Решение № 262145 от 02.08.2021, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ№262145 гр. Пловдив, 02.08.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА

ДЪБОВА при секретаря Петя

Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 4982 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от В.Т.С.,

Д.Т.С. и З.Г.И. (конституирани на основание чл. 227, ал. 1 ГПК като страни в производството на мястото на починалия ищец Т.Д.И., с постановяване на Определение от 30.10.2020 г.) против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД кумулативно обективно осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл . първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане, съобразно наследствените права на ищците, на сумата от общо 854, 43 лв., представляваща недължимо заплатена сума по фактура № **********/21.12.2017 г. по извършена едностранна корекция на сметката на ищеца за електрическа енергия за период от 87 календарни дни от 01.01.2017 г. до 29.03.2017 г. и за заплащане на сумата от общо 169, 19 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.042018 г. до 12.05.2020 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.05.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

С уточнителна молба от 01.02.2021 г. ищците са уточнили размера на претендираните суми съобразно наследствената им идеална част, както следва: за ищцата В.Т.С. – сумата от 139, 24 лв. за главница и 28, 20 лв. за обезщетение забава, представляващи 1/6 ид.ч. от общо дължимите на нейния наследодател Т.Д.И. суми; за ищцата Д.Т.С. – сумата от 139, 24 лв. за главница и 28, 20 лв. за обезщетение забава, представляващи 1/6 ид.ч. от общо дължимите на нейния наследодател Т.Д.И. суми и за ищцата З.Г.И. – сумата от 556, 95 лв. за главница и 161, 30 лв. за обезщетение забава, представляващи 4/6 ид.ч. от общо дължимите на нейния наследодател Т.Д.И. суми. При условията на евентуалност, ако съдът възприеме различни от посочените идеални части при приложение на чл. 32 СК, е енправено искане за присъждане на следните суми: за ищцата В.Т.С. – сумата от 139, 24 лв. за главница и 28, 20 лв. за обезщетение забава, представляващи 1/6 ид.ч. от общо дължимите на нейния наследодател Т.Д.И. суми; за ищцата Д.Т.С. – сумата от 139, 24 лв. за главница и 28, 20 лв. за обезщетение забава, представляващи 1/6 ид.ч. от общо дължимите на нейния наследодател Т.Д.И. суми и за ищцата З.Г.И. – сумата от 556, 95 лв. за главница и 161, 30 лв. за обезщетение забава, представляващи 4/6 ид.ч. от общо дължимите на нейния наследодател Т.Д.И. суми.

Изложени са твърдения, че наследодателят на ищците е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в качеството на потребител на електрическа енергия за битови нужди, с клиентски № *********, за обект ИТН***********, находящ се в *************.

Твърди, че с уведомление от 21.12.2017 г. е уведомен, че на 29.03.2017 г. от служители на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД е демонтиран и предаден за експертна проверка в Български институт по метрология електромер с фабричен № ********** от измервателна точка ИТН ************* , поради установено отчитане на електромер с грешка минус 77.22 %, за което е издаден Констативен протокол № ********** г.Со1чи, че въз основа на така осъществената проверка сметката му е коригирана едностранно с издаването на фактура № **********/21.12.2017 г. със сумата от 854, 43 лв. по извършена едностранна корекция на сметката на ищеца за електрическа енергия за период от 87 календарни дни от 01.01.2017 г. до 29.03.2017 г. Оспорва истинността и съдържанието на констативния протокол за техническа проверка и подмяна на средството за търговски измерване № ********/29.07.2017 г., като поддържа, че посочената грешка може да се дължи на различни обективни причини, но не и на твърдяната манипулация. Сочи, че претендираното задължение е заплатено от ищеца на 18.04.2018 г., за да предотврати преустановяване на елкетрозахранването в електроснабдения обект. Счита, че сумата по фактурата е заплатена при начална липса на основание, поради което претендира връщането й.

Твърди, че ответникът не е изпълнил фактическия състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията на закона, а именно в последните да е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършена корекция на сметка. В този смисъл се позовава на практика на касационната инстанция, в която е прието такова разрешение. Позовава се на практика на ВКС, в която се приема, че следва да е доказано виновно поведение на потребителя за осъществяване на едностранната корекция на сметката му при установено неточно отчитане. Поддържа, че ищецът няма достъп до средството за търговско измерване, което е собственост на ответника, поради което не е засегнал неговото правилно функциониране. Твърди, че Правилата за измерване на количество електрическа енергия, в качеството им на подзаконов нормативен акт, не представляват валидно правно основание за осъществената корекционна процедура, тъй като не са издадени от компетентен орган и не е спазена процедурата по приемането им. Счита, че правилата по така изложените съображения, са нищожни в тяхната цялост. Поддържа, че разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ е била отменена с решение на ВАС към момента на осъществяване на проверката. В последствие били отменени и нормите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ. Въпреки това релевира възражение за нищожност на посочените разпоредби, които не следва да намерят приложение, поради неспазване на процедурата по приемането им.

Твърди, че разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ противоречат на чл. 13 от Директива № 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г. на Европейския парламент, в която се приеме, че потребителят заплаща реално доставената електрическа енергия. Счита така посочените разпоредби, за приети в противоречие с чл. 82 ЗЗД, както и на чл. 26 ЗНА и чл. 28, ал. 2 ЗНА. Намира разпоредбите на ПИКЕЕ за недействителни на основание чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП и чл. 26 ЗЗД. Счита, че с разпоредбата на чл. 48 ПИКЕЕ се надхвърлят рамките на т.нар. законова делегация чрез въвеждане на фикция за потребена електрическа енергия за минал период. По така изложените съображения счита, че за доставчика на електрическата енергия не е било налице законово основание за извършване на корекцията. Твърди, че корекцията на сметката на ищеца е изготвена единствено въз основа на данните от констативния протокол, поради което може да се направи извод, че служебното начисляване е на основание чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Твърди, че видно от представения по делото констативен протокол последният е съставен в отсъствие на полицейски органи, което е довело да нарушаване на процедурата, установена в ПИКЕЕ и по конкретно на разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Счита, че клаузите на чл. 54 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД и чл. 28 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН Електроснабдяване" ЕАД, регламентиращи едностранна корекция на сметки, се явяват неравноправни, тъй като налагат на потребителите на електрическа енергия да изпълняват задължението си за заплащане на цената, дори и ако електроснабдителното дружество не е изпълнило своето задължение да достави онова количество електрическа енергия, което абонатът е заплатил, поради което намира, че последните следва да бъдат обявени за нищожни. Твърди, че промяната в материалния закон (ЗЕ) не създава право за едностранна корекция, тъй като за да бъде последната осъществена следва да бъдат доказани предпоставките по чл. 48 ПИКЕЕ, наличието на грешка и вината на потребителя по реда на чл. 82 ЗЗД. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Претендира обезщетение за забава, определено при съобразяване на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че на 29.03.2017 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа „Елекгроразпределение Юг" ЕАД извършили проверка на електромер № ********, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца. Проверката установила, при замерване с еталонен уред, че електромерът замерва с отрицателна грешка от -80%, поради което средството за търговско измерване бил заменено с нова, като след демонтирането му било изпратено за метрологична експертиза в независима лабора­тория. За тези действия бил съставен, в присъствието на ищеца – клиент, Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 339177/29.03.2017 г.

Твърди, че електромерът бил предаден на Българския институт по метрология за извърш­ване на метрологична експертиза, която установила, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера с поставяне на допълнителен електронен елемент. По този начин били из­менени техническите и метрологичните характеристики на електромера, а преминаващата през него електрическа енергия се измервала с отклонение, извън границите на допустимото. Твърди, че експертизата е установила грешка от -77,22 %. За посочените констатации бил изготвен Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № ***/23.08.2017 г. По така изложените съображения счита, че са налице предпоставките по чл. 48, ал. 1 ПИ­КЕЕ, като е начислено допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 5777 kWh. Сочи, че периодът на начисление е от 87 дни с крайна дата – датата на проверката и начална дата

- датата на регулярен отчет на пока­занията на електромера, която попада в максималните 90 дни корекционен период. Сочи, че е налице законово основание за начислението, а именно Правилата за измерване на количество електрическа енергия – разпоредбата на чл. 48 във вр. с чл. 51 ПИКЕЕ. Твърди, че не следва да се доказва виновно поведение, за осъществяване на корекционната процедура.

Твърди, че в Общите условия на дружеството е предвиден ред за уведомяване на потребителите, като счита, че липсата на приети нови Общи условия след изменението на Закона за енергетиката, не води до липса на предпоставките за осъщественото начисление, в който смисъл се позовава на практика на Върховния касационен съд.

Твърди, че при предявен иск за връщане на дадено при начална липса на основание за това, е необходимо длъжникът да бъде поканен да заплати задължението си, за да изпадне в забава, каквато покана в случая не била представена към доказателствата по делото. По така изложените съображения се моли а отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с активно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът приема, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява, че ищецът е потребител на електрическа енергия по партида с клиентски номер № ******** за обект с ИТН *********, находящ се в с. ******************, което обстоятелство е безспорно между страните.

По делото е представен констативен протокол № 339177/29.03.2017 г., от който се установява, че след извършена техническа проверка на средството за търговско измерване на ползвания от ищеца имот от служители на ответното дружество на 29.03.2017 г. електромер фабричен № ******** е демонтиран за предаване за метрологична експертиза. Проверката е извършена в присъствието на потребителя Т.Д.И.. При проверката са вписани констатациите на служителите на ответното дружество, като е посочено, че измерената грешка е по-голяма от допустимата за класа на точност на средството за търговско измерване.