Решение № 121 от 29.04.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. гр. Лом, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Д.а при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д.а Гражданско дело № 20251620101912 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по предявен осъдителен иск от „**********” ООД, ЕИК **********, срещу „**********” ЕООД, ЕИК **********, с правна квалификация по чл. 266, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като се иска да бъде постановено решение, с което ответникът „**********” ЕООД, ЕИК **********, да заплати на „**********” ООД, с ЕИК **********, сумата в размер на 6070,56 евро /шест хиляди и седемдесет евро и 56 цента/, равняваща се на 11 872,99 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните облигационен договор за доставка на резервни части и ремонт на трактор **********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 29.08.2025г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че в началото на 2020г. с ответното дружество е сключил договор за доставка на резервни части и ремонт на трактор **********, който бил докаран от него в сервиза на ищеца в село ********** и по силата на който „**********” ЕООД в качеството на възложител възложило на „**********” ООД в качеството на изпълнител извършването на ремонта на трактора. Сочи се, че общата стойност на доставените резервни части и ремонтните дейности възлизат на сумата в размер на 11 872.99 лева с ДДС. Освен този трактор през същата година ищецът твърди, че бил отремонтиран и друг с марка **********, чиито ремонт бил около 20 000 лева с ДДС, като същият е заплатен от ответника в предвидените срокове. Всички задължения, които били вменени на ищцовото дружество съгласно договора, били изпълнени добросъвестно и в срок, за което е издадена и проформа 1 фактура № **********/01.09.2020г. Ответното дружество обаче не е изпълнило задължението си да заплати договорена сума в размер на 11 872.99 лева с ДДС. Ищецът твърди, че между страните са проведени множество разговори по телефона, които завършили с обещания за плащане. Ответникът искал отсрочка поради заплащане на ремонта на другия докаран от него трактор и заявил че има финансови затруднения. Твърди се, че е депозирана и жалба в РП **********, която извършила проверка по процесния договор. На 09.07.2025г. ищецът твърди, че е изпратил и фактура № **********/09.07.2025г. чрез куриера **********, като в електронно изявление от 04.08.2025г. е посочено, че ответното дружество е отказало да получи фактурата.

Ищецът е изложил твърдения, че сключеният между страните контракт представлява договор за изработка, като се е позовал на разпоредбите на ЗЗД.

Твърди се, че е налице валидно сключен между страните договор за изработка, който е породил целените с него правни последици, като ищецът е изправна страна по него. В аспекта на изложеното ищецът счита, че от представените с исковата молба доказателства се установява несъмнено, че между страните по делото е възникнало правоотношение по договор за изработка, както и че дружеството-ищец е изправна страна по същия - престирал е възложената му от ответника работа през 2020г., а последният е приел същата, поради което дължи заплащане на уговореното възнаграждение, обективирано във фактура № **********/09.07.2025г. Този извод се основава на представената фактура и неоспорената и приета работа от ответника, сочи ищецът.

Претендират се разноски.

Ищецът на осн чл. 127, ал. 4 ГПК е посочил следната банкова сметка:

IBAN:********** за заплащане на присъдени в него полза суми по делото.

Препис от исковата молба и приложенията й са връчени на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, съгласно който ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени, ведно с разпореждането по чл. 131 ГПК, с което е указано на същия изрично, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли иска. Обстоятелството, че съдът е направил нещо повече, като е приложил разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК при призоваването на ответното дружество не обосновава извод за допуснато от съда нарушение на чл.50, ал.2 ГПК /така решение № 16 от 05.02.2015г. по т.д.

3197/2014г. на първо отд. на ТК на ВКС/.

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

С определение № 267/26.02.2026г. за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и съобщаване на проектодоклада на страните съдът отново е уведомил за последните на основание чл.239, ал. 1, т.

1 от ГПК, че при неявяване в открито съдебно заседание срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 и 2 чл.239 от ГПК. Същото е връчено на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.

Ищецът, редовно призован, се представлява в проведеното открито съдебно заседание от адв.К. Д. от АК **********. Отправено е искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 239, ал. 1 във вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.

В проведеното първо съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се е явил и не е изпратил представител, като не е постъпило и искане делото да се гледа в негово отсъствие, нито е посочил уважителни причини за неявяването си.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявената искова претенция е допустима. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, респ. направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

С ъ д ъ т като съобрази изричното направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира, че са налице предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК: на ответника редовно са връчени преписи от исковата молба с приложенията към нея, като са му указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неявяване, респективно неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Същият не е подал отговор на исковата молба.

За съдебно заседание ответникът е редовно призован, не се е явил, не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие, не е изпратили свой представител в съдебно заседание.

С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и представените доказателства настоящият състав намира предявения иск за вероятно основателен, като законът не изисква съдът да извършва детайлна преценка на представените доказателства, тъй като неприсъственото решение се основава на процесуалното бездействие на ответника.

На основание горното съдът намира, че поради наличието на предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения размер.

По отношение на разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото 3 производство разноски. Разноските се претендират, представен е списък по чл. 80 ГПК, като ищецът доказва с приложения платежен документ разноски за заплатена ДТ в размер на 474,92лв. (242,82евро).

Съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В случая от представения договор за правна защита и съдействие от 27.08.2025г. е видно, че ответникът е договорил със своя процесуален представител да му заплати като адвокатски хонорар сума в размер на 1943 лв. по сметка. Не е представено обаче доказателство за такова заплащане.

Предвид това съдът приема, че не е налице действително плащане и доказателства за това, поради което същото не следва да бъде присъждано.

Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „**********” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: Община град **********, село **********, ул.

**********, представлявано от управителя С. А. Г., да заплати на „**********” ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

Община град **********, село **********, ул. **********, представлявано от управителя ********** Г.а Г.а, сумата в размер на 6070,56 евро /шест хиляди и седемдесет евро и 56 цента/, равняваща се на 11 872,99 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните облигационен договор за доставка на резервни части и ремонт на трактор **********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 29.08.2025г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „**********” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: Община град **********, село **********, ул.

**********, представлявано от управителя С. А. Г., да заплати на „**********” ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

Община град **********, село **********, ул. **********, представлявано от управителя ********** Г.а Г.а, сумата от 242,82евро (двеста четиридесет и две евро и 82 цента), представляваща направени разноски в настоящото производство за платена държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

4

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5