Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260056 от 23.12.2020, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Търговско дело 146/2019
Вид
Решение № 260056
Подписан
23.12.2020
В сила
16.09.2021
Състав
ТОШКА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.16, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.70, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл.383, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е

Ш Е Н

И E гр.Хасково, 23.12.2020 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТОШКА И. при секретаря Женя Григорова………………………………и в присъствието на прокурора…………………………………………………………. като разгледа докладваното от съдия И. т.д. № 146 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два иска в обективно, кумулативно съединение с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането за сума в размер на 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за сума в размер на 910 лева – обезщетение за имуществени вреди.

ИЩЕЦЪТ – Г.В.И., представляван от своя баща и законен представител В.М.И. твърди, че на 27.07.2017 год., около 22.15 часа, на първокласен път I – 8, между гр.Любимец и гр.Свиленград, Д.В.Д. като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ *****, движейки се в посока гр.Харманли, загубил контрол над автомобила и навлизайки в лентата на насрещно движение се ударил челно в движещия се в противоположна посока, лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег. № *****, управляван от А.Ю.Е.. При инцидента тежко пострадал малолетния Г.В.И. – пътник в лек автомобил „Фолксваген Голф“, на който след извършени прегледи и изследвания е била поставена диагноза – Счупване на тялото/диафиза/ на бедрената кост, закрито; Политравма; Контузио капитес ем церебри;

Фрактура диаф.фем. декстра; Травматичен шок. Установена била още поттравматична енцефелопатия на база малки контузионни мозъчни лезии, обуславящи квадрипирамиден синдром. На 31.07.2017 год. под обща анастезия било осъществено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. След изписването на пострадалия от Клиниката по ортопедия и травматология, детето било прието в Клиника по педиатрия и генетични болести, където било установена Спастична церебрална парализа; Постравматична енцефалопатия. На 24.04.2018 год. под обща анестезия е било извършено отстраняване на металния имплант от костта фемур. С експертно решение от 30.11.2017 год. на ищеца била призната 75 % трайно намалена работоспособност и нужда от чужда помощ поради травмите, получени при ПТП. Във връзка с провежданото лечение били извършени разходи в размер на 910 лева – за заключваща реконструктивна плака. Изживеният стрес от пътното произшествие рефлектирал върху общото емоционално и психическо състояние, повлиявайки отрицателно на крехката детска психика. Станал раздразнителен, с честа смяна на настроения, чувство на безпокойство и притеснение. Страхувал се от лекари и болници. Продължавал да търпи болки и страдания. Към момента на произшествието е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между застрахователното дружество – ответник и собственика на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ *****, управляван от виновния водач. По повод претенция, отправена до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, е бил постановен отказ. С оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумите в размер на 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 910 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 27.07.2017 год. Претендира присъждане и на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Даллбогг: Живот и Здраве“ АД – гр.София – оспорва иска, заявявайки възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и за допуснато съпричиняване от страна на лицата, които са били длъжни да упражняват грижа и контрол над малолетния пострадал, който се возел в автомобила без да бъде поставен в обезопасителна система за деца – специално детско столче, в нарушение на чл.137 б от ЗДвП. Поддържа, че вина на настъпилото ПТП има и водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц220“, с рег.№ ***** – А.Ю.Е., който по време на движението си е бил с включени дълги светлини в нарушение на чл.70, ал.2, т.1 от ЗДвП, заслепявайки водача на другия автомобил.

ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ответника – Застрахователно Акционерно Дружество „БУЛ ИНС“ АД – гр.София оспорва иска.

Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С определение № 18 от 21.01.2020 год., постановено по НОХД № 32 / 2020 год. по описа на Районен съд – Свиленград е одобрено постигнато споразумение, с което подсъдимия Д.В.Д. е признат за виновен в това, че на 27.07.2017 год. на ПП I – 8 при км.351 + 427, землището на гр.Любимец, при управление на МПС – лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***** нарушил правилата за движение по пътищата – чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като навлязъл в лентата на насрещно движещия се лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. № *****, и чл.20, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, в това число и на Г.В.И., изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на десния крак – престъпление по чл.343, ал.3, предл.3 – то, б.“а“, предл.2-ро, вр. ал.1, б.“б4, предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1, предл.3 – то от НК.

Като писмено доказателство по делото е приета Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, от съдържанието на която се установява, че към 27.07.2017 год., МПС с ДКН ***** има активна застраховка „Гражданска отговорност“, със застраховател – „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, с начална и крайна дата на покритие – 16.02.2017 год. и съответно – 16.02.2018 год.

В уведомление изх.№ 903 от 11.03.2019 год., изпратено от ответното дружество до пълномощника на ищеца е обективиран отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Видно от представената от ответника Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е, че към 27.07.2017 год., МПС с ДКН ***** има активна застраховка „Гражданска отговорност“, със застраховател – ЗД „Бул Инс“ АД, с начална и крайна дата на покритие – 01.09.2016 год. и съответно – 31.08.2017 год.

С експертно решение от 30.11.2017 год. на ищеца е определена 75 % степен на увреждания с чужда помощ, за срок до 01.11.2018 год., с водеща диагноза – последици от травми на главата и общо заболяване – постравматична енцефалопатия, спастична церебрална парализа – квадрипареза. Срокът на инвалидност е продължен до 01.02.2021 год., видно от експертно решение от 07.02.2019 год.

По искане на страните по делото се събраха гласни доказателства чрез разпита на посочените от тях свидетели. От показанията на свидетеля А.Е. се установява, че на 27.07.2017 год. като водач на лек автомобил „Мерцедес Ц220“, с рег. № ***** е претърпял пътен инцидент. В автомобила се возили съпругата му, дъщеря му и едно момче, на което не си спомня имената.

