Решение № 145 от 28.03.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Спас Иванчев

Христина Михова при участието на секретаря Елеонора Тр. М.а в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Ружена Керанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200935 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба, подадена от защитните на подсъдимия Н. Р. Е., и по жалба на частните обвинители и граждански ищци Е. А. С., Р. А. С. и Д. Р. А. чрез техния повереник, срещу въззивно решение № 276/06.08.2024 г., постановено по ВНОХД № 141/2023 г. от Софийския апелативен съд.

В жалбата, подадена от защитниците на подсъдимия Е., са заявени и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК с доводи, че въззивният съд е направил вътрешнопротиворечиви изводи, такива в противоречие със събраните доказателства, за неоправдан отказ да се уважи доказателствено искане и отсъствие на надлежен доказателелствен анализ. Съдържа се твърдение, че атакуваният съдебен акт възпроизвежда мотивите на първоинстанционната присъда и неприсъствие на отговор на редица възражения на защитата в нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК. В жалбата пространно са възпроизведени част от разясненията на вещите лица, които според касаторите изключват авторството на подсъдимия. Заявява се, че позовавайки се на извън процесуалното признание на подсъдимия пред 1 полицейските органи, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение.

В заключение се обобщава, че чрез допуснатите процесуални нарушения съдът е обосновал обвинение в нарушение на материалния закон, осъдил е Е. и му наложил явно несправедливо наказание. Оспорва се направената от апелативния съд корекция в гражданско – осъдителната част на присъдата, изразяваща се в увеличение размера на присъденото на гражданската ищца Д.

А. обезщетение за неимуществени вреди. По отношение обезщетенията за неимуществени вреди, присъдени в полза на гражданските ищци Е. и Р. С.и, се заявява липса на мотиви в съдебния акт. Отправените искания са за отмяна на въззивното решение, оправдаване на подсъдимия Е. и отхвърляне на предявените граждански искове. Алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и приложение на чл. 66 от НК.

В жалбата на частните обвинители и граждански ищци Е. С., Р. С. и Д.

А. чрез техния повереник се сочи, че въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда, е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Излагат се пространни разсъждения за характера на спортната дисциплина – „бокс“, в която назад във времето подсъдимият е имал спортна кариера. На тази основа се заявява, че нанесеният от подсъдимия удар е типичен за коментирания спорт и обективира евентуален умисъл за лишаването му от живот, а не за телесна повреда, поради което деянието е съставомерно по чл.

116, ал.1, т. 11 от НК, каквато е правната му квалификация по обвинителния акт. Явната несправедливост на наложеното наказание се аргументира с твърдения за недооценена тежест на установените по делото отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което е допуснато нарушение на чл. 54 от НК. Настоява се, че гражданските претенции, предявени от Е. С. и Р. С., подлежат на уважаване в пълния предявен размер. Отправените искания с тази жалба са за отмяна на въззивното решение и признаване на подсъдимия Е. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал.1, т. 11 от НК.

Алтернативно, изменение на решението в частта относно наказанието, което да се увеличи от касационната инстанция до размера на осем години лишаване от свобода и уважаване на гражданските искове, предявени от Е. и Р. С.и, в пълния им размер .

В съдебното заседание подсъдимият Н. Е. и неговите защитници 2 поддържат жалбата по изложение в нея доводи и искания.

Частните обвинители и граждански ищци Е. С., Р. С. и Д. А., редовно призовани, не вземат участие в касационното производство. Представляват се от повереник, който поддържа жалбата с направените в нея искания.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на подадените жалби и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Софийският градски съд с присъда № 260053/14.07.2022 г., постановена по НОХД № 2260/2020 г., признал подсъдимия Н. Р. Е. за виновен в това, че на 13.10.2018 г., около 01,20 ч., в гр. София пред заведение „****“ причинил по непредпазливост смъртта на Г. Р.в А., вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, като смъртта е настъпила на 27.10.2018 г., поради което и на основание чл. 124, ал.1, пр. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода, търпими при първоначален „общ“ режим, от които приспаднал съгласно чл.

59, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК времето, през което подсъдимият е бил задържан в рамките на настоящия процес, както и времето, през което спрямо него е изпълнявана мярката за неотклонение „домашен арест“. Съдът на основание чл. 304 от НПК е оправдал подсъдимия Е. по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116, ал.1, т. 11 от НК.

Със същата присъда е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия Е. и той е бил осъден да заплати на гражданските ищци обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, както следва : на Е. С. и Р. С. сумата от по 100 000 лева за всеки от тях; на Д. А. сумата от 20 000 лева. Исковете до пълния им предявен размер от по 200 000 лева са отхвърлени. Подсъдимият Е. е осъден да заплати сторените по делото разноски и държавна такса върху уважената част от гражданските искове.

Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол, осъществен по протест на прокурора, жалба на частните обвинители и жалба на подсъдимия. С атакуваното по касационен ред решение апелативният съд е изменил първостепенния съдебен акт само в гражданската част, като 3 увеличил размера на присъденото на Д. А. обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди от 20 000 лева на 50 000 лева, съответно на това и размера на дължимата се държавна такса. Подсъдимият е бил осъден да заплати и разноските, направени пред въззивната инстанция.

