Определение № 408 от 04.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. София, 04.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Костова

Членове:

Красимира Райчева

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600549 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.249, ал.3 вр. с чл.248, ал.1, т.6 от НПК.

С определение по протокол рег. № 252/30.03.2026 г., постановено в разпоредително заседание от 18.03.2026 г. по НОХД № 211/2025 г. на Софийски окръжен съд, I н.с., прилаганата спрямо подсъдимия О. В. Н. мярка за неотклонение „задържане под стража” е изменена в „домашен арест”, с адрес на изпълнение *** и контролирана със средство за електронно наблюдение.

Срещу определението са постъпили частни жалби, съответно от адв.Д. Р.

– повереник на частния обвинител М. С. и от адв.К. Ч. – повереник на останалите частни обвинители, с оплаквания за неправилност, изразяваща се в незаконосъобразност. В жалбите се сочи, че не са настъпили нови обстоятелства, които да обуславят облекчаване на процесуалното положение на подсъдимия, че не е съобразена изключително високата степен на обществена опасност на деянието, за което е повдигнато обвинение и предвидената от закона наказуемост, както и че не е отпаднал риска у Н. от извършване на престъпление. Отделно, в жалбата на адв.Ч. се възразява, че от започване на съдебното разглеждане на делото до момента, причина за отлаганията е ставало само поведението на подсъдимия и защитниците му, както и неявяване на преводач-тълковник от жестомимичен език. Акцентира се на липсата на доказателства за заболявания, за които подсъдимият следва да провежда лечение и се изразява недоумение доколко новоопредЕ.та мярка би позволила ефективно такова. Според адв.Ч. у частните обвинители съществуват и сериозни опасения, че изпълнението на мярката би могло да се окаже невъзможно и че има риск подсъдимият да се укрие и да препятства воденото срещу него наказателно преследване, понеже жилището, посоченото в оспорвания съдебен акт, като място на ситуиране на дееца в домашен арест, 1 е продадено от съпругата му на 14.05.2025 г., с пълномощно, подписано от Н. докато се е намирал в затвора, с нотариална заверка на подписа от 12.05.2025 г. С жалбите се иска атакуваното определение да бъде отменено. Към частната жалба на адв.Ч. е приложено копие на нотариален акт № 150, том I, рег. № 2954, дело № 73 ат 14.05.2025 г., съставен от нотариус № 533 П. П., с район на действие СРС, за покупко-проджаба на недвижим имот апартамент № 25 с площ 79,78 кв.м., находящ се на ет.*, вх. * на блок * в ж.к. „***”, гр.*, с продавачи П. Х. Н. и О. В. Н. (чрез пълномощника му П. Н.), и купувачи В. О.

Н. и Х. О. Н., чрез пълномощника им П. Х. Н..

Апелативен съд – София, след като се запозна с жалбите и с приложените по делото материали, намира следното:

Жалбите са подадени от активно легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна проверка първоистанционен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни.

Делото в първата инстанция е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия О. В. Н. (понастоящем на 79 години) за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 вр. с чл.115 от НК, а именно за умишлено убийство с особена жестокост на К. И. С. с ЕГН **********, извършено на 11.05.2024 г. в местност „Св.Георги” на с.***, община Ботевград, Софийска област.

На 14.05.2024 г. подсъдимият фактически е бил задържан, като на 18.04.2024 г. му е взета най-тежката мярка за неотклонение и тя се е изпълнявала и към момента на предаване на лицето на съд. Разглеждането на делото в окръжен съд е започнало отначало от един съдебен състав, но след отвод, е разпределено на друг съдебен състав.

За да промени действащата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение в следващата по тежест, първата инстанция е приела, че срокът на процесуалната принуда е прекомерен и че е оказал в достатъчна степен възпиращо действие спрямо Н., ерго намаляла е опасността същият да извърши престъпление. Наред с това, като фактори налагащи смекчаване на принудата, съдът е отчел възрастта на дееца, известният му адрес, на който пребивава, обезпечаващ неукриване и здравословното му състояние – пълната глухота, създаваща значителни затруднения в ежедневието му.

