Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1377 от 23.10.2019, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 907/2019
Вид
Решение № 1377
Подписан
23.10.2019
В сила
13.03.2020
Състав
АНТОНИЯ ИВАНОВА ТОНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.104 ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 113 · Закон за защита на потребителите
  • чл.114 ал.1 и ал.3 · Закон за защита на потребителите
  • чл.114 ал.1 т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.114 ал.3 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 115 · Закон за защита на потребителите

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……… 23.10.2019 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На двадесет и четвърти септември 2019 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА

Секретар: ТЕОДОР

ПЕТКОВ

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело № 907 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.114 ал.1 т.1 ЗЗП.

Ищецът Г.Ж.Ж. твърди в исковата си молба, че на

10.04.2018г. като клиент на ответника от по-рано сключил Договор за лизинг №1428233310042018-43522897, ведно с Приложение- №1 към същия. На основание чл.1 от Приложението, ответникът се задължил да му предостави като страна и клиент по договора, за временно и възмездно ползване, за срок от 24 месеца мобилно устройство, представляващо телефонен апарат, марка „NOKIA 6" №356022083599252. Устройството следвало да бъде изплатено на вноски от 9.98 лева за 24 месеца. Апаратът бил предоставен веднага, при сключване на договора.

Твърди още, че малко след началото на експлоатацията на това мобилно устройство забелязал, че започнали да се трупат все повече и повече неприети позвънявания. Тъй като се занимавал с ремонт на битова техника и голяма част от клиентите му се свързвали е него посредством телефона, веднага започвал да връща обажданията, за да бъде коректен в отношенията си с тях. Недоумявал защо не чува звъненето, тъй като не променял мястото на работа, със слуха бил наред и нямал оплаквания.

Накарал познати да го набират от различни номера, оператори и апарати, за да установи какво се случва. Оказало се, че при набиране, неговият нов телефон практически не звънял или звънял толкова тихо, че било невъзможно човек да го чуе, особено ако се намира на по-шумно място или носи апарата в чанта, например. Единствен вариант да отговори адекватно на входящо позвъняване бил, ако в този момент гледа дисплея на телефона, където се вижда съответната промяна.

Тъй като ищецът бил технически грамотен, решил да рестартира устройството и да опита отново. Първите няколко входящи обаждания, телефонът възпроизвел с нормална сила на звука, след което отново „заглъхнал“.

По идея на негов познат, който се занимавал с ремонт на мобилни устройства, започнал да променя различните варианти на мелодии, които устройството предлагало. Установил, че каквато и мелодия да избере от списъка, положението е все същото. Бил принуден да занесе телефона в офиса на ответното дружество, където описал накратко в какво се изразява проблема. Това било и първото регистрирано по надлежен ред отнасяне на телефона до ответника 17.05.2018г.

Съгласно сервизна карта №********** и справка за извършен сервиз от ”bulgram" ЕООД София, мобилното устройство напуснало сервиза на 22.05.2018г., а статусът бил: поправено. Становището на сервизния специалист било, че повреда има и тя е отстранена чрез преинсталиране на софтуер, както и че устройството е приведено в първоначално състояние с последна налична версия на операционната система и е преминало успешно функционалния тест.

На 04.06.2018г. отново бил принуден да се отнеса към служителите на ответника, тъй като телефонът не функционирал според основното си предназначение - да звъни при входящи повиквания. Този път заключението на сервизния техник било, че е длъжен временно да не обновява настоящата версия на операционната система, за да се постигне оптимална функционалност. Заявява, че и да отлага колкото е възможно обновяването, самото устройство си го изисквало и в един момент блокирало, тъй като се нуждаело от това „обновяване" на системата. Опитал да обясни това на служителя на ответното дружество, когато си получавал телефона, по той усмихнато го уверявал, че вече всичко ще е наред с телефона.

