. От този адрес съобщението също е върнато в цялост, с отбелязвания на връчителя, че е посетил адреса на 10.05.2023 г., 12.05.2023 г., 22.05.2023 г., 28.05.2023 г. (неделя) и 31.05.2023 г., при които посещения не е намерил адресата (молителя), както и че при последното посещение на 31.05.2023 г. е установил, че на адреса живеят родителите на молителя, както и че неговият баща С. Ч. дава сведения, че молителят живее в [населено място] и че рядко посещава този адрес. С разпореждане № 314/13.06.2023 г. първоинстанционният съд е разпоредил преписите от исковата молба и приложенията й да се връчат на адреса на работодателя на молителя – „Д.-Ч.“ ЕООД – [населено място], [улица]. От този адрес съобщението също е върнато в цялост, с отбелязвания на връчителя, че е посетил адреса на 15.06.2023 г., 17.06.2023 г. и 23.06.2023 г., при които посещения не е намерил никого, както и че на адреса има недовършена къща и се вижда, че там не живее никой, като съседи дават сведения, че къщата стои недовършена от години. С разпореждане № 339/06.07.2023 г. първоинстанционният съд е разпоредил съобщението от постоянния и настоящ адрес на молителя да се приложи по делото и да се изпрати искане до адвокатската колегия в [населено място] за определяне на особен представител на ответника (молителя). С определение № 303/28.07.2023 г. първоинстанционният съд е назначил определените адв. С. М. и адв. Г. Д. за особени представители на ответника (молителя), като на тях са връчени преписите от исковата молба 2 и приложенията й. Също адв. С. М. в откритото съдебно заседание на 06.12.2023 г. е получил и препис от молбата на ищеца (ответника в настоящото отменително производство) от 06.12.2023 г. за изменение на иска, с която (при условията на евентуалност) е предявен искът му по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД срещу молителя. Назначените особени представители адв. С. М. и адв. Г. Д. са подали и въззивната жалба от името на молителя (ответника) и са го представлявали молителя и във въззивното производство по делото пред ПАС.

При така установените обстоятелства, съдът намира за неоснователен довода на молителя, че призовкарят (връчителят) допуснал нарушение, като в съобщението, върнато от постоянния и настоящия му адрес, не отбелязал отказ за получаване на съобщението и книжата от страна на баща му С. Ч.. Основателно в тази връзка е възражението на ответника по молбата за отмяна, че след като в това съобщение не е отразено изрично съгласие на бащата на молителя да приеме книжата със задължение да ги предаде на молителя, каквото е изискването на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, то не е необходимо в съобщението да се отразява изричен отказ за получаване на съобщението и книжата, каквито отказ и отбелязване в тези случаи законът не изисква. Това следва и от разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изреч. 1 от ГПК, която също не изисква изричен отказ, а изисква да „…не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението…“, за да се пристъпи към връчване чрез залепване на съобщението.

Наред с това, в случая бащата на молителя не се явява пълнолетно лице от домашните на молителя, по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК, както също неоснователно се поддържа в молбата за отмяна, тъй като самият С. Ч. (бащата) е дал сведенията, че молителят живее в [населено място] и че рядко посещава този адрес (неговият постоянен и настоящ такъв), т.е. той не живее там, това не е неговият домашен адрес и родителите не са от кръга на домашните му, по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК. Поради това, неоснователен е и доводът на молителя, че съдът допуснал процесуално нарушение, като не разпоредил връчване чрез баща му.

Неоснователен е и доводът на молителя, че съдът допуснал процесуално нарушение, като не е указал на ищеца да посочи коректен адрес на ответника (молителя). Нередовност на исковата молба, по смисъла на чл. 129, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 127, ал. 2, т. 2, предл. 2 от ГПК, съставлява непосочването изобщо на адрес на ответника или посочването на непълен негов адрес от страна на ищеца, но не и посочването на адрес, на който ответникът не е намерен от връчителя или не живее там. В последния случай съдът може, но не е длъжен да поиска ищецът да посочи друг известен му адрес на ответника, тъй като чл. 47, ал. 3 от ГПК задължава съда в този случай служебно да издири постоянния, настоящия и адреса по месторабота на ответника и да предприеме връчване и на тези адреси.

