Определение № 31222 от 27.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31222 гр. София, 27.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110145853 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК:

С Решение № 10465 от 01.06.2026 г. по гр.д. № 45853/2025 г , съдът е присъдил адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 180 евро с вкл. ДДС.

В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските от ищеца с искане да бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата в пълния претендиран размер, но не по-нисък от претендираното възнаграждение на насрещната страна 780 евро с ДДС, позовавайки се на чл.

78, ал. 5 ГПК /изм. бр. 17/2026/.

От ответника в производството не е постъпил отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, представило списък по чл. 80 ГПК и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

В мотивната част от Решение № 10465 от 01.06.2026 г. по гр.д. № 45853/2025 г., съдът е изложил подробни мотиви относно отговорността за разноските в производството, към които препраща. Посочена е и съдебна практика, обосноваваща решаващия извод на състава. Поради изложеното, 1 съдът не намира основание да измени решението в частта на присъдените разноски. Молбата за изменение следва да се отхвърли. Противен извод не следва от позоваването от адв. Г. на текста на чл. 78, ал. 5 ГПК/ изм. бр.

17/2026/. Адвокатското възнаграждение на адв. Г. е определено по реда на чл.

38 от Закона за адвокатурата от съда, а не по възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА изрично сочи, че съдът определя възнаграждението на осъществилия безплатно процесуално представителство адвокат. Съдът не обвързан както от претендирания от адвоката размер на адвокатското възнаграждение, така и от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба №1 от 09.07.2004г. Редът по чл. 78, ал. 5 ГПК по възражение за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност може да има за предмет само заплатено от страната адвокатско възнаграждение / Така Определение № 1857 от 8.04.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 77/2026 г., IV г. о., ГК/, какъвто обаче не е случая. Ето защо възражението му се явява неоснователно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 206248/26.06.2026 г., по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от адв. Д. Г. като пълномощник на З. П. за изменение в частта на разноските на Решение № 10465 от 01.06.2026 г. по гр.д.

№ 45853/2025 г , по описа на СРС.

Определението подлежи на обжалване на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2