Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 81 от 26.07.2024, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 155/2023
Вид
Решение № 81
Подписан
26.07.2024
В сила
18.03.2025
Състав
Светла Миткова Цолова, Яница Събчева Събева Ченалова, Даниел Нанев Марков

Цитирани разпоредби

  • чл. 224 · Закон за устройство на територията
  • чл. 224а · Закон за устройство на територията
  • чл. 225 ал.2 т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.232, ал.5, т.1 · Закон за устройство на територията
  • § 5 т.80 · Закон за устройство на територията
  • чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.131, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 213а · Наказателен кодекс
  • чл.213а, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.214 · Наказателен кодекс
  • чл. 217 · Наказателен кодекс
  • чл. 176, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281, ал.1, т.4, пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.287 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.322 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.335, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.336 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.371, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.373, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.43, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Бургас, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Даниел Н. Марков

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора В. М. Р. К. Г. К. като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600155 по описа за 2023 годИ.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК и се развива пред Апелативен съд – Бургас, съгласно определение № 350/21.07.2023 г. по ч.н.д.

№ 603/2023 г. по описа на ВКС, произнесено на основание чл.43, т.3 от НПК.

С присъда № 66 от 08.10.2019 г., постановена по НОХД № 733/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, подсъдимият В. Н. М. е признат за невинен в това, че за времето от 09.10.2014 г. до 16.11.2014 г. в гр. Варна, с цел да принуди другиго - А. М. М. да поеме имуществено задължение - да му заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, го заплашил с увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното от него заведение „Ред хот пица“ - Варна и с друго противозаконно действие с тежки последици за него - създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведение „Ред хот пица“ - Варна, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, собственост на „Ред хот България“ ООД, с управител А. М. М., извършено е от две лица - К. Ж. К. и В. Н. М. и са причинени значителни вреди в размер на 14838,37 лева и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл. 2 и предл. 3 и т.4 вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимата К. Ж. К. е призната за невинна в това, че за времето от 09.10.2014 г. до 16.11.2014 г. в гр. Варна, с цел да принуди другиго - А. М. М. да поеме имуществено задължение - да й заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, го заплашила с увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното от него заведение 1

„Ред хот пица“ - Варна и с друго противозаконно действие с тежки последици за него - създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведение „Ред хот пица“ - Варна, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, собственост на „Ред хот България“ ООД, с управител А. М. М., извършено е от две лица - К. Ж. К. и В. Н. М. и са причинени значителни вреди в размер на 14838,37 лева и на основание чл.304 от НПК е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл. 2 и предл. 3 и т.4 вр. ал.1 от НК.

С присъдата Окръжен съд - Варна е отхвърлил предявения от А. М. М. граждански иск срещу подсъдимите В. Н. М. и К. Ж. К. за солидарно заплащане на сумата от 40000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане.

Съдът е отхвърлил и предявения от „Ред хот България“ ООД, представлявано от управителя А. М. М., граждански иск срещу подсъдимите В. Н. М. и К. Ж. К. за сумата от 14838,37 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане.

По отношение на подс. М. е било повдигнато и обвинение по чл.131, ал.1, т.1 вр. чл.130, ал.2 от НК за нанесена на 15.10.2014 г. лека телесна повреда на свид. К. К. в качеството му на длъжностно лице - общински съветник в Общински съвет Варна при изпълнение на функциите му. С определение, постановено в съдебно заседание на 03.06.2019 г. по НОХД № 733/2017 г., първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство, водено срещу подс. М. по това обвинение, след констатация за изтичане на абсолютната погасителна давност на 15.04.2019 г. и искането на подсъдимия за прекратяване на наказателното производство. Определението е влязло в сила на 19.06.2019 г.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивен протест от прокурор при Окръжна прокуратура - Варна и въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец А. М..

Във въззивния протест и допълнителните писмени съображения към него се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Според прокурора, престъплението, за което двамата подсъдими са предадени на съд, е доказано от обективна и субективна страна.

Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл. 2 и предл. 3 и т.4 вр. ал.1 от НК и да им се наложат наказанията, поискани от прокурора пред първоинстанционния съд.

Във въззивната жалба и допълнителното писмено изложение на повереници на частния обвинител и граждански ищец А. М. се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда. С въззивната жалба се иска отмяна на присъдата и 2 постановяване на нова, с която подсъдимите бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения и да бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски. С допълнителното писмено изложение към въззивната жалба е поискана отмяна на присъдата и в гражданската й част и уважаване на предявения граждански иск.

В срока по чл.322 от НПК срещу въззивния протест са постъпили писмени възражения и допълнение към тях от адв. И. Л. от САК и адв. М. Р. от АК - Варна, защитници на подс. М., с които протестът се оспорва като неоснователен. При отсъствие на основания за отмяна или изменение на първоинстанционната оправдателна присъда е направено искане за потвърждаването й.

Протестът се поддържа в съдебно заседание пред настоящата инстанция от прокурор от Апелативна прокуратура – Бургас и командирован прокурор от Окръжна прокуратура – Варна. Държавното обвинение развива теза за доказаност на повдигнатите срещу двамата подсъдими обвинения. Подчертава приетата от Окръжен съд – Варна фактология, идентична с изложената в обвинителния акт и установена от приобщените по делото доказателства.

