Решение № 191 от 19.11.2021, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 411/2021
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 19.11.2021
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 255, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 191 гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20215001000411 по описа за 2021 година за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260031 от 27.01.2021г., постановено по т.д.№ 269 по описа за 2019г. на ОС С.З., с което е осъдено ЗАД „А.Б.“ АД ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С., Район О., бул. К.Д.
№** да заплати на ИВ. Р. Р. ЕГН ********** с адрес с. Я., община М., ул. Б.о.
№** и със съдебен адрес гр. С., ул. Б. №*, ет.*, офис * сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, изразяващи се в нови болки и страдания от налични коксартроза и гонартроза – първи стадий, засягащи ТБС и колянните стави, симптом на К. /увреждане на хрущяла на двете колена/; стеатоза на черния дроб; хепатоспленомегалия /едновременно уголемяване на слезката и на черния дроб/, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2019г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 100 000 лв. и съобразно изхода на спора между страните са разпределени разноски.
Решението е обжалвано от ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. К.Д. №**, представлявано от адв.
Б.Н. с твърдения за неправилност на същото, постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, като искането отправено до въззивния съд е обжалваното 1 решение да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, а при условие на евентуалност да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски и за двете инстанции.
В срока за отговор е постъпил такъв от ИВ. Р. Р., представляван от адв.
Б.Б., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно настоява да бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на ИВ. Р. Р.
ЕГН ********** с адрес с. Я., община М., ул. Б.о. №**, представляван от адв.
И.Й. срещу „ЗАД А.Б.“ АД ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С. 1000, бул. К.Д. №** с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
Твърденията в исковата молба, на които са основава иска се свеждат до следното: в резултат на ПТП, станало на 07.05.2006г. около 1.05 часа в с. Ш., община М., ул. П.№**, причинено по вина на водача на л.а. „О.А.“ с ДК № ********** - Д.Х.Д., който след като се е блъснал в паркиран л.а. „М.“ с ДК № ********** е притиснал към стената ищеца, което е установено с влязла в сила присъда, постановена по АНД № 913/2006 г. по описа на PC – К., на И.Р. са причинени множество фрактури на тялото и тазовити кости и конкретно на двата ацетабулума, на двете пубисни кости, на двете седалищни кости и сакрума и на пето ребро в ляво. Ищецът сочи, че освен описаните фрактури е получил и тежка коремна травма с кръвоизлив в областта на малкия таз и на левия бъбрек, руптура на уретера, лезия на ляв уретер, който от бъбрека към пикочния мехур е бил изцяло прекъснат, като е настъпило и пълно прекъсване на уретрата след пикочния мехур. Твърди, че вследствие причинените му увреждания и предвид невъзможността травмите на таза да бъдат лекувани оперативно му се е наложило да спазва строг постелен режим в продължение на месеци, в който период е изпитвал изключително силни болки, не е могъл да се движи и се нуждаел постоянно от чужда помощ; претърпял няколко операции за възстановяване на прекъснатите уретра и уретер; месеци наред бил с катетър и въпреки проведеното лечение не могъл да се възстанови, като продължил да изпитва силни болки в областта на таза и левия крак, накуцвал, изпитвал трудности и болки при уриниране, често се изпускал, като при изследване било установено значително стеснение на увредените уретра и уретер; продължителната употреба на лекарства, вкл. и силни антибиотици увредили здравето му. Ищецът като сочи, че гражданската отговорност на причинителя на ПТП-то е застрахована при ответното дружеството твърди, че за причинените му увреждания му е присъдено обезщетение с решение от 10.05.2008г., постановено по гр.д. № 791/2007г. по описа на СГС, а със съдебно решение от 22.10.2012г., постановено по гр.д. № 6011/2011г. по описа на СГС му е определено обезщетение за настъпил ексцес, изразяващ се в увреждане на черния дроб, протичащо като остър хепатит. Твърди, че към 2 настоящия момент са налице данни за нов ексцес в здравословното му състояние, изразяващ се в коксартроза и гонартроза – първи стадий, които засягат ТБС и колянни стави, симптом на К. /увреждане хрущяла на двете колена/; стеатоза на черния дроб; хепатоспленомегалия / едновременно уголемяване на слезката и на черния дроб/, които са в пряка връзка с многофрагментната фрактура на таза с ограничените и болезнени движения на пострадалия и с неравномерната му походка, а уврежданията на хрущяла на двете колена са последица от увредената и болезнена походка и ограничени движения на ТБС. Сочи, че констатираните увреждания ще доведат пострадалия до инвалидизация, имат негативна прогноза и ще причиняват все повече болки и страдания до степен, че да не може да спи.
Твърди, че и към настоящия момент изпитва ежедневни болки, не само при движение, но и при покой, които му нарушават съня и налагат прием на медикаменти, като прогнозата е неблагоприятна и би могла да доведе и до използване на предпазни средства при придвижване. Сочи, че уврежданията на черния дроб и слезка също застрашават здравето му, като налагат непрестанни изследвания, прием на лекарства и спазване на ограничителен хранителен режим, което е в пряка връзка с продължителния прием на антибиотици и развилия се посттравматичен хепатит. Като твърди, че усложненията в двигателния апарат, изразяващи се в налични коксартроза и гонартроза – първи стадий, засягащи и ТБС и колянни стави, симптом на К.
