Решение № 40 от 13.03.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Ямбол, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20242300100081 по описа за 2024 година

Производството по делото пред ЯОС е образувано по исковата молба на О. Е. Р. от гр.*******, подадена от пълномощника на ищцата адв. П., с която против М. И. М. от гр.******** е предявен иск по чл.127, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 32 СК за заплащане на сумата 27 434,65лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, която сума съставлява припадащата се на ответника част от платеното от ищцата в полза на кредитора „Банка ДСК“АД по сключен договор за банков кредит.

Ищцата излага в исковата молба, че с ответника М. М. са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 14.02.2020г., който е прекратен с влязлото в сила решение по гр.д.№157/2022г. по описа на Елховски районен съд. Твърди, че по време на брака страните са закупили апартамент в гр.*******, в кв.******** на ул.********№**, вх.*, ет.*, ап.*, цената за което жилище са заплатили изцяло с банков кредит на стойност 63 560лв., като договорът за жилищен кредит бившите съпрузи сключили в качеството на кредитополучатели. След прекратяване на брака страните не уредили доброволно въпроса със задълженията към банката и собствеността на жилището, при което ищцата след справка по кредита и дадено от банката съгласие, предсрочно погасила ползвания кредит като заплатила остатъка в размер на сумата 54 869,30лв. Тъй като страните били солидарни длъжници и съгласно правилото на чл.127, ал.1 ЗЗД платеното на кредитора от единия длъжник трябва да се понесе от тях по равно, ищцата претендира половината от изплатения от нея дълг в качеството на кредитополучател да й бъде възстановена от другия кредитополучател- солидарен длъжник, която половина възлиза в размер на сумата 27 434,65лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

С отговора на исковата молба ответникът М.М. от гр.******** е упражнил процесуалното си право да предяви срещу първоначалната ищца насрещни искове, като с Определение №230/15.04.2024г. ЯОС е приел за съвместно разглеждане с първоначално предявения иск, само насрещния иск на М. И. М. против О. Е. Р. - за заплащане на сумата 39 200лв., левовата равностойност на 20 000евро, с която сума О.Р. неоснователно се е обогатила за сметка на М.М.. Останалите предявени от М.М. насрещни искове са отделени в друго производство.

Срещу предявения против него иск ответникът е възразил, че няма причина за предсрочното погасяване на кредита, тъй като кредитът е бил обслужван редовно единствено от него. За обосноваване на насрещния иск за неоснователно обогатяване, който е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД - за връщане от О.Р. на паричната сума в 1 размер на 39 200лв., получена от първоначалната ищца на неосъществено основание, ответникът М. е навел твърдения, че страните са били във фактическа раздяла, настъпила на 01.06.2021г., като в периода на раздялата, на 15.11.2021г. и след уговорка между страните, той е превел по сметка на ищцата сумата 20 000евро - пари, които били негови лични, получени като обезщетение при пенсиониране в системата на МВР. Уговорката на бившите съпрузи била ищцата да му прехвърли нейната ½ ид.част от съсобствеността на жилището в гр.********, а ответникът да погаси кредита за жилището, но ищцата отказала да изпълни поетите от нея задължения и очакваното бъдещо правоотношение не възникнало. Това разместване на блага породило правния интерес у ответника да предяви насрещния иск за неоснователно обогатяване срещу първоначалната ищца за връщане на сумата, с която Р. неоснователно се е обогатила.

Първоначалната ищца и ответник по насрещния иск О.Р. е подала отговор, с който е оспорила насрещния иск с възражения, че преведената й от М.М. сума в размер на 20 000евро не е била предназначена за погасяване дълга по ипотечния кредит и прехвърляне на идеалната й част от придобитото в режим на СИО жилище в гр.********, а в изпълнение на задължение на М. за връщане на дадени му от Р. пари на заем в размер на общо 29 000евро.

В о.с.з. ищцата се явява лично и с пълномощника адв. П., която поддържа първоначално предявения иск и оспорва насрещния иск, като претендира присъждане на разноските по делото и заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника и за първоначалния, и за насрещния иск. В писмена защита адв. П. излага подробни съображения за уважаване на предявения от О.Р. иск и за отхвърляне на насрещния иск.

Ответникът М.М., чрез адв.С. в съдебно заседание оспорва предявения срещу него иск и моли за отхвърлянето му, като поддържа предявения от него насрещен иск и настоява за уважаването му, с присъждане на всички сторени по делото разноски. Пълномощникът на ответника адв.С. също представя писмена защита.

ЯОС, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно и е установено от приложеното по гр.д. № 157/2022 г. по описа на ЕРС (което дело е прието като доказателство по настоящото дело), удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Златоград по акт за сключен граждански брак №********г., че страните О. Е. Р. и М. И. М. са бивши съпрузи, които са сключили граждански брак на 14.02.2020г. Бракът на страните е прекратен с развод с влязлото в сила на 26.10.2023г. Решение №115/06.10.2023г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.

№157/2022г. по описа на този съд. Установено е от бракоразводния съд, че от лятото на 2021г. бившите съпрузи са били във фактическа раздяла.

Не е спорно и е установено от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21/27.07.2020г. по нот.дело № 550/2020 г. на нотариус с рег. № 699 в НотК (на лист 8 от гр.д.

№157/2022г. по описа на ЕРС), че по време на брака им страните са закупили недвижим имот – жилище апартамент от 61.25 кв.м. в гр.********, кв.*******, на ул.********№**, вх.*, ет.*, ап.**. Видно е от нотариалния акт, че цената, за която жилището е било закупено от страните е в размер на 33 500 евро, равняващи се на 65 520 лв., като цената е била заплатена по следния начин: 1 000 евро, равняващи се на 1955.83 лв. са били платени преди подписване на нотариалния акт, 4.17 лв. са били платени в деня на подписване на нотариалния акт, а остатъкът в размер на 63 560лв. е прието, че ще бъде заплатен от банков кредит, предоставен на купувачите М. М. и О. Р. от Банка „ДСК“ АД, след вписване на нотариалния акт за покупко-продажба на жилището и на законна ипотека върху придобития имот в полза на Банка „ДСК“АД.