Основателен е обаче последният наведен от молителя довод, – че първоинстанционният СмОС е допуснал процесуално нарушение, като не е разпоредил връчване на преписите от исковата молба и приложенията й чрез залепване на уведомление на постоянния и настоящ адрес на молителя. Съгласно чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ГПК съдът е следвало да разпореди такова връчване чрез залепване на уведомление, и на адреса посочен в исковата молба, но той не го е направил, като съгласно чл. 47, ал. 3, изреч. 1 от ГПК, той е следвало служебно 3 да издири постоянния, настоящия и адреса по месторабота на молителя и да предприеме връчване на тези адреси, едва ако ответникът (молителят) не се е явил в канцеларията на съда в двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК след залепване на уведомление на адреса по исковата молба. Тъй като последният не съвпада с постоянния и настоящия адрес на молителя, след като е установил, че той не живее и на тях (в случая те съвпадат), съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изреч. 2 – in fine от ГПК, която изрично препраща към реда по чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът е следвало да разпореди връчване чрез залепване на уведомление на постоянния адрес – [населено място], [улица]. В случая залепване на такова уведомление обаче нито е било разпоредено от съда, нито фактически е било извършено и удостоверено от връчителя в обсъденото по-горе съобщение, върнато от този адрес.

Неоснователни са доводите на ответника по молбата за отмяна, че разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изреч. 4 (последно) от ГПК изключвала реда за връчване чрез залепване на уведомление в случаите, когато ответникът не живее на адреса и това е изрично и надлежно удостоверено в съобщението, както е и в настоящия случай. В тези случаи – когато ответникът не живее на адреса, разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изреч. 4 от ГПК изключва единствено непосредствено предхождащото я правило на чл. 47, ал. 1, изреч. 3 от ГПК – за реда за установяване на невъзможността ответникът да бъде намерен на адреса – с осъществяване от връчителя на най-малко три посещения на този адрес, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден; но не изключва реда за връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1, изреч. 1 и изреч. 2 и ал. 2 от ГПК, включително – на постоянния и на настоящия адрес на ответника, на които той не живее – съгласно чл. 47, ал. 3 от ГПК. Този извод ясно следва, както от заглавието на целия текст на чл. 47 от ГПК – „Връчване чрез залепване на уведомление“, така и от разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съгласно която, съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда, което несъмнено се предпоставя от залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1, изреч. 1 и изреч. 2 и ал.

2 от ГПК. Същият извод следва и от целта на разпоредбите на чл. 47 от ГПК – да се осигури в максимална степен реално връчване в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен или не живее на адреса, като същевременно не се забавя неразумно дълго производството по делото. Необходимостта от връчване по този ред – чрез залепване на уведомление на постоянния адрес на ответника следва и от разпоредбата на чл. 93, ал. 7 от Закона за гражданската регистрация, съгласно която, постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.

От гореизложеното следва и изводът, че в нарушение на разпоредбите на чл. 47 от ГПК, с разпореждане № 339/06.07.2023 г. първоинстанционният СмОС е приложил по делото съобщението с преписите от исковата молба и приложенията , и е разпоредил да се изпрати искане до адвокатската колегия за определяне на особен представител на молителя, а след това – с определение № 303/28.07.2023 г. е и назначил двама такива, които са представлявали молителя до приключването на делото пред въззивната инстанция. По този начин молителят е бил лишен от възможността да участва както лично, така и чрез свой 4 пълномощник в производството по делото, респ. – бил е лишен от възможността да упражни процесуалното си право на защита (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 11 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС).