Решение № 232 от 11.11.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 2493/2021
- Вид
- Решение № 232
- Подписан
- 11.11.2021
- В сила
- 11.11.2021
- Състав
- Вера Чочкова, Тони Гетов, Мирослав Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал.1, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 232 гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Вера Чочкова
Членове:
Тони Гетов
Мирослав Стоянов при участието на секретаря Цветанка Б. Делова в присъствието на прокурора Благовест Илиев Байраков (СГП-София) като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602493 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 05.03.2021 г. на Софийски районен съд – НО, 111-ти състав е признал подсъдимата И.Д. М. за ВИНОВНА в това, че за периода от 03.02.2018 г. до 15.09.2018 г. в условията на продължавано престъпление – с шест деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествашите, е отнела чужди движими вещи на стойност 841, 00 /осемстотин четиридесет и един/ лева от владението на С.И.. П. и И.С. П. – престъпление по чл. 194, ал.1 от НК и чрез използване на МПС – л.а. марка „Ситроен“, модел С200 с ДК № ****, управляван от Д.Т.П. е отнела чужди движими вещи на стойност 24 030, 24 /двадесет и четири хиляди и тридесет лева и двадесет и четири стотинки/ лв. от владението на С.И.. П. – престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр. 1 НК или всичко на стойност 24 871, 24 /двадесет и четири хиляди и осемстотин седемдесет и един лева и двадесет и четири стотинки/ лева, както следва:
1. За това, че на 03.02.2018 г. в гр. София, ж.к. „**** е отнела чужда движима вещ – лазерен нивелир марка „Девалт“ на стойност 224 /двеста двадесет и четири лв./ лева от владението на С.И.. П. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК;
2. На 16.02.2018 г. в гр. София, ж.к. „**** е отнела чужда движима вещ перфоратор марка „Бош“ на стойност 329 /триста двадесет и девет/ лева от владението на С.И.. П. без негово съгласие с намерение противозаконна да я присвои – престъпление по чл.
194, ал. 1 от НК ;
3. На 31.03.2018 г. в гр. София, ж.к.„**** е отнела чужди движими вещи – ударна бормашина „Бош“ на стойност 68 /шестедест и осем лв./ лева и винтоверт марка „Бош“ 1 на стойност 90 /деветдесет/ лева или общо на стойност 158 /сто петдесет и осем/ лева от владението на И.С. П. и собственост на С.И.. П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК;
4. На 29.04.2018 г. в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „**** е отнела чужда движима вещ преносим компютър марка „НР“ на стойност 130 /сто и тридесет/ лева от владението на С.И.. П. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК;
5. На неустановена дата в периода от 29.04.2018 г. до 15.09.2018 в гр. София, кв.
„Драгалевци“, ул. „**** чрез използване на МПС - л.а. марка „Ситроен“, модел С200 с ДК № ****, управляван от Д.Т.П. е отнела чужди движими вещи – комплект от два броя фарове и два броя стопове за лек автомобил марка „Мерцедес Ес класа“ на стойност 15 646, 64 /петстотин хиляди шестотин четиридесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ лева и пълен комплект предни и задни спирачни дискове и спирачни апарати марка „Рейсинг АМГ“ за автомобил „Мерцедес Ес 63“ на стойност 8 000 /осем хиляди/ лева или общо на стойност 23 646,6 4 /двадесет и три хиляди шестотин четиридесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ лева от владението на С.И.. П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194,ал. 1 от НК;
6. На неустановена дата в периода от 29.04.2018 г. до 15.09.2018 в гр. София, кв.
„Драгалевци“, ул. „**** чрез използване на МПС - л.а. марка „Ситроен“, модел С200 с ДК № ****, управляван от Д.Т.П. е отнела чужди движими вещи – картина с червени орнаменти на стойност 120 /сто и двадесет/ лева, картина с лъв на сотйност 80,00 /осемдесет/ лева, сак от змийска кожа на стойност 150 /сто и петдесет/ лева, два броя LED крушки марка „Витек“ с единична цена за бройката 1,80 /един лева и осемдесет стотинки/ лева или двете крушки на обща стойност 3, 60 /три лева и шестдесет стотинки/ лева, 2 /два/ броя LED плафони марка „Витек“ с единична цена за бройката 9,00 /девет/ лева, или двата плафона на обща стойност 18,00 /осемнадесет/ лева, перде за баня на стойност 7,20 /седем лева и двадесет стотинки/ лева и моп за чистене на стойност 4,80 /четири лева и осемдесет/ лева или общо на стойност 383, 60 /триста осемдесет и три лева и шестдесет стотинки/ лв. от владението на С.И.. П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т.
4, пр.1, вр. чл.194,ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, като на основание чл. 58а, ал.1 от НК СРС я е осъдил и е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.
Изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимата е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.
Със същата присъда съдът е осъдил на осн. чл. 45 от ЗЗД подсъдимата Д. да заплати сумата от 8841 /осем хиляди осемстотин четиридесет и един/ лева, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Първата инстанция е осъдила на осн. 189,ал. 3 от НПК подсъдимата да заплати в полза на СДВР сторените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 164,70 и в полза на СРС сумата от 353,64 лева, съставляващи държавна такса върху уважения граждански в наказателното производство, както и на осн. 190, ал. 2 НПК да заплати в полза на СРС сумата от 10 лева за служебно издаване на два броя изпълнителни листове.