Последвали още няколко подобни „предавания" на телефона в офис на „БТК" АД и съответните пътувания на устройството до оторизирания сервиз на дружеството, като оплакванията му винаги били аналогични - не възпроизвежда звук при входящи повиквания и съобщения, което на практика го правело неизползваемо, освен ако не е поставено под непрекъснат визуален контрол, което от своя страна е физически невъзможно.

Ищецът заявява също, че въпреки неговото изрично настояване, при заявена четвърта по ред рекламация за едно и също оплакване/дефект, да му бъде заменен телефонът е друг, отправено на 28.06.2018г., от сервиза на 09.07.2018г. отговаряли, че описаният от него дефект не съществува и пак настоявали да не обновявам операционната система на телефона, въпреки че той според спецификацията си, следвало да може да работи и с по-новата, и поради тази причина самото устройство, след няколко дни започвало да изпраща съобщения, че е необходимо обновяване.

Ищецът се чувствал неудовлетворен от нежеланието на ответното дружество да изпълни задълженията си, а именно: да замени с нов телефон този, който вече 5 пъти давал един и същ дефект, на практика бил неизползваем, а ищецът бил неоткриваем, докато го ползва и от това страдала работата му; безпокояли се и близките му, когато не отговарял.

Решил да пусне жалба в КЗП, като междувременно отново занесъл телефона в офис на ответното дружество, със същите оплаквания на 03.08.2018 г. На 15.08.2018г. от същия сервиз, устройството излязло със статут на ремонтирано; била сменена платка USB, както и говорителя, и бил инсталиран нов софтуер.

На

30.08.2018г. отнесъл телефона отново, защото каквито и мелодии да пробвал да заложи, звънене почти не се чувало. От сервиза пристигнало пак старото обяснение - да не се обновява операционната система с по-нова версия, Последвали нови рекламации – на 09.10.2018г. и 22.11.2018г., като на 28.01.2019г. получил телефона си от офиса на ответника с обяснението, че в сервиза са „презакачили конектор, инсталирали са нов софтуер", като на сервизната карта от 22.11.2018г., с която устройството заминава за ремонт било отбелязано, че е извършен ремонт.

Ищецът заявява, че към настоящия момент положението с телефона било без промяна, въпреки че го носил 8 пъти до офиса и описвал един и същ дефект.

Ищецът търсил съдействие както в Комисията за защита на потребителите, така и до самия ответник, откъдето било изпратено хладно-любезно писмо, с обяснението, че само ако оторизираният сервиз даде становище за замЯ.на устройството, лизингодателя би се съобразил с искането за нов апарат. Уведомили го също, че компанията няма практика да предоставя оборотен телефон, докато трае отстраняването на техническата неизправност, ако престоя на телефона в сервиза е до 30 дни.

Чувствал подигравателно отношение от страна на търговеца спрямо себе си. Счита, че е изрядна страна по договора, а дори няма възможност да ползва устройството по основното му предназначение - за разговор.

Упоритостта, с която ответната страна отказвала да приложи съответните нормативни разпоредби, така че той като клиент, да не нося негативните последици от дефектната стока, която му е предложена е обстоятелство, което го изнервя и стресира едновременно, защото всяко едно ходене до офис на ответното дружество за него представлява своеобразно унижение, поставен е в подчинено положение, зависещо не от правилата в държавата, а от благоволението на неизрядната страна по договора.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи развалянето на сключения между страните договор за лизинг за телефон - марка „NOKIA 6" №356022083599252 на основание чл.114 ал.3 ЗЗП и да осъди ответното дружество /след изменение по реда на чл.214 ГПК/ да му заплати сумата от 180,00 лева, представляващи 18 бр. внесени от ищеца лизингови вноски, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане, поради наличие на несъответствие на телефона - марка „NOKIA 6“ №356022083599252 с предмета на договора за лизинг и практическата невъзможност ищецът-лизингополучател да бъде удовлетворен, тъй като въпреки извършените многократни ремонт, прегледи, преинсталирания на софтуер, стоката, по смисъла на договора, не само не работи надеждно, но и несъответства с условията по договора. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА

КОМПАНИЯ” ЕАД София представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.