В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

І. По жалбата на подсъдимия Н. Е..

Преди всичко следва да се отбележи, че в едната си част жалбата съдържа доказателствен и фактологичен анализ, който не е предмет на самостоятелна касационна проверка. На тази основа с предложения от касатора прочит на доказателствените материали е направено и искането за пълното оневиняване на подсъдимия Е.. Така практически се очаква касационната инстанция да формира извод за авторството на деянието, различен от приетия от съдилищата по фактите. Предвид установения в закона касационен контрол, както неведнъж е споменавано, ВКС няма правомощия да приема нова факти и собствени констатации за доказаност или недоказаност на обвинението, извън предвидената в чл. 354, ал. 5 от НПК хипотеза, която не е налице.

Фактическото установяване, извършено от предходната инстанция, подлежи на касационна проверка само в контекста на спазването на процесуалните изисквания, гарантиращи правилното формиране на вътрешносъдийското убеждение, и в този аспект ще се преценяват доводите в жалбата.

Първо, подлежи на разглеждане възражението за несъответствието на атакувания съдебен акт с изискванията на чл. 339 от НПК, с което очевидно се обосновава претенция за процесуално нарушение от категорията на абсолютните - чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК. Конкретно в тази връзка се настоява, че оспореното решение представлява възпроизвеждане на мотивите към присъдата без да е даден отговор на възраженията на защитата. Прегледът на съдържанието на съдебния акт не дава основание да се направи заключение за допуснато нарушение от категорията на абсолютните, което да изисква неговата отмяна, защото по обхват и структура удовлетворява стандарта по чл. 339, ал.1 и ал. 2 от НПК. В съдебната практика нееднократно е отбелязвано, че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда 4 всичко онова, което е задължително за мотивите на присъдата. Стига разбира се, те да се отличават с аналитичност, детайлност и пълноценност, позволяващи на страните и контролната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда, какъвто е настоящият случай. Въззивният съд е приел, че изводите на първата инстанция относно инкриминираните събития и персоналното участие на подсъдимия в него имат основание и опора в обсъдения доказателствен материал. Преценил е, че мотивите съдържат коректни и верни аргументи, относими към информационния капацитет на съобщеното от всички разпитани по делото свидетели, чиито показания са преценявани с оглед критериите за последователност, конкретност и непротиворечивост, какъвто подход е приложен и по отношение на останалите елементи на доказателствената съвкупност. Аналитичните разсъждения на първоинстанционния съдебен състав позволяват да се проследи пътя, по който е формирано вътрешното му убеждение относно това кои доказателствени средства приема за обективен и надежден източник на доказателствени факти и защо отхвърля достоверността на други. Въззивният съд, преценявайки качеството на извършения доказателествен анализ от първата инстанция, се е солидаризирал с него, но подходът му не е произволен. Базиран е на точна преценка на информацията, съдържаща се в наличните доказателствени материали, събрани от основния съд, и тези, които са били привлечени в хода на допълнителното съдебно следствие във въззивната процедура - повторен разпит на свидетелите Я. Б. и К. Ш., в чието присъствие е възпроизведен видеозапис, обективиран във файл с наименование ch

01_20181013005121.mp4, записан на оптичен носител „Verbatim“ 4,7, и допълнителни експертни мнения. В рамките на извършената проверка, анализ и оценка на така разширената доказателствена съвкупност апелативният съд е дал отговор на изложените пред него съществени възражения както срещу фактическата правилност на оспорената присъда, така и срещу аналитичната дейност на първата инстанция. В атакувания съдебен акт е изложено становището на съда по противопоставянето на защитата да се ценят протоколите за разпознаване и резултатите от извършеното действие, в рамките на което свидетелите Ат. Ч., Н. М., Ст. И. и Кр. Ш. са идентифицирали подсъдимия като извършителя на престъпния акт. Отговор са получили и възраженията за тенденциозност на действията по разследването, за 5 изчезването/повредата на оптичните носители на информация, ползването на негодни доказателствени средства и за непълноценен доказателствен анализ.

Поради това без основание се твърди, че въззивното решение е лишено от мотиви, а съдържанието му повтаря мотивите на първоинстанционната присъда. Впрочем, твърдението в касационната жалба, че съдът е оставил без отговор „редица възражения“ не е обвързано с конкретното им посочване, което показва бланкетния характер на наведения довод.

В жалбата се съдържа оплакване, че предходните инстанции са формирали противоречиви изводи, което има отношение отново към качеството и съдържанието на атакувания съдебен акт. В тази връзка се изтъква, че на база експертното изследване, извършено по метода на ДНКпрофилиране, в процеса на доказване като обвинителен факт е използвано наличието на кръв от А. по дрехите и обувките на подсъдимия Е., но едновременно с това съдилищата са приели неучастието му в спасителните за жертвата действия. Доводът е спекулативно поднесен и е базиран на виждането на касатора, че само при извършване на такива действия коментираните следи биха попаднали върху подсъдимия и не държи сметка за установеното по делото негово местоположение след нанесения удар - в непосредствена близост до падналата върху терена кървяща жертва. Наред с това, изводът на посочената експертиза не е с обуславящо значение, тъй като не е нито единственият, нито водещият аргумент на съдилищата за свързването на подсъдимия Е. с авторството на деянието.