Управлявал автомобила със скорост от 50 км./ч., при разрешени 80 км./ч. Инцидентът станал в тъмната част на денонощието – 21.30 ч. – 21.45 часа, на 1 – 2 км. след табелата за край на населено място, на излизане от гр.Любимец в посока към гр.Свиленград. Времето било дъждовно – леко ръмяло. Пътната настилка била мокра. Карал на къси светлини. В лентата на насрещно движение забелязал друго превозно средство, за което първоначално помислил, че е мотор, защото светел само единия фар. След като светнали и двата фара, разбрал, че е кола, която започнала да криволичи, навлязайки в неговата лента за движение. Свидетелят „пресветнал“ на водача на движещия се насреща му автомобил. Натиснал спирачки и насочил автомобила плътно вдясно, навлизайки в банкета, с мисълта, че ударът ще е страничен. Вместо това последвал челен удар. От другия автомобил с марка „Фолксваген“ излезли двама човека, които започнали да викат. Единият от тях споделил, че е изпуснал волана, както и, че не знаел как да пусне аварийните светлини. В колата се возили шест човека, в това число и дете на 2 – 3 години, което било зле ударено в главата. Свидетелят твърди, че от полицаите, пристигнали на местопроизшествието, разбрал, че детето се е возило на задната седалка и не е било поставено в детско столче. От показанията на свидетеля Д.Д. се установява, че на 27.07.2017 год. като водач на лек автомобил марка „Фолксваген“ претърпял пътен инцидент. Твърди, че е бил заслепен от водача на другия автомобил „Мерцедес“, движещ се в насрещната лента, след което последвал челен удар. На задната седалка в управлявания от него автомобил се возили съпругата и дъщеря му, съпругата на В.И. и малкия му син – Г.И. – ищец по делото. Не си спомня дали децата са били поставени в детски столчета. По – нататък в показанията си споделя, че на тръгване от гр.Харманли, В. сложил детско столче, в което се возел малкия Г.. Неговото дете стояло при жена му. Не си спомнял дали столчето е било закрепено. Автомобилът не бил негов, а на В.. От преди инцидента, детето Г. страдало от сърдечно заболяване. От показанията на свидетелката В. – баба на малолетния ищец се установява, че й позволили да види внука си едва на третия ден след инцидента, когато детето било в много тежко състояние – лежало безжизнено на леглото, в кома, продължила 3 – 4 дни, цялото надуто, със счупено краче.

Внукът й не можел да се храни сам, затова ползвали сонда. Предните му четири горни млечни зъба били паднали и до момента не били поникнали нови, което му пречело при хранене. На петия ден след инцидента, детето започнало със знаци да им показва, че ги разпознава. Плачело и не можело да говори. По – късно ги изпратили в друга болница за душевно болни деца, където детето лежало около 2 месеца. Биели му инжекции за главата и паметта. Тогава внукът й започнал постепенно да говори, но заеквал, което продължавало и понастоящем. Когато се пробрали у дома, детето още не можело да ходи. Било с планка на крака. Взели уред за прохождане. Близо 6 – 7 месеца Г. не можел да ходи. Забравял какво казва. След катастрофата имало промяна в емоционалното състояние на детето, което станало избухливо, когато не му се угоди. Станал по-нервен. Преди инцидента описва внука си като спокойно дете. Свидетелката твърди, че не й е известно дали внукът й е бил поставен в детско столче по време на инцидента. Катастрофата станала с колата на сина й В., който нямал книжка, затова автомобилът се управлявал от други хора. Още като закупили колата, взели и детско столче, което стояло постоянно в колата, закрепено с колан. Сваляли столчето, когато се возили възрастни хора. Не си спомня дали столчето е било поставено в деня на инцидента. От показанията на свидетеля Й. се установява, че е узнал по телефона за пътния инцидент, при който бил пострадал внука му. Веднага отишъл до болницата в гр.Хасково, но от там му казали, че пострадалото дете е транспортирано в болница в гр.Пловдив. От там им обяснили, че състоянието на детето е много тежко - намирало се в кома, продължила шест – седем дни, дясното му краче било счупено, имало контузия на главата и черепна травма. Не се знаело дали ще оживее. След петия – шестия ден, жена му останала в болницата да се грижи за детето. Когато за първи път му разрешили да види внука си, детето не разпознавало никого от близките си. 10 – 15 дни било в хирургията, а после – в ортопедията. В началото детето не можело да върви, но постепенно започнало да прави по крачка – две, придържано от близките си. В период от 4 до 6 месеца, детето било на легло и на памперси. И в момента заеквало. Забравяло някои думи. Преди катастрофата детето имало здравословно проблеми – на двумесечна възраст му била извършена сърдечна операция. След инцидента станал по-капризен – изнервял се, когато не му се угоди. Давали му лекарства за успокоение. Все още предните му зъбки не били изникнали. Детето било неспокойно по време на сън – събуждало се и плачело. Главата го боляла постоянно. Бързо се изморявало и кракът го болял. Като причина за катастрофата синът му сочел заслепяване от отсреща движещия се автомобил. Твърди, че имали кола

„Фолксваген“, управлението на която възлагали на други хора, поради това, че той и сина му В. нямали свидетелства за управление. В деня на катастрофата, автомобилът бил управляван от Д.. Твърди, че превозното средство е било оборудвано с детско столче, което постоянно седяло в колата. От показанията на свидетеля А. – „старши полицай“ в Охранителна полиция в РУ – Свиленград, се установява, че на 27.07.2017 год. е бил изпратен за оглед на местопроизшествие, станало по вина на водача, управлявал лек автомобил „Фолксваген“, който след навлизане в насрещната лента за движение се ударил челно в лек автомобил „Мерцедес“.