Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1002 от 17.11.2023, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 2573/2023
Вид
Решение № 1002
Подписан
17.11.2023
В сила
11.04.2024
Състав
Генчо Атанасов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1002 гр. Стара Загора, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20235530102573 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът З. А. Д. „АРМЕЕЦ”, гр.

София твърди в исковата си молба, че на 23.06.2018 г., около 09:30 часа, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ..., движейки се по автомагистрала „Тракия“ в посока град Бургас, на километър 201 блъснал внезапно навлязлото на пътното платно диво животно - сърна. Вследствие на инцидента автомобилът понесъл материални щети.

Пътнотранспортното произшествие било посетено на място от автоконтрольор и било документирано с Протокол за ПТП № 1670108 от 23.06.2018 г., издаден от сектор „Пътна полиция“ - ОД МВР Стара Загора. Органите на МВР не намерили нарушение на ЗДвП от страна на единствения участник в произшествието, поради което АУАН не бил съставян.

Поради невъзможността да се придвижва на собствен ход, автомобилът бил репатриран от „ЕМ ДЕ ТРАНС“ ЕООД. На 26.06.2018 г. в ЗАД „Армеец” АД било подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС от лицето, управлявало автомобила - Д. К. Л.. Въз основа на така подаденото уведомление и в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор, застрахователят образувал ликвидационна преписка по щета № 10018030118134. Основанието за ангажиране на договорната отговорност на ЗАД „Армеец” било настъпилото застрахователно събитие по клауза „П” от Общите условия на сключения застрахователен договор. Към датата на застрахователното събитие, увреденият лек автомобил бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС” и „Злополука“ при ищеца, с комбинирана застрахователна полица № 0306X0356162/18.01.2018 г., с период 1 на застрахователно покритие от 19.01.2018 г. до 18.01.2019 година. В хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката бил извършен оглед на увредения автомобил от експерти на застрахователя. Причинените в резултат на процесния инцидент щети били описани в описите на щетите по претенцията от 08.11.2018 г. и от 30.11.2018 г. и в опис заключенията по щетата от 27.06.2018 г. и от 03.07.2018 г. и се състояли в увредени предна броня, преден капак, преден ляв калник и подкалник, ляв фар с мигач, радиатор и др.

Изчислено било застрахователно обезщетение за възстановяване на увредения автомобил на база експертна оценка по методика на ЗАД „Армеец“ съобразно Общите условия за застраховка „Каско“ на застрахователя в размер на 2136.01 лева съгласно калкулацията ремонт от 27.07.2018 г. Съгласно доклада по щетата от 31.07.2018 г. горепосочената сума за възстановяване на увредения автомобил била изплатена на 13.08.2018 г. от ищеца на собственика на процесното МПС - Д. К. Л. с платежно нареждане № П12827926 от 13.08.2018 година. Така застрахователят изпълнил задълженията си по договора за имуществено застраховане, а именно да репарира щетите на увредения процесен автомобил, причинени от настъпилото застрахователно събитие. С включени ликвидационните разноски в хода на експертната дейност в размер на 10.00 лв., сумата възлизала на 2146.01 лева и това бил общият размер на претендираното от застрахователя обезщетение, дължимо от ответното дружество. На основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането след изплащане на застрахователното обезщетение ищецът, като застраховател по имуществена застраховка „Каско” на МПС, встъпвал в правата на увредения застрахован срещу възложителя, за възложената от него работа при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Дружеството, в качеството си на застраховател встъпвало в правата на увредения по силата на факта, че изплатило застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за него възниквало регресно право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие, респективно неизпълнение на задълженията си, причинили имуществени вреди на собственика на процесния лек автомобил. По силата на императивната разпоредба на чл.8, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП) републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно чл.19, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, т.1 от ЗП републиканските пътища се управляват и поддържат от Агенция „Пътна инфраструктура”.

Съгласно чл.30, ал.1 от ЗП дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от лицето, което управлява процесния пътен участък - Агенция „Пътна инфраструктура”. Агенцията била длъжна да предприеме необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да постави предпазни мрежи, предупредителни знаци, както и да следи за състоянието на мрежите.

Дори и да лисвали конкретни нормативни правила, поради общественото предназначение на републиканските пътища АПИ следвало да осъществява тяхната поддръжка, като осигурявала нормален достъп, проходимост и придвижване на превозните средства по тях.

Според §1, т.14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, тяхната охрана и защита.