Не оспорва, че на 10.04.2018г. ищецът сключил с

БТК договор за лизинг, съгласно който БТК му предоставило за временно и възмездно ползване мобилен телефон "NOKIA 6" със сериен номер (IMEI) 356022083599252, за срок от 24 месеца, при месечни лизингови вноски от 9,98 лв.

Сочи, че на 17.05.2018 г. била предявена рекламация във връзка с изпитани проблеми с посоченото устройство, обективирана в сервизна карта № **********. Апаратът бил изпратен към независим и оторизиран от производителя (за извършване на гаранционно и следгаранционно сервизно обслужване и ремонт) „Булграм" ЕООД. Сервизните специалисти разрешили проблема, като са преинсталирали софтуера на устройството и го привели към фабричните му настройки.

На 04.06.2018г. била предявена втора рекламация, обективирана в сервизна карта №**********. След изпращане в сервиза, специалистите не установили технически дефект.

На 28.06.2018г. ищецът предявил нова рекламация, обективирана в сервизна карта №**********. След изпращане в сервиза, отново не бил установен технически дефект.

На 03.08.2018г. била предявена нова рекламация, обективирана в сервизна карта №**********. При удовлетворяването й бил извършен ремонт на устройството, като бил сменен говорителя и USB платка.

На 30.08.2018г. била предявена нова рекламация, обективирана в сервизна карта №**********. След изпращане в сервиза, не бил констатиран твърдяния дефект.

На 09.10.2018 г. била предявена поредна рекламация, обективирана в сервизна карта № ********** като становището на сервиза било сходно на това по предходната рекламация, а именно - не е констатиран описания от потребителя дефект.

На 22.11.2018 г. е предявена рекламация, обективирана в сервизна карта №**********. Извършен бил ремонт като бил презакачен конектора на телефона. Инсталиран бил и нов софтуер.

Ответникът заявява, че при всички предявени рекламации, устройството е връщано на потребителя в законоустановения срок, в изправност, преминавайки успешно сервизните функционални тестове. Само при две от рекламациите устройството е привеждано в съответствие с договора за продажба чрез извършване на ремонт. При останалите случаи не е констатиран хардуерен дефект, не е констатирано несъответствие с договора за продажба и устройството е привеждано към фабричните си настройки. Това не представлявало ремонт по смисъла на чл.104 ал. 4 от Закона за защита на потребителите.

Нормата на чл.114 ал.3 ЗЗП изисквала след удовлетворяване на три рекламации по отношение на една и съща стока чрез ремонт да се появи и следващо несъответствие на въпросната стока с договора за продажба, което да е съществено и потребителят да е отправил искане за разваляне на договора и възстановяване на заплатената за рекламираната стока цена. Само при реализиране на посочените елементи от фактическия състав на правната норма на чл.114 ал.3 ЗЗП търговецът бил длъжен да удовлетвори искането на потребителя за разваляне на договора и връщане на цената, като нормата не сочела срок, в който това трябва да стане.

По случая с ищеца Ж. счита, че не са налице две от предпоставките на цитираната норма, тъй като само по две от предявените от ищеца рекламации бил извършван ремонт. По другите предявени рекламации не бил открит проблем и съответно не бил извършван ремонт. Не било отправяно волеизявление за разваляне на договора за продажба на устройството. Приложените от ищеца писма, адресирани до БТК и до Комисията за защита на потребителите (КЗП) не представлявали изявление за разваляне на договора за покупка на устройството, отправено до насрещната страна по договора, а съдържали единствено искане за замяна.

С оглед изложеното счита, че не са налице предпоставките на чл.114, ал.3 ЗЗП, поради което правните последици на цитираната норма не могат да настъпят. За ищеца не е възникнало право да развали договора за продажба и да претендира възстановяване на заплатените по договора суми.