Няма спор, че след придобиване на жилището в гр.********, кв.*******, страните са живели в същото, това е било семейното им жилище по см. на §1 от ДР на СК и след развода семейното жилище е предоставено от ЕРС за ползване на съпругата О.Р.. Установено е от представените от ответника М.М. три застрахователни полици, че в церия период от 29.07.2021г. до 31.07.2024г. той е застраховал семейното жилище в гр.********. От 2 приложеното и прието като доказателство гр.д. № 1033/2023 г. по описа на Бургаски районен съд е установено, че с влязлото в сила Решение №1210/31.03.2023г. на БРС, постановено по гр.д № 1033/2023г. по описа на този съд, по отношение на ответника М. М. съдът е наложил мерки за защита от домашно насилие, извършено от М. спрямо О. Р., като една от наложените мерки е отстраняване на М. от съвместно обитаваното жилище в гр.********, кв.*******, на ул.*******№**.

Установено е от представения по делото договор за жилищен кредит, сключен на 23.07.2020г. между Банка „ДСК“ АД гр.София, чрез клона в гр.Елхово, от една страна като кредитор и М. И. М. и О. Р., и от друга страна като кредитополучатели, че на страните по делото, ищцата и ответника в качеството им на кредитополучатели по жилищния кредит, банката е отпуснала жилищен кредит в размер на 63 560 лв. за покупката на имота – жилището в гр.*******, ж.к.******но ул.********№**, вх.*, ет.*, ап.***. Страните по договора за кредит са постигнали съгласие кредитът да се издължи за 235 месеца, считано от датата на неговото усвояване, приели са погасителен план, както и правото на кредитора върху апартамента в гр.******, ж.к.******, който ще бъде закупен със сумата по кредита, да бъде вписана ипотека в полза на банката.

Установено е от представената по делото операционна бележка (на лист 6 от делото), че след прекратяване брака на страните, на 23.02.2024г. ищцата О. Р. е внесла в полза на Банка „ДСК“ АД сумата 54 869.29 лв. Като основание за извършеното плащане е посочено „за окончателно погасяване на жилищния кредит“, с отразяване, че плащането е по кредитната сметка за жилищни заеми на М. И. М., като след извършеното плащане от О. Р. не е останала налична сума по сметката.

От представените от ответника 2 броя справки от 25.05.2021г. на МВРГД“Гранична полиция“ (на л.56 ил. 57 от делото), по делото е установено, че при прекратяване на служебното му правоотношение в Министерството на вътрешните работи, ответникът М.М. е получил обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР в размер на 31 111.20 лв. и обезщетение по чл. 234 ал. 8 от ЗМВР в размер на 974.56 лв.

Установено е от представените по делото на л.59 и л.60 платежно нареждане за валутен превод от 15.11.2021г. и операционна бележка към него, че на 15.11.2021г. ответникът М.М. е превел по сметка на ищцата О. Р. сумата 39 200лв., равностойността на 20 000 евро, с посочен детайл за извършеното плащане „за вноска по заем“. Давайки обяснения в о.с.з. ответникът е посочил, че е извършил превода на сумата от 20 000 евро във връзка с получения от Банка „ДСК“ АД заем за закупуване на жилището в гр.*****, за да може ищцата да погаси задълженията по заема и да се разпореди със собствената си ½ ид.ч. от апартамента в гр.***** в полза на М.М..

От своя страна ищцата е представила в превод на български език Договор за покупко-продажба на апартамент, видно от който на 26.11.2019г. О.Р. е продала собствения си апартамент в *****, гр. Шахтин, Ростовска област с площ от 61.3 кв.м., за сумата 2 050 000 (два милиона и петдесет хиляди) руски рубли, която сума е била платена по банкова сметка на О.Р. в руска банка. За продажната цена на жилището на О.Р. от 2 050 000 рубли е установено, че съгласно валутния курс на Централната банка на Руската федерация към 10.12.2019г., е с равностойност в евро от 29 124,24евро. По делото не е установено получените пари от продажната цена за имота си О.Р. да е превела по своя открита банкова сметка в България, да е превела парите по банкова сметка на трето лице, вкл. ответника или да ги е внесла в брой при влизане в страната. Ищцата е установила, че преди да извърши продажбата на собственото си жилище в ***** и да получи цената за това жилище, на 05.09.2019г. тя е превела сума в размер на 1 000 евро в полза на ответника М. И. М., като в представеното по делото заявление за превод на парични средства (л.108 от делото) не е посочено какво е основанието за извършеното плащане.

По делото в качеството на свидетел е разпитана Н. С. – бивш партньор на ответника М.М. и майка на трите му деца, родени от фактическото му съжителство именно със свидетелката. Н. С. е дала показания, според които от разговори с трите си деца, от разговори с ищцата и възпроизведени от нея записи от телефонни разговори, свидетелката знае, че след като ищцата е продала собственото си жилище в *****, с получените като цена за жилището пари тя е пристигнала да живее в България. От разговорите с децата си и от 3 ищцата свидетелката С. научила, че внесените в България пари ищцата е предоставила на ответника на части, за да може той да погаси свои задължения за издръжка към трите си деца, задължения като земеделски производител и други задължения. Св.С. е посочила при разпита, че на два пъти ответникът е извършил превод на големи по размер суми в полза на едната им дъщеря, с които плащания е погасил задълженията си за издръжка към трите деца.