2

Наличието на диви животни на пътното платно представлявало неизпълнение на посочените задължения и в случая АПИ носила отговорност за причинените от бездействието на трети лица вреди. Тъй като Агенция „Пътна инфраструктура” като юридическо лице изпълнявала своите задължения чрез възлагане на определена работа на определени лица, те носели деликтна отговорност, в случай че не взели необходимите мерки за осигуряване безопасността на движение по републиканските пътища. Непосредствено задължение на служителите на Агенцията било да следят за изправността на пътната настилка, както и на всички надземни съоръжения на техническата инфраструктура на АМ Тракия, включително в конкретния случай за обезопасяването на процесния участък от пътното платно, който не трябвало да създава опасност за движението. Нарушението или неизпълнението на задълженията на работниците или служителите на Агенцията за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение представлявало противоправно деяние - действие или бездействие, което било в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Тъй като съответните лица, на които Агенция „Пътна инфраструктура” възложила изпълнение на задължението за поддържане изправността на пътното платно на АМ Тракия, виновно не изпълнили тези свои задължения и бездействали, същите със своето противоправно поведение причинили имуществени вреди на процесния лек автомобил, поради което възниквала обезпечително - гаранционната отговорност на възложителя на тази работа - Агенция “Пътна инфраструктура”. Ищецът встъпвал в правата на увредения по силата на факта, че в качеството си на застраховател изплатил застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за него възниквало регресно право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие неизпълнението на своите задължения причинили имуществени вреди на собственика на процесния автомобил. С писмо изх. № Л-6267/29.08.2018 г., получено от ответника на 03.09.2018 г., придружено с ликвидационната преписка по щетата, ищецът поканил ответника доброволно да му заплати горепосочената сума, но до настоящия момент регресната претенция не била възстановена. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Агенция „Пътна инфраструктура” да плати на „ЗАД Армеец” АД сумата от 2146.01 лева главница, дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция № 100 18030118134, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящия иск до окончателно изплащане на вземането и сумата от 653.33 лева, представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 08.03.2020 г. до 08.03.2022 г., както и направените съдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, гр. София заявява, че не следва да носи отговорност за появата на диво животно на пътното платно. Налице било случайно събитие, а не неизпълнение на законово задължение. Предявеният иск бил допустим, но неоснователен и ответникът го оспорва изцяло по основание и размер. Не оспорва твърдението, че път АМ „Тракия“ е път от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура” (чл.19, ал.1 от Закона за пътищата), както и обстоятелството, че на територията на Област Стара Загора тази дейност се извършва чрез специализираното й звено - Областно пътно управление - Стара Загора (на 3 основание чл.22, ал.1, във вр. с чл.21, ал.2 от Закона за пътищата). Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение и настъпването на застрахователно събитие.

Оспорва твърдението, че на посоченото място и време е съществувало посоченото в исковата молба препятствие на пътя. Оспорва настъпването на застрахователно събитие, причинено от трето лице, което отговаря пред застрахователя въз основа на правилата на деликтната отговорност, както и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите вреди на лекия автомобил и наличието на неравност на пътя, който следвало да се стопанисва от държавата в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура“. Не била налице причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила. Оспорва механизма на ПТП и причините за настъпването му. Оспорва мястото на настъпване на произшествието. Оспорва вида и размера на претендиралите имуществени вреди, както и това, че всички те били в причинноследствена връзка с настъпилото събитие. Щетите били резултат от друго произшествие.

Застрахователят не можел да встъпи в правата на увредения, тъй като не било налице валидно застрахователно правоотношение, не била налице влязла в сила застраховка; не било налице действащо и влязло в сила към момента на произшествието застрахователно покритие; Добавък №2/12.06.2018г. също не бил влязъл в сила. Между страните по застрахователния договор не били налице достатъчно и обосновани данни, които да пораждат за застрахователя задължение за заплащане на причинените щети. Ищецът неправилно заплатил на водача застрахователното обезщетение. Ищецът не спазил разпоредби от собствените си условия, обективирани в застрахователната полица и действащите към момента Общи условия за застраховка Каско на МПС и не били налице основания за изплащане на търсеното обезщетение. Освен това не наложил представянето на документи от застрахования съобразно изискванията, които определил в Общите условия по застраховката. Застрахователят следвало да провери дали вредите се дължали на умишлени действия от страна на застрахованото лице, както и дали били резултат от друга повреда и се изключвало застрахователното покритие. Същият не извършил проверка за установяване на обстоятелствата около възникване на застрахователното събитие, водачът не бил тестван за употреба на алкохол или други упойващи вещества при настъпване на произшествието. Оспорва, че подобно ПТП възникнало на АМ „Тракия“ в посочения участък на 23.06.2018г. Оспорва изцяло обстоятелствата, изложени в исковата молба, за които се твърди, че били причина за уврежданията Алтернативно твърди, че ако се приеме, че описаното ПТП е идентично с посоченото в исковата молба, не всички описани повреди по автомобила са получени по описания начин. Оспорва вида и размера на претендиралите имуществени вреди. Посочената сума за ремонт на МПС била обща, без индивидуално да били посочени стойностите на всички отделни части и техния ремонт. Направената калкулация не съответствала на сумата от посочените стойности. Същата била изключително завишена като цяло и не отговаряла на действителната стойност. Не всички повреди настъпили при описаното ПТП. Оспорва твърдението, че претендираните вреди по автомобила били в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 23.06.2018г. от водача Д. К. Л. при удар в животно, появило се на пътя. При възникването на ПТП, АПИ 4