Неправилно обаче в присъдата на първата инстанция, въз основа на тези факти е прието отсъствие на състав на осъществено престъпление. След преглед на теорията и съдебната практика по приложението на чл. 213а от НК, се настоява съставът на посочената разпоредба да е налице от обективна и субективна страна. Доколкото е повдигнато обвинение по квалифицирания състав на чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 4 от НК, твърди престъплението да е довършено с унищожаването или повреждането на имущество, като това имущество се явява допълнителен предмет на престъплението. Тези форми на въздействие върху чуждо имущество са част от упражнената принуда, тъй като чрез тях деецът се стреми да мотивира изнудваното лице, да предприеме имуществено разпореждане. Прокуратурата настоява в настоящия случай да е извършено изнудване на пострадалия от две лица, а именно от подсъдимите М. и К.. Защитава теза за общност на умисъла на двамата подсъдими, като подс. К. е съизвършител в престъплението по чл.

213а от НК, макар да не е отправила лично заплаха. Твърди се, че предложението за привличане на свидетелите Б. К. и В. Ж. на страната на подсъдимите, е изхождало именно от подс. К., защото тя е единствената, която е била наясно с предходните им действия, когато са били на така наречената „друга страна“, при възникналите проблеми с бившия съпруг на подсъдимата свидетеля Т. Д.. Според прокуратурата, няма как подс. М. да е бил запознат с тези детайли, защото не е участвал в този етап, предхождащ промяната в собствеността на двете заведения и не е възприел лично ролята и участието на двамата свидетели В. Ж. и Б. К. по това време. Тоест, според прокуратурата, анализът на доказателствата, предхождащи датата 09.10.2014 г., установяват знание у подс. К., преди формулирането от подс. М. на исканото от пострадалия М. поведение, както че спрямо пострадалия, така и спрямо стопанисваното от него заведение ще бъде упражнена принуда. Впоследствие 3 се наблюдава ескалираща във времето задружна и последователна принуда, целяща да преодолее съпротивата на пострадалия М. и да го мотивира да предприеме исканото плащане към двамата подсъдими. Несъставомерен признак на състава в случая е на кого и за какво е трябвало да плати пострадалият. За доказване на обвинението е необходимо да бъде установена единствено упражнената принуда, целяща да сломи волята на пострадалия и това да е направено с цел да предприеме последният исканото от подсъдимите поведение. Претендира се водещата роля в престъпното съдружие да прИ.длежи на подс. М.. Освен при отправянето лично от подс. М. на първоначалната заплаха към пострадалия М., във всички други случаи при осъществяване на принудата подсъдимите са действали при условията на посредствено извършителство. Това е така, защото през цялото време подсъдимите са се старали да облекат незаконните си действия в някаква правна форма - чрез представяне на оттеглено пълномощно и легитимиране на собственост, чрез договор за охрана на машини и съоръжения, сключен между фирма „Даикс“ и подс. К., чрез нотариални заверки на копия на документи и други.

Настоява се, че приложените по делото веществени доказателствени средства са събрани и приобщени по реда на НПК. Отделянето на тези, които са получени по друго досъдебно производство и прилагането им по настоящото, е при спазване разпоредбата на чл. 176, ал. 2 от НПК.

Според представителите на прокуратурата, от установеното от фактическа страна следва правен извод за осъществено от подсъдимите М. и К. от обективна и субективна страна престъпление по чл.213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 3, пр. 2 и пр. 3 и т. 4 от НК.

По отношение доказателствата за извършените от подс. М. действия на 09.10.2014 г., прокуратурата констатира дребни несъответствия между показанията на свид. М., свид. Д., свид. А., и тези на свидетелите П., Д. и Б., дължащи се на това, че всеки един от тях е възприел и възпроизвел разказаното им от пострадалия през различен период от време. Техните показания имат производен характер и е нормално да не съвпадат напълно с тези на М.. Обвинението търси опора в приложените ВДС по използваните СРС и заключенията на извършените експертизи.

Прокуратурата иска частична отмяна на оправдателната присъда и признаване на двамата подсъдими за виновни в извършване на деяние по чл.213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 4 НК. Според заявената в съдебно заседание позиция, по отношение на подс. К. е налице предходен оправдателен диспозитив и затова тя следва да бъде частично оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение, съгласно което целта на упражнената принуда е била А. М. да поеме имуществено задължение към нея – да й заплаща ежемесечно сумата от 10 000 лева.

При отчитане на високата обществена опасност на деянието, механизма и престъпната упоритост при извършването му от една страна, а от друга 4 чистото съдебно мИ.ло и продължителността на наказателния процес, прокуратурата настоява за налагане на наказания „лишаване от свобода“ за срок от четири години и 8 000 лева глоба за подс. М., съответно „лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца и 6000 лева глоба за подс. К..

Гражданският иск за причинени неимуществени вреди, като основателен и доказан по размер, се предлага да бъде уважен.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител А. М. – адв. А. Я. от САК, също анализира събраните по делото доказателства в подкрепа на предявеното на подсъдимите обвинение. Инкриминираното обстоятелство в диспозитива на обвинението е, че подсъдимият е поискал от пострадалия да му плаща ежемесечно сумата от 10000 лв., което се явява подлежащият на доказване факт като елемент от изпълнителното деяние - какво е поискал подсъдимият от пострадалия. За какво точно е поискана сумата не е елемент от фактическия състав на престъплението. Ирелевантно е дали сумата е поискана като „наем“ за едното или двете заведения, стопанисвани от пострадалия М., или за част от едното заведение, така наречената тераса, или сумата е поискана като наказание за противопоставянето на пострадалия.