Решение № 540 от 25.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. София , 25.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000500609 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№304220/18.12.2020 г., подадена от „Юробанк България“АД, чрез юрк. Б. К., срещу Решение №261463/27.11.2020 г. по гр.д.№11917/2019 г. на СГС – I – 10 състав, с което по предявен от В. С. Г. установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр.чл.111, б.“в“ от ЗЗД, е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че ищецът не му дължи сумата от 30 191,64 евро – недължимо претендирана главница над действително дължимия размер, представляваща възнаградителни лихви за периода 30.12.2009 г. – 23.10.2015 г., прибавени към главницата по договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №180 от 26.07.2005 г., чрез капитализиране на просрочени лихви, и е осъден ответника на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 7279,52 евро, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва за периода 23.10.2015 г. – 12.09.2019 г., начислена върху просрочените лихви, прибавени към главницата чрез сключени допълнителни споразумения и анекс към договора за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 180/26.07.2005 г., заедно със законната лихва върху сумата от 7279,52 евро, за периода от 12.09.2019 г. до окончателното плащане, както и да заплати на ищеца разноски по делото. Релевирани са оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването на иска, тъй като срещу ищеца няма образувано изпълнително производство, а уважаването на исковете го поставя в по-неблагоприятно положение. При условията на евентуалност – ако се приеме, че решението е допустимо, се поддържа същото да е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – съдът неправилно е приел, че оспорените клаузи от процесните допълнителни споразумения представляват анатоцизъм – същите 1 представляват допустимо преструктуриране на просрочените задължения на кредитополучателя, съгласно действалата в същия период Наредба на БНБ от 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, а и сега – съгласно Насоките на БНБ за управление на необслужвани и преструктурирани експозиции, приети въз основа на Регламент (ЕС)№575/2013. Ако се приеме, че преструктурирането представлява анатоцизъм, се поддържа, че е допустимо на осн. чл.294, ал.2 от ТЗ, тъй като договорът за кредит е търговска сделка. Вземането за сумата от 30191,64 евро е валидно и съществуващо, дори да се приеме, че е погасено по давност /ако се приеме, че е лихва/, поради което искът за несъществуване на вземането е следвало да се отхвърли. Съдът е приел в противоречие със събраните доказателства, че ответникът неоснователно се е обогатил със суми от надплатени лихви, въпреки че по делото е установено, че тези сума не са платени от ищеца – от представеното извлечение от сметка е установимо, че много от плащанията са направени от трети лица. Неправилни са съжденията на съда, че вносителят на сумите е без значение. Настоява се за обезсилване на обжалвания съдебен акт, а при условията на евентуалност – за отмяната му, като неправилен, и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени, с присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.

№279271/15.02.2021 г., подаден от В. С. Г., чрез адв. Д.Д.. Поддържа се неоснователност на въззивната жалба – ищецът има правен интерес от предявяването на иска, който произтича от съществуващият спор между страните дължимо ли е увеличението на гавницата на кредита чрез капитализиране на просрочени лихви.

Ирелевантни са съжденията, че при уважаване на иска задълженията на ищеца щели да нараснат. Между страните няма спор относно действителността на допълнителните споразумения, а само по отношение на част от клаузите в тях. Правилно и в съответствие със съдебната практика на ВКС съдът е приел, че клаузите представляват уговорка за анатоцизъм, поради което са нищожни, поради противоречие със закона.

Неоснователно е възражението, че давността за лихвите е прекъсвана със сключване на споразуменията. Правилно съдът е приел за ирелевантни отношенията на ищеца с трети лица, които са внасяли суми по сметката му, които суми банката е удържала за погасяване на несъществуващи задължения. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение, и потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се претенция за присъждане на деловодните разноски.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е 2 допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявени от В. С. Г. срещу „Юробанк България“АД, в качеството на правоприемник на „ДЗИ Банк“АД, обективно съединени искове, увеличени по размер в хода на първоинстанционното производство по реда на чл.214 от ГПК, както следва:

1. Установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.111, б.“в“ от ЗЗД, да бъде признато за установено по отношение на ответника „Юробанк България“ АД, че по договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №180 от 26.07.2005 г., сключен между В. С. Г. като кредитополучател, и „ДЗИ Банк“АД като кредитодател, ищецът не дължи сумата от 30 191,64 евро – недължимо претендирана главница над действително дължимия размер, представляваща възнаградителни лихви за периода 30.12.2009 г. – 23.10.2015 г., прибавени към главницата чрез капитализиране на просрочени лихви;

2. Осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника „Юробанк България“АД, да заплати на ищеца сумата от 7279,52 евро, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва за периода 23.10.2015 г. – 12.09.2019 г., начислена върху просрочените лихви, прибавени към главницата чрез сключени допълнителни споразумения и анекс към договора за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 180/26.07.2005 г., заедно със законната лихва върху сумата от 7279,52 евро, за периода от 12.09.2019 г. до окончателното плащане.

