Решение № 222 от 27.01.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 7377/2021
- Вид
- Решение № 222
- Подписан
- 27.01.2022
- В сила
- 28.10.2022
- Състав
- Силвия Лъчезарова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 13, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 273 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 222 гр. Пловдив, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20215330207377 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 578734-F607951/20.05.2021 г. на *** на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на Е. Е. Х., ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл. 273 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс /ДОПК/ е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.
37, ал. 2, вр. с чл. 13, ал. 1 от ДОПК.
Жалбоподателя чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП.
Аргументите са свързани с наличието на обективни пречки за непредставянето на документи свързани с епидемията от Ковид 19, както и с недоказана фактическа обстановка.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението е доказано. Прави искане за разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От фактическа страна съдът установи следното:
Е. Е. Х. бил **, като практикувал ****. На 13.03.2021 г. подал заявление за Регистрация по ЗДДС с вх. № 303912101024519 от същата дата. В тази връзка била назначена проверка за наличие/липса на основание за регистрация, която следвало да се извърши от В. Б. Н. – ***. На 16.03.2021 г. същата изпратила искане за представяне на документи и писмени обяснения като е определен 7 дневен срок за представяне на документи и писмени обяснения. На 23.03 били представени справки, документи и обяснения от лицето, като същото представило и договори за правна защита и съдействие като не била представена справка в табличен вид. По късно същия ден била 1 представена такава, но органът по приходите Н. искала допълнителна графа, след изготвянето й, тя отново не отговаряла на изискванията и в разговор със задълженото лице бил даден нов срок за изготвяне на таблицата. През това време договорите се намирали у органа по приходите, която дори ги прегледала. На неизвестна дата били представени и другите изискани документи, но актосъставителя не помни поредността и съдържанието на представените документи.
На 24.03.2021 г. в **ската кантора на задълженото лице имало * – свид. П. със симптоми на Коронавирус, което наложило самоизолирането на сужителите включително и на самото задължено лице. В последствие на 28.03.2021 г. бащата на свид. П. постъпва в болнично заведение за лечение на Ковид 19.
На 31.03.2021 г. било констатирано, че не били представени договори за правна защита и съдействие, които всъщност били представени по-рано.
В тази връзка бил издаден Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F607951 от 05.04.2021 г., който бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил връчен.
На 20.05.2021 г. било издадено атакуваното постановление, с което дружеството било наказано за нарушение на чл. 37, ал. 2, вр. с чл. 13, ал. 1 от ДОПК на основание чл. 273 ДОПК с глоба в размер на 500 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката В. Б. Н. – актосъставител и свид. С. М. П., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, частично в АУАН, отделно Протокол, епикриза, протокол за съобщаване на предписание и оправомощителна заповед.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН свидетелства, че договорите за правна защита и съдействие са й били представени навреме, но липсвала справка, която също била изготвена навреме, но била непълна и след неколкократно връщане в устен разговор свидетелката се разбрала с жалбоподателя да се представи такава в най-кратък срок, тъй като същият бил възпрепятстван във връзка с пандемията от корона вирус. Същата не си спомня какви документите не й били представени, не си спомня поредността в която са и били представяни документите. Посочва, че е съставила АУАН тъй като не е успяла да събере всички справки и документи навреме поради краткия й срок за извършване на възложената и проверка. Подчертава, че не са съставяни писмени документи при предаването на документите.
Показанията на свидетелката се потвърждават от показанията на свид. П.. Той също свидетелства, че навреме били занесени договорите за правна защита и съдействие, но органът по приходите поискал допълнително справка, която била изготвена, но не отговаряла на изискванията и била преработена, като поради заболяване не било възможно представянето й до 23.03.2021 г.
Съдът дава вяра на свидетелските показания и на двамата свидетели тъй като същите се подкрепят взаимно и са обективни и логични. Съдът кредитира показанията на актосъставителя, че АУАН е съставен поради невъзможността проверката по ЗДДС да бъде извършена в краткия срок, както и че са представени изисканите документи, но не била представена справка.
Свидетелските показания оборват констатациите в АУАН досежно именно неизпълнение на задължението за представяне на договори за правна защита и съдействие. Установи се, че същите са били представени навреме и дори прегледани от органа по приходите. Не се установи, че не са представени и другите договори (за наем и за извънтрудовоправни отношения), тъй като актосъставителя заяви че не помни какви документи са представени и каква била поредността и хронологията на събитията. Не били съставяни писмени документи за представяните справки. Поради 2 това съдът намира че в частта относно непредставянето към 24.03.2021 г. на договорите за правна защита и съдействие не може да се даде вяра на писменото доказателство, поради което изключва доказателствената му сила в тази част.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Спазено е правото по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени).
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че не се доказа от фактическа страна извършването на нарушението. За да бъде потвърдено едно наказателно постановление то в него, освен че следва да е описано абсолютно точно твърдяното нарушение, то следва и да се доказва от приложените към преписката доказателства. По настоящия случай това не е така.
Както е посочено в АУАН и в НП нарушителя е имал задължение да представи релевантни към проверката по ЗДДС документи, към които се числят и договорите за правна защита и съдействие, както и договори за наем и договори по извънтрудови правоотношения. Установи се, че договорите за правна защита и съдействие били представени именно към 23.03.2021 г., но същите не били описани в справка. Установи се, че дори такава справка била изготвяна неколкократно но поради допълнителни изисквания не била представена навреме, като в устна договорка бил предоставен кратък срок за представянето й. Не се установи дали са били или не са били представени договорите за наем, тъй като свидетелката - орган по приходите, заяви че не си спомня какви документи и кога са и били представяни.
Според константната съдебна практика е недопустимо след издаването на наказателното постановление да бъдат въвеждани нови факти едва от въззивната инстанция, каквато се явява настоящия съд. По същия начин е недопустимо да се заменят твърдените за осъществени в АУАН и НП факти с други, които да пасват подобре на нарушението или да се извършват поправки на фактическите положения приети за осъществени с АУАН.
Именно поради факта, че в съдебната фаза на процеса, се установи, че не е осъществен твърденият в НП факт и тъй като не се доказа възприетата в него фактическа обстановка, последното се явява незаконосъобразен акт и следва да се отмени. Така административнонаказващия орган е вменил на жалбоподателя нарушение, което той не се установи да е извършил и поради това неправилно е приложил материалния закон.
Съдът намира че извън посоченото, правилно административнонаказващия орган е посочил санкционната норма и доколкото размерът на наказанието е фиксиран, то същият се явява и правилно определен.
3
По разноските:
Право за разноски възниква за жалбоподателя, но претенция в този смисъл не е отправяне към съда, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 578734-F607951/20.05.2021 г. на *** на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на Е. Е. Х., ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл. 273 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс /ДОПК/ е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 37, ал. 2, вр. с чл. 13, ал. 1 от ДОПК.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4