Решение № 421 от 29.10.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Плевен, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря А.Й.Д. като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20254400500713 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 557 от 25.04.2025г по гр. дело № 4157/24 г. по описа на РС - Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ И. А. Р., ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК: *** на осн. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:

436,31 лв. главница, 75,44 лв. лихва за забава, ведно от законната лихва върху сумата от 436,31 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение съдът е ОСЪДИЛ и Б. Ц. Р. ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК: *** на осн. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:170.74лв. главница и 29,55 лв. Лихва за забава, ведно от законната лихва върху сумата от 170,74 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение съдът е ОСЪДИЛ и Д. А. Р. ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК: *** на осн. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:

1

170.74лв. главница и 29,55 лв. Лихва за забава, ведно от законната лихва върху сумата от 170,74 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Съдът е ОСЪДИЛ и А. Ц. Р. ЕГН *** да заплати на

„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК: *** на осн. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 170.74лв. главница и 29,55 лв. Лихва за забава, ведно от законната лихва върху сумата от 170,74 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от адв. С. М. от АК – Плевен, в качеството си на особен представител на И. А. Р. с ЕГН **********, Д. Ц. Р. с ЕГН ********** и А. Ц. Р. с ЕГН ********** – ответници по гр.д. № 4157/2024г. по описа на ПлРС. В жалбата се възразява, че съдът неправилно е анализирал събраният доказателствен материал по делото и в резултата на това е постановил незаконосъобразен съдебен акт – обжалваното решение.

Навеждат се доводи, че ищецът по първоинстанционното производство – „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД не е доказал по безспорен и категоричен начин, че през исковият период между дружеството и ответниците е съществувало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлоенергия. Твърди се, че за да бъде доказано това правоотношение на първо място ищеца е трябвало да представи безспорни доказателства, че ответниците са собственици или ползватели на недвижимият имот, в който е консумирана топлинна енергия. Възразява се срещу приетата от съда за доказателство в тази насока данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти т.к. същата е подадена на 27.08.2012г. от И.

А. Р. и Ц.Д. Р. – наследодателя на другите трима ответници, който е починал на 27.01.2020г.

Възразява се и срещу неправилният извод от ПлРС, че след като ищцовото търговско дружество - ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД и Етажната собственост на сградата, част от която е и апартамента на ответниците е сключен договор през 2001г., следва да се вмени качеството на потребители на топлоенергия на ответниците през исковият период.

Възразява се и срещу обстоятелството, което не е взето в предвид при постановяване на обжалваното решение, че вещото лице, изготвило СТЕ не е посетило топлофицираната жилищна сграда и топлоснабденият имот на ответниците, но е отразило в експертизата, че банята се отоплява с щранг – лира.

В жалбата се твърди, че липсват по делото пред ПлРС доказателства 2 относно притежавано вещно право от страна както на наследодателя Ц.Д. Р., така и на неговите наследници. Липсват също така и доказателства за сключен между наследниците на Ц.Д. Р. и ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД писмен договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, включително и чрез откриване на партида по тяхно искане в записите на топлинното дружество.

С въззивната жалба се отправя молба към съда да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно и да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни и недоказани.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, чрез юрисконсулт Ц.В. оспорва жалбата, като намира същата за допустима и подадена в законоустановеният срок, но по същество счита същата за неоснователна. Считат, че са правилни изводите на първоинстанционният съд относно факта, че ответниците безспорно са „битови клиенти по смисъла на ЗЕ. В параграф 1, т.2а от ДР на ЗЕ във връзка с чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От въззиваемото дружество посочват в отговора, че тази разпоредба се съдържа и в чл. 3, ал. 1 от общите условия на дружеството и от приложените по делото доказателства считат, че може да се направи изводът, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска.

В отговора се твърди, че от приетите по делото писмени доказателства, в това число и писмо от Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ към Община Плевен, безспорно се доказва, че ответниците са получили в своя патримонуим правото на собственост по отношение на процесния имот.