Между страните не се спори, че ищецът В. С. Г. е кредитополучател по Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №180/26.07.2005 г., сключен между него и „ДЗИ Банк“АД, като ответникът „Юробанк България“ е правоприемник на „ДЗИ Банк“ АД, считано от 01.11.2007 г., поради преобразуване на дружеството „ДЗИ Банк“АД при условията на общо правоприемство, чрез вливане в „Българска пощенска банка“АД, впоследствие преименувана в „Юробанк България“АД. Предоставеният на ищеца кредит с процесния договор е бил в размер на 43 500 евро, със срок за погасяване 120 месеца, при годишна лихва 11,79% за първата година, и 12,79% за остатъчния срок на кредита, с месечна погасителна вноска за първата година в размер на 618,83 евро, и 642,12 евро за оставащия срок. Впоследствие между първоначалните страни са били сключени поредица допълнителни споразумения – от 30.12.2009 г., от 20.10.2010 г., от 02.11.2010 г., от 04.05.2012 г., и анекс от 23.10.2015 г.

Ищецът твърди, че банката едностранно увеличила лихвения процент по кредита, което го затруднило да заплаща редовно нарасналите месечени вноски, и принудило да подпише допълнителните споразумения, всяко от които предвиждало заплащане на намалени месечни вноски за определен период от време, след изтичането на който банката увеличавала главницата на кредита чрез капитализиране на лихви, които впоследствие отново олихвявала през остатъчния период на кредита. По този начин главницата нараствала, въпреки ежемесечните погашения, като за погасяване на усвоената главница от 43 500 евро ищецът до момента на предявяване на иска платил 3

71959,99 евро, а банката претендира от него да дължи остатъчна главница в размер на 36 078,59 евро. Ищецът счита, че прибавянето на изтеклите лихва към главницата съставлява анатоцизъм, който е забранен от закона, поради което клаузите по допълнителните споразумения и анекса, които предвиждат това, са нищожни. Част от претендираната от банката главница - сума в размер на 30 191,64 евро - в действителност съставлява лихви, прибавени към главницата, които ищецът не дължи на ответника, тъй като вземането за тях е погасено по давност, на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД. Наред с това, ищецът претендира връщане на сумата от 7279,52 евро, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва за периода 23.10.2015 г. – 12.09.2019 г., начислена върху просрочените лихви, прибавени към главницата /за които вземането е погасено по давност/.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил основателността на предявените искови претенции, като е релевирал:

Възражение за недопустимост на предявените искове, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването им – липсва изпълнително производство срещу ищеца, нито са предприети други мерки за събиране на посочените суми; уважаването на исковете ще постави ищеца в по-неблагоприятно (спрямо настоящото му) положение, тъй като с отпадане на споразуменията биха отпаднали облекчените условия с обратна сила, и преизчислените задължения на ищеца биха били по-обременителни за ищеца;

Не е настъпило погасяване по давност на вземанията, а и изтичането на погасителната давност не води до „несъществуване“ на вземането;

Реструктурирането на кредита не представлява анатоцизъм, и е допустимо съгласно Наредба №3/2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, а понастоящем е уредено в Регламент (ЕС) №1093/2010,

Регламент (ЕС)

№575/2013 г., Регламент за изпълнение (ЕС) №680/2014, Делегиран регламент (ЕС) 2018/171, Директива №2013/36/ЕС, и приетите въз основа на тези нормативни документи от Европейския банков орган /ЕБО/ Насоки за управление на необслужвани и преструктурирани експозиции, които нормативни актове на ЕС следва да бъдат приложени, като актове от по-висш порядък;

Не е налице капитализиране на лихвите, а рефинансиране на просрочените задължения - банката отпуска нова сума, с която се погасяват просрочените задължения, в резултат на което те биват добавени към редовната главница по кредита;

Не е налице обедняване на ищеца със сумата 7279,52 евро, тъй като много от плащанията са извършени от трети лица;

Оспорват се претенциите по размер.

Посочените възражения се поддържат и пред въззивната инстанция.

По спорните между страните въпроси във връзка с предявения отрицателен установителен иск, настоящия съд намира следното:

Възражението за недопустимост на производството, поради липса на правен 4 интерес на ищеца от предявяването на установителният иск, съдът намира за неоснователно, поради следните съображения: