Решение № 1707 от 08.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1707 гр. Пловдив, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330102407 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Т. Н. АТ., ЕГН ********** против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищцата твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № *** от 10.03.2016 г., по силата на който получила 1000 лева, при фиксирана лихва от 136.61 лева – 29.73 %, ГПР – 49 %, платими в срок от 45 седмици.

Като допълнителни услуги била начислени „такса оценка на досие“ в размер на 50 лева и такса „кредит у дома“ за домашна доставка на заемната сума в брой и седмично домашно събиране на вноските в размер на 642.80 лева.

Твърди се недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Излага съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и за нарушаване на добрите нрави.

Таксите за „оценка на досие“ и за „кредит у дома“ не били дължими, на основание чл.

10а ЗПК, като чрез тях се надвишавало и ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поради недействителност на договора, съответно клаузата за такса „оценка на досие“ и за „кредит у дома“, получените за тях суми над главницата били без правно основание.

Искането е да се присъдят 30 лева – недължимо платена сума по клауза за такса „оценка на досие“ и 100 лева – недължимо платена по клауза за такса „кредит у дома“, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното 1 погасяване. Претендира разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 14.09.2021 г., е допуснато изменение на предявените искове, чрез увеличение на размерите на първоначално предявените осъдителни искове, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева – недължимо платена по клауза за такса „оценка на досие“ и 602.80 лева недължимо платена по клауза за такса „кредит у дома“, по Договор за потребителски кредит № *** от 10.03.2016 г., ведно със законната лихва върху посочените по-горе суми от датата на депозиране на исковата молба в съда– 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Договорът бил действителен, а сочените нарушения не били налице – при фиксирана лихва информацията по чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК не следвало да се съдържа в договора; общият размер на плащанията бил посочен; погасителният план бил инкорпориран в договора, с посочване на размер, брой и периодичност на вноските; изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК било спазено, ищецът сам взел информирано решение да се възползва от услугата „кредит у дома“, за което дължал съответната сума; липсвало нарушение на добрите нрави – кредитът можел да бъде усвоен и без въпросната такса, която не била дължима за действия по усвояване и управление на кредита. Тя била допълнителна услуга в съответствие с чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По делото не се спори, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № *** от 10.03.2016 г., по който ищецът е усвоил сумата от 1000 лева и впоследствие – погасил.

Със същия договор е уговорена договорна лихва в общ размер на 136.61 лева при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 29.73 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 45 седмични погасителни вноски, в размер на 40.66 лева, като последната е в размер на 40.37 лева, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1829.41 лева.

Според договора за потребителски кредит, като допълнителни услуги са начислени „такса оценка на досие“ в размер на 50 лева и такса „кредит у дома“ за домашна доставка на заемната сума в брой и седмично домашно събиране на вноските в размер на 642.80 лева. В договора е посочено, че „услугата Кредит у дома“, представлява допълнителна услуга, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой по местоживеене на клиента и седмично домашно събиране на вноските по кредита.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Файненшъл България“ ООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“/ е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята 2 правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.

23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и други разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49 %, а възнаградителната лихва– 29.73 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 19 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

3

Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т.10 на чл.11 ЗПК, договорът се явява недействителен.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.

№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т.

10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.

На следващо място, разпоредбата на чл.10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

С допълнителното плащане на „такса за оценка на досие“ се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Ето защо е налице неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.

143 ЗЗП. Нещо повече - задължение на кредитодателя е да осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс, като в противоречие с добросъвестността е да се възлага в тежест на длъжника такса за оценка на кредитното му досие. Осъществяването му е в полза на кредитодателя, който, въз основа на оценката, взима информирано решение за кредитиране на длъжника на основание платежоспособността му към момента на постигане на съгласие на страните.