Решение № 19007 от 20.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20568/2023
- Вид
- Решение № 19007
- Подписан
- 20.11.2023
- Състав
- ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 50327 от 24.04.2023 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Разпореждане № 58020 от 11.05.2023 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Определение № 23001 от 30.06.2023 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Разпореждане № 160686 от 21.12.2023 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386 · Кодекс за застраховането
- чл. 399 · Кодекс за застраховането
- чл. 400 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 19007 гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110120568 по описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
20.11.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 20568/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „АБ“ АД срещу ЗД „БИ“ АД, като се твърди, че на 30.05.2022 г. в гр. София, лек автомобил „Ауди Ку8“, рег. № СВ ................. НК, собственост на „Райфайзен лизинг България“ ЕООД, бил оставен за измиване на територията на търговски обект – автомивка, собственост на „Софавто авангард“ ЕООД. Поддържа, че служител на автомивката при управление на автомобила и извършена маневра бил нанесъл вреди по МПС-то. Навежда доводи, че за ПТП-то бил съставен протокол, като вина за настъпването му имал служителят – М. Н. Г.. Излага съображения, че към датата на настъпването на ПТП-то за лекия автомобил имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 21-0300/315/5000806 с период на застрахователно 1 покритие от 21.12.2021 г. до 20.12.2022 г. Твърди, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300/22/708/500259, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3790,22 лева на сервиза извършил ремонта на автомобила – с платежно нареждане от 01.07.2022 г., като били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Поддържа, че към момента на ПТП-то, търговският обект е имал валидно сключена застраховка „Професионална отговорност“, сключена с ответника, която е обективирана в застрахователна полица № Е22140000018.
Инвокира доводи, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Развива съображения, че е поканил ответника да заплати регресното вземане с писмо от 19.08.2022 г., но ответника бил отказал.
Твърди, че с оглед отказа на ответника, последният е изпаднал в забава, поради което дължал и мораторна лихва в размер на 274,42 лева за периода от 20.08.2022 г. до 20.04.2023 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че ищецът следвало да установи пълно и главно твърденията си, но не отрича наличието на застрахователно правоотношение със „Софавто авангард“ ООД. Поддържа, че ПТП-то като механизъм не било настъпило поради виновно и противоправно поведение на служителя М.
Г.. Навежда доводи, че представения по делото протокол за ПТП не съдържал необходимите реквизи, поради което и с оглед общите условия по застрахователния договор не се дължало плащане, като изрично сочи хипотези на изключени рискове. Развива съображения, че също така не било спазено изискването по ОУ към застрахователния договор, застрахователят да бъде уведомен в 7-дневен срок от събитието. Твърди, че претенцията е в завишен размер, като били извършени и ремонтно-възстановителни работи, които не били необходими. Иска отхвърляне на предявения иск, като претендира и деловодни разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначални обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Професионална отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Професионална отговорност“.
2
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 30.05.2022 г. в гр. София, лек автомобил „Ауди Ку8“, рег. № СВ ................. НК, собственост на „Райфайзен лизинг България“ ЕООД, бил оставен за измиване на територията на търговски обект – автомивка, собственост на „Софавто авангард“ ЕООД, където настъпва ПТП в следствие на което по автомобила са нанесени вреди; 2) че към датата на настъпването на ПТП-то за лекия автомобил имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 21-0300/315/5000806 с период на застрахователно покритие от 21.12.2021 г. до 20.12.2022 г.; 3) че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300/22/708/500259, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3790,22 лева на сервиза извършил ремонта на автомобила – с платежно нареждане от 01.07.2022 г., като били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4) към датата на ПТП-то между ответника и „Софавто авангард“ ООД е имало валидно сключена застраховка „Професионална отговорност“, обективирана в застрахователна полица № Е22140000018; 5) ищецът е поканил ответника с писмо от 19.08.2022 г., а ответника е отказал да заплати претендираното регресно вземане.
Обявените за безспорно обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които съдът кредитира.
По делото са събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на св. М. Г..
От казаното от св. Г. се изяснява, че помнел за ПТП от м.05.2022 г., като той работел на мястото където настъпило ПТП-то, а колата била на клиент. Той лично бил направил ПТП-то, като бил ударил по невнимание една от колоните на автомивката с автомобила.
Свидетелства, че собственикът бил дошъл взел му документите, като му казал, че ще ги искат от застрахователя за това, че той той не бил извършил ПТП-то и това било. По времето на инцидента сочи, че бил работил като автокозметик, като шофьорът му оставил автомобила и бил тръгнал да си върши работа. Установява, че на мястото колите се премествали от персонала. Изяснява, че документите му били преснимани, за да можел собственика да ги представи пред застрахователя, като след това дошъл собственика на самата автомивка, който му казал, че се били разбрали. Свидетелства, че автомобилът има спукана задна броня. Сочи, че емблемата не била нарушена, а само била спукана бронята.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Г. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелят да описва някои детайли по различен начин, доколкото последният е пряк участник в ПТП-то.
Приети са заключенията на САТЕ и допълнителна САТЕ. От заключението на САТЕ се изяснява, че механизма на ПТП-то е следния на 30.05.2022 г., около 11:00 ч. в ж. к.
„Студентски град“, водачът на лек автомобил „Ауди Ку8“, рег. № СВ ................. НК, предприема маневра на територията на търговски обект – автомивка, в следствие на което настъпва ПТП с лек автомобил „Ауди Ку8“, рег. № СВ ................. НК, като в причинноследствена връзка с ПТП-то са налице увреждания по задна броня, лайсна на заден капак, спойлер в задна броня и лайсна в задна броня. Експертът е посочил, че стойността на новите 3 оригинални части необходими за възстановяването на увредения лек автомобил е в размер на 2397,33 лева – към момента на настъпването на ПТП-то, а на базата на средни пазарни цени при вложени оригинални части, стойността е 3748,18 лева. Уточнено е, че размера на обичайните ликвидационни разходи е в размер на 15,00 лева – 25,00 лева. В о. с. з. от 21.09.2023 г. експертът е посочил, че автомобилът е бил в срок на експлоатация над три години, поради което в експертната практика се възприемало, че обезщетението се определяло по средни пазарни цени. Уточнено е, че разликата между средни пазарни цени и изплатеното обезщетение е именно в стойността на сервизния час, който при официалният представител бил 50,00 лева на час без ДДС, а средните пазарни цени били по ниски. Те се формирали като се усреднят стойностите на часа в официалния представител и алтернативни сервизи, като часа при алтернативните доставчици бил около 15,00 лева, 16,00 лева, до 18,00 лева, а на официалният сервиз бил 50,00 лева. Изяснено е, че в описа е бил включена лайсна на заден капак, а емблемата е в лайсната на задния капак. Самата емблема представлявала хромирани кръгове, които са емблемата на „Ауди“, когато те се премахват от самата лайсна и се нарушавало покритието, което не можело да се възстанови чрез залепването на нова табела. Вещото лице е изяснило, че по делото няма приложени гаранционни условия и данни за гаранционния период на МПС-то.
От Допълнителното заключение на САТЕ се установява, че стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил на базата на цени на алтернативни доставчици и сервизи е в размер на 3787,81 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ и допълнителната САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като последните са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи и подробно е мотивирано отговорите си, вкл. в о. с. з., като по делото липсват каквито и да било доказателства, вкл. индиции, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Разпечатката съдържа 34 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37285610-d220-44b9-8e4d-5e7e51b7ffb0