/увреждане хрущяла на двете колена/; стеатоза на черния дроб; хепатоспленомегалия /едновременно уголемяване на слезката и на черния дроб/, представляват ексцес, който предизвиква нови болки и страдания за ищеца, настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2019г. до окончателното й заплащане.
Ответникът – ЗАД „А.Б.“ АД ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. К.А.Д. №** е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва обстоятелството, че описаните от ищеца телесни увреди са в пряка връзка със станалото на 07.05.2006 г. ПТП, а в случай, че се установи, че такава е налична твърди, че същите са обезщетени вече, тъй като са предвидими и обичайни последици от първоначалните травми. Евентуално и в случай, че съдът приеме, че се дължи обезщетение, то следва да бъде съобразено с критерия по чл. 52 ЗЗД като ответника оспорва претендирания размер и настоява от определения справедливия размер да бъде приспаднато полученото от ищеца обезщетение по сключената от неговия работодател застраховка Трудова злополука. Претендира разноски.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът оспорва всички възражения на ответника като заявява, че подържа наведените в исковата молба факти и обстоятелства и счита заявения от него размер на обезщетението за справедлив и съответен на принципа, заложен в чл. 52 ЗЗД. Оспорва искането на ответника за приспадане на получени от него 3 суми по застраховка Трудова злополука, като твърди, че такова плащане не е получил през 2019г. т.е. същото е без значение за настъпилите вреди от ексцеса.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът заявява, че изцяло поддържа възраженията и твърденията, всички подробно изложени в отговора на исковата молба.
Няма спор между страните, че с решение № 19 от 31.01.2007г., постановено по АНД № 913/2006г. по описа на РС К. нарушителя Д.Х.Д., роден на 26.01.1974г. в гр. С.З. е признат за виновен в това, че на 07.05.2006г. в с. Ш. при управление на МПС – лек автомобил «О.А.» с рег. № ********** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП, чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.5, ал.2, т.3 ЗДвП и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на ИВ. Р. Р., изразявяща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота /нарушаване целостта на левия пикочопровод и разкъсване на пикочния канал/.
Не се спори и че гражданската отговорност на Д.Х.Д. е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество.
С влязло в законна сила решение № 41, постановено по гр.д. № 791/2007г. по описа на СГС, ГК, І отд., 1 с. ЗПАД «А.Б.» е осъдено да заплати на ИВ. Р. Р. сума в размер на 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от ПТП, станало на 07.05.2006г., ведно със законната лихва, считано от 07.05.2006г. до окончателното й заплащане.
С решение № 6833 от 22.10.2012г., влязло в законна сила на 05.12.2013г., постановено по гр.д. № 6011/2011г. по описа на СГС е осъден ответника да заплати на И.Р. сумата от 8000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ексцес – чернодробно заболяване, за които не е бил обезщетен.
Спорните между страните във възивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба, които най – общо се свеждат до неправилна преценка на съда при формиране на извода, че проявилите се коксартроза и гонартроза в тазобедрените и коленни стави, както и стеатоза на черен дроб са ексцес, като твърденията на жалбоподателя са, че тези увреждания са взети предвид при определяне и присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. В условията на евентуалност е оспорен и приетия за справедлив размер на дължимото обезщетение, който според жалбоподателя е несъответен на принципа, заложен в чл. 52 ЗЗД и не е съобразен с полученото от ищеца обезщетение за трудова злополука в размер на 2747.52 лв..
От значение за повдигнатите като спорни въпроси са приетите и неоспорени писмени доказателства, събраните гласни такива и приетата СМЕ.
От приетите от съда и без възражения от страните СМЕ – първоначална 4 и допълнителна се установява, че клинична картина на развиваща се гонартроза и коксартроза се установява след 2017г., като според д-р М. С. тези усложнения са в пряка причинна връзка с фрактурите на таза, причинени при ПТП от 2006г. и ще водят в бъдеще до дискомфорт, засилване на болките в четирите стави и поява на болка в поясния отдел на гръбначния стълб и износване хрущяла на тези стави, което състояние определя като необратимо и с негативна прогноза. Експертът е категоричен, че претърпяната от ищеца травма през 2015г. е единстверно ускорител, на започналото преди това артрозно изменение в дясната колянна става на Р.. От своя д-р В. е категоричен, че хепатоспленомегалията е състояние, определено като отклонение, характеризиращо се с увеличен черен дроб и слезка, което са дължи на заболяването на черния дроб – стеатоза. Последно констатираното заболяване е последица на получения токсичен хепатит, вследствие уроинфекцията и сепсиса, в пряка причинна връзка с процесното ПТП и по никакъв начин не е повлияно от претърпяната от ищеца травма през 2015г..
Пред първоинстанционния съд е разпитана в качеството на свидетел фактическата съжителка на ищеца Д.В., чиито показания съдът кредитири, като подкрепени от останалите събрани доказателства – писмени и експертни становища. Така свидетелката твърди, че от края на 2018г. ищецът има проблеми със ставите, които проблеми се изразяват в затруднения в движенията, както при изкачване на стълби, така и в невъзможност да стене от клекнало положение, а има затруднения и при ходене. Уточнява, че е леко изкривен от таза, когато се движи и наличните болки в двигателния апарат са наложили прием на медикаменти, а прогнозата на докторите е, че ще се наложи смяна на става. Сочи, че И. има проблеми и с черния дроб, жлъчката и далака, което наложило от две години да започне да прилага хранителен режим.