Въззивният съд в законоустановения срок е сезиран с жалба от частния обвинител и граждански ищец С.П., въз основа на която е образувано ВНОХД 2493 /2021 г. по описа на СГС – НО, V въззивен състав. С въззивната жалба е атакувана постановената присъда на СРС с доводи за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят излага твърдения, че предходната инстанция не е 2 констатирала, че в хода на досъдебното производство са установени и други отнети вещи, чиято стойност е била установена съгласно изготвената икономическа експертиза, като същите не са включени в обвинителния акт, с оглед на което частния обвинител не е могъл да бъде обезщетен за тях. В тази връзка частният обвинител П. излага твърдение, че СРС не е допуснал приобщаването на посочени от него вещи в съдебно заседание, чиито липси били установени чрез свидетелски показания, като частният обвинител отправя критика, че свидетелите не са разпитани за установяване на посочени от него обстоятелства. В заключение иска от съда да отмени постановената присъда и да върнете делото за ново разглеждане.
В проведеното закрито заседание на 30.06.2021 година въззивният съд по реда на чл.
327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.
В проведеното открито съдебно заседание на 13.10.2021 г. съдът изложи своите доводи защо оставя без уважение направените от страна на частния обвинител доказателствения искания за разпит на свидетели, тъй като същите се отнасят до обстоятелства извън предмета на доказване в настоящето наказателно производство.
Пред настоящия съдебен състав частния обвинител поддържа въззивната жалба и обжалва атакувания съдебен акт с доводи за непълнота по отношение на откраднатите вещи.
Оспорва присъдата и в частта на наложеното на подсъдимата наказание, като го намира за занижено.
Представителят на
СГП намира жалбата за неоснователна, счита първоинстанционната присъда за законосъобразна и правилна. Определя наложеното наказание с атакувания съдебен акт за съответстващо и адекватно на степента на извършеното деяние и личността на подсъдимата.
Защитникът на подсъдимата иска от съда да остави без уважение жалбата на частния обвинител, като изтъква, че присъдата е правилна, законосъобразна и обоснована. Излага доводи, че наказанието е определено правилно при отчитане на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелство. В заключение моли въззивния съд да потвърди атакуваната присъда.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана.
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено при условията на чл.
371, т. 2 от НПК.
С определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като е обявил, че ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид естеството на процедурата на съкратено съдебно следствие в нейната разновидност по чл. 371, т. 2 от НПК и съгласно приетото в т. 8.2 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. ОСНК на ВКС, въззивният съд на първо място следва да извърши проверка дали са били налице предпоставките за 3 провеждане на съкратено съдебно следствие.
В случая от протокола, удостоверяващ проведеното пред първа инстанция съдебно заседание на 05.03.2021 г., се установява, че на подсъдимата И.М. са били разяснени правата по чл. 371 от НПК, както и последиците от направеното самопризнание, като в производство е взел участие и защитник. Подсъдимата е признала всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за същите. Районният съд е заключил, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и по реда на чл. 372, ал. 4 е обявил, че няма да попълва доказателствената съвкпуност за признатите факти и ще ползва самопризнанието при постановяване на крайния съдебен акт.
Предвид спецификата на производството по глава 27-ма от НПК преходната инстанция е възприела изцяло изложената в обвинителния акт фактология на деянието.
Настоящата инстанция не намира основания за изменение на изводите по отношение на фактите и счита, че първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, съвпадаща с изводите на въззивната инстанция.
Този съдебен състав констатира, че така установената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствената съвкупност, приобщена в хода на досъдебното производство в това число – самопризнанието на подсъдимата М., свидетелските показание на – С.И.. П., К.Л., С.О.И., Р.С.Т., А.Т.Е., Д.Т.П., И.С. П., М.С.В., П.Г.П., М.И.Е., Д.Й.Б., М.Е.Д., протоколите за претърсване и изземване /л. 40-42, л. 46- 48, л. 68-69 от ДП/, протоколи за доброволно предаване /л. 88, л.91, л. 98, л. 110, л. 132 – 134 от ДП/, разписки по заложен билет /л. 86, л.99, л. 101,л.103, л.106 от ДП/, заложни билети /л. 87, л. 92-94, л. 98 л.100, л.102, л.104, л.111, л. 152 – 159 от ДП /, графическа експертиза /л. 139 – 151 от ДП/, съдебнооценителна експертиза /л. 165 – 172 от ДП/, справка за съдимост.
Въззивната инстанция констатира, че е налице необходимият обем от доказателства, които са в синхрон с направеното от подсъдимата самопризнание пред първоинстанционния съд. Предвид което и съгласно формулировката на чл. 373, ал.3 НПК, направените твърдения в обвинителния акт се възприемат за верни без извършване на традиционния анализ по обсъждане, оценка и съпоставка на всяко доказателство, характерен за наказателното производство, протекло по общия ред.