Въззивната инстанция намира определението за необосновано и незаконосъобразно. Първо – домашният арест, като мярка ограничаваща правото на свободно придвижване, се подчинява на същите основания за прилагането й и на същия режим на контрол, като задържането под стража.

Ерго, за да се пристъпи към домашен арест, рисковете по чл.63, ал.1 от НПК (от укриване и/или извършване на престъпление) трябва да са реални и с нужния интензитет, но да са преодолими при по-щадящи условия. Няма как да се поддържа, че рискът от извършване на престъпление е намалял и едновременно с това да се пристъпва към изменение на задържането в домашен арест, защото подобна констатация неотменно предполага избор на още по-лека мярка. Второ – никой от аргументите, довели до оспорваната промяна не се споделя от САС. Вярно е, че задържането трае около две години, 2 но в досъдебната фаза неговият максимален срок е удължен, предвид вмененото престъпление, а в съдебната – изпълнението на която и да е мярка за неотклонение не е ограничено със срок. Преценката за прекомерност не е автоматична, единствено на база пресмятане на изминалото време, а е аналитична и се дължи в контекста на множество обстоятелства, свързани с материалните и процесуални специфики на конкретния казус.

Обвинението спрямо подс.Н. е за най-тежкото престъпление против личността – умишлено убийство, с квалификация проявена особена жестокост, заради умъртвяването на жертвата чрез удари с брадва в окосмената част на главата, последващото разчленяване на тялото на пострадалия на парчета от извършителя и изгарянето им. Тоест, касае се за казус на вероятно проявена изключителна ярост, бруталност, безчовечност и ожесточение. Принципно квалификацията „особена жестокост” е такава даваща характеристика на дееца, като жесток, свиреп и склонен към насилие човек, и при положителен извод за доказателствена скрепеност на обвинението до степен на разумно подозрение, то определено би могло да се заключи, че става дума за лице с висока степен на обществена опасност.

Всички събрани по делото доказателства – гласни, писмени, веществени и специални знания, и на този етап еднопосочно позволяват с основание да се предполага, че подс.Н. е реализирал престъплението, за което е привлечен към отговорност. Разумното подозрение за авторство, формирано от съдилищата в процедурите по чл.64 и чл.65 от НПК не само не е разколебано, но е и надградено с доказателствени източници до обема, при който е финализирано досъдебното производство.

Високата степен на обществена опасност на О. Н. и рискът при него от криминална активност, в частност от агресия и насилие, са изводими не само от инкриминираната престъпна проява, но и от обремененото му съдебно минало, което изобщо не е коментирано от първоинстанционния съд. От приложеното по делото свидетелство за съдимост е видно, че същият е осъден с влязла в сила на 29.06.2023 г. присъда на РС-Ботевград, на три месеца лишаване от свобода, условно – с изпитателен срок от три години, за друго престъпление против личността – за причиняване на средна телесна повреда пак на жител на село *** (И. Н.), през март 2020 г., чрез нанасяне на множество удари в областта на главата с дървена пръчка тип „дръжале” (сап), довело до открито счупване на костите на носа, с деформиране на носната пирамида, което е било невъзстановимо без прилагане на високоспециализирана медицинска помощ. Видно е още, че настоящото инкриминирано деяние попада в рамките на определения изпитателен срок по посочената присъда.

Както към момента на осъществяване на телесната повреда, така и към момента на предполагаемото умишлено убийство, подсъдимият е бил все в напреднала възраст – в единия случай на почти 73 години, а в другия на почти 77 години и все така с пълна глухота, понеже същата е настъпила много порано (според данните по делото слуховото увреждане датира от 90-те години, а според изготвена СМЕ по писмени данни, назначена от първия съдебен състав на окръжния съд, окончателната загуба на слуха е настъпила през 2000 3 г. след тежко боледуване от грип). Тоест, нито възрастта, нито увреждането на слуха могат да се третират за адекватни съображения за благоприятно процесуално третиране, понеже не са имали изобщо и не би могло да се очаква да имат какъвто и да е въздържащ ефект.