По отношение на възражението за облигационна връзка между страните, от дружеството посочват, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Публично оповестените Общи условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

С отговора на жалбата се изразява становище, че правилно и в съответствие с представените по делото доказателства съдът е приел, че 3 предявените искове следва да се уважат като основателни и доказани. По делото са представени счетоводни справки по партидата на имота на ответниците за процесния период от време и са издадени за същия период фактури. Представени са от фирмата за дялово разпределение подробни месечни справки и обобщена справка за процесния период, а въз основа на тях, както и на документите, налични в счетоводството на дружеството, е изготвено заключение по назначената съдебно-счетоводната експертиза. В подкрепа на твърденията, от дружеството считат, че изготвената експертиза безспорно е установила, че при „Топлофикация-Плевен“ АД е налице открита партида за процесния имот с посочен титуляр ответницата, а за процесния период са били издавани ежемесечно фактури за начисляваните суми, както и размера на претендираната за периода лихва за забава, която след проверка на вещото лице се е установило, че е изчислена правилно.

От въззиваемото дружество молят съда, с оглед на изложените в отговора съображения, които водят до неоснователност на оплакванията, наведени с жалбата, да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна.

Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция в размер на 100,00 лева. Представен е и списък с разноските по чл.80 от ГПК, направени в настоящото производство – л. 34 от делото.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят: наличието на облигационна връзка между страните относно доставка на топлинна енергия в процесният имот през исковият период; явяват ли се ответниците потребители на топлинна енергия и като такива дължат ли заплащане на същата; в качеството си на собственици или ползватели са ответниците по делото по отношение на процесният имот; съществено нарушение ли е от страна на вещото лице това, че същото не е посетило процесният имот, а в експертизата е отбелязано че банята се отоплява посредством щранг – лира.

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, ПлРС е приел, че за ответниците е възникнало задължението да заплатят съобразно дяловете си 4 цената на доставената до топлоснабдения имот и ползвана от него топлинна енергия, за която се е доказало, че в периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г. е в размер на 948,53 лв. Изискуемостта е настъпила в 30-дневен срок след изтичане на периода за заплащане на дължимите месечни суми съгласно раздел VII от Общите условия от 2007 г., поради което претендираните от ищцовото дружество суми са дължими. Ответникът не е установил извършени до момента плащания и предявените искове с правна квалификация вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, съдът уважил като основателни, тъй като са доказани по основание и размер. Основателността на главния иск обусловила и основателността на акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане, тъй като ответникът не е платил дължимите месечни суми и е изпаднал в забава съгласно чл. 31, ал. 6 от ОУ, който регламентира, че с изтичане на последния ден от месеца абонатът изпада в забава. Безспорно се е установил и размера на дължимото обезщетение за забавено плащане за периода от 02.12.2021 г. до 04.07.2024 г., а именно общата сумата от 164,09 лв., разпределена и съдът е уважил и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

За да стигне до тези изводи, на първо място ПлРС правилно е приел на основание представено по делото удостоверение за наследници на Ц.Д. Р., че негови наследници са И. Р., Б. Ц., Д. Ц. и А. Р.. Приел също така, че съгласно писмо от Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ към Община Плевен, Ц. А. и Ц. Р. са декларирали сами, че притежават процесният недвижим имот, като са посочили, че И. А. притежава 9/32, а Ц. 23/32 от апартамента.

Приел също така, че на 30.10.2001 г. е сключен договор между „Бруната“ ООД, в качеството на изпълнител, и Етажна собственост с адрес ***, представлявано от Б.И., в качеството на възложител със следните услуги: оглед, опис на монтираните радиатори и водомери за топла вода, отчитане на водомерите за топла вода и разпределителите на радиаторите, извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, както извършване на услугата „топлинно счетоводство“ за възложителя, а процесният имот е в същата сграда, за която е сключен договора. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че не съществува съмнение относно това, че ищецът е енергийно 5 предприятие - доставчик на топлинна енергия и разполага с правото да търси възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза правилно съдът установил, че сградата, в която е топлоснабдения имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция, като до топлоснабдения имот на ответниците е доставяна топлинна енергия, тъй като абонатната станция е работила през исковия период.