Основателни са възраженията на жалбоподателите, че на този етап не са събрани доказателства, които да разкриват несъвместимост на здравословното състояние на подсъдимия, като цяло, със затворническите условия, респективно с шансовете за лекуване в затворническа болница или външно здравно заведение по реда и при условията на ЗИНЗС и правилника за прилагането му. По отношение на „известния постоянен и настоящ адрес на подсъдимия в Република България”, на който според окръжния съд подсъдимият пребивавал и за който в атакуваното определение се заявява, че бил обстоятелство достатъчно да овладее риска от укриване, резонни се явяват изразените в жалбата на адв.Ч. опасения на частните обвинители, дали това действително е така, предвид продажбата именно на жилището, в което е постановено да се търпи по-леката мярка. Окръжният съд не е съобразил, че още първият съдебен състав е дал разрешение за посещение на нотариус при подсъдимия в затвора, като по делото е приложено и пълномощното, което е предстояло да стане обект на нотариалната процедура – заверка на подписа.

Пълномощното е касаело както отчуждаването на имоти в режим на СИО, принадлежащи на съпрузите О. и П. Н.и в гр.София, ж.к. „***” и в с.***, община Ботевград, Софийска област, така и на имоти изключителна собственост на подсъдимия в същото село. Дали реализираната от подсъдимия и съпругата му продажба на жилището им в гр.София на двамата им синове (установима от представения към втората жалба нотариален акт и от приложените по делото документи, доказващи родствените връзки на страните по сделката) е била фиктивна и целяща да предпази имуществото на дееца от възможни претенции на наследниците на починалия пострадал или е била реална - за получаване на средства, необходими за самия подсъдим, за синовете и внуците му, както се е твърдяло в молбата на защитника за допускане на посещението на нотариуса в затвора, е въпрос, който задължително е подлежал на проверка и изясняване от съда преди да пристъпи към обсъжданото изменение и да определи местоизпълнението на домашния арест. Дори първата инстанция да не е била информирана за осъществената вече покупко-продажба на апартамента, то по делото е имало съвсем ясни индикации за заявените още от м.април 2025 г. отчуждителни намерения на подсъдимия спрямо собственото му жилище на дадения адрес.

При това положение лансираните в определението аргументи и за овладян риск от укриване, се оказват в известна степен произволни и без сигурна доказателствена основа.

Що се касае до срока на задържане, по мнението на въззивната инстанция той нито е прекомерен, нито неразумен, като се има предвид тежестта на обвинението, необходимият за доказване на деянието обем от процесуално-следствени и съдебно-следствени действия, обяснимото начално забавяне на производството в съдебна фаза, предвид съобразяването с увредата на слуха на подсъдимия и търсенето на различни варианти за 4 компенсиране на по-трудното възприемане от него на съдопроизводствената дейност при невладеене на жестомимичен език. Срокът на задържане не е прекален и на фона на предвидената в закона за съответното престъпление наказуемост с лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като този срок дори не доближава, а е в пъти помалък от долната граница на най-леката от трите предвидени санкционни алтернативи.

Извън горното, въззивната инстанция намира за нужно да направи и едно допълнение. Според данните по делото подсъдимият е напълно глух, но не и ням. От съдебните протоколи е видно, че той не ползва функционално и по предназначение назначения му преводач на жестомимичен език, а по скоро за писмена комуникация с преводача, за запознаване чрез него със случващото се в съдебна зала. Настойчивото искане на Н., отклонявано от СОС, за поставяне на монитор, на който подсъдимият да проследява в реално време протоколираната процесуална дейност, на практика е елементарно технически изпълнимо и дори да позволява възприемане на протокола в необработен вид, това би осигурило по-големи възможности за усвояване на процеса и за пълноценно лично участие. В този аспект, окръжният съд по свое усмотрение следва да реши дали се налага преразглеждане на искането, с оглед минимизиране на оплаквания за недостатъчна, неточна или закъсняла информираност.