Решение № 18 от 23.01.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Плевен, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400501024 по описа за 2025 година Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1446 от 01.10.2025 г., постановено по гр.д. № 184/2025 г., Плевенският районен съд е развалил на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД поради неизпълнение на задълженията на приобретателя договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 15.02.2024 г. между С. Л. К. и А. К. от една страна, в качеството на прехвърлители и А. Й. М. от друга, в качеството на приобретател, отразен в нотариален акт № 57 том І рег. № 709 н.д. № 37/2024 г. по описа на нотариус Д. И., рег. № ** при ПлРС, по силата на който С. Л. К. и А. К. са прехвърлили на А. Й. М. собствеността върху собствените си недвижими имоти: УПИ ХІІ393 в с. Б., общ. Д. М., обл. П., с административен адрес: ул. „Г. Д.“ № *, с площ 1 720 кв.м., ведно с построените в имота къща и две стопански сгради и незастроен УПИ VIІІ-393 в с. Б., общ. Д. М., обл. П., с административен адрес: ул. „Г. Д.“ № *, с площ 1 140 кв.м., при посочени граници и съседи на имота, подробно описани в решението срещу задължението на приобретателя за издръжка и гледане на прехвърлителите като им осигури спокоен и 1 нормален живот до края на живота им.

Със същото решение ПлРС е осъдил А. Й. М. да заплати на С. Л. К. на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1 575,05 лв..

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата А.

Й. М., която чрез пълномощника си адвокат Н. Н. от ПлАК го обжалва в законния срок като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата излагат подробни доводи за липса на мотиви на съдебния акт, а наред с това за неправилна преценка на събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд, както и неяснота въз основа на кои доказателства по делото съдът е направил извода за неизпълнение на задълженията на въззивницата по алеаторния договор. Като се позова на показанията на свидетелите Г. Д. и М. Р. въззивницата счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства за полаганите грижи от нейна страна по договора, а твърденията в ИМ са останали недоказани по делото или са опровергани от събраните гласни и писмени доказателства. Поддържа, че житейски оправдано и нормално е майка й да й превежда средства и тези техни отношения нямат връзка с предмета на договора. В заключение въззивницата иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като присъди на въззивницата направените по делото разноски. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания. Представени са договор за правна помощ за въззивната инстанция и пълномощно за представителство пред ПлОС. Налице е документ за внесена държавна такса по сметка на ПлОС в размер на 31,33 лв..

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни С. Л. К. и А. К. чрез пълномощника им адвокат С. М. от ПлАК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. В отговора се обсъждат подробно показанията на свидетелките Г. Д. и М. Р. и се прави извод, че от тях не се установява изпълнение на договора, като според въззиваемите показанията на свидетелките относно местоживеенето им при дъщеря им А. М. след прехвърляне на имота са опровергани, а друга част не почиват на лични впечатления на свидетелите. Според въззиваемите представеното прокурорско постановление не доказва отношенията между страните във връзка с договора за кредит, а представените банкови извлечения доказват, че кредитът е използван от ответницата и липсва икономическа логика майката да тегли кредит и да финансира дъщеря си. Поддържа се, че приобретателката не е изпълнявала задълженията си по договора, за което са 2 събрани доказателства в първата инстанция. В заключение въззиваемите искат от въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение и да отхвърли въззивната жалба, като им присъди направените по делото разноски. С отговора на въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

Представени са договор за правна помощ за въззивната инстанция и пълномощно за представителство пред ПлОС.

В о.с.з. въззивницата не се явява, но чрез пълномощника си адвокат Н. поддържа подадената въззивна жалба и претендира направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК за сумата от 1 125 лв. – адвокатско възнаграждение и сумата от 33,83 лв. – държавна такса.

В о.с.з. въззиваемите също н е се явяват, но чрез пълномощника си адвокат М. оспорват въззивната жалба и поддържат отговора на същата.

Претендират направените по делото разноски и представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК за сумата от 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение.

Плевенският о кръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 258 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С исковата молба /ИМ/, въз основа на която е образувано делото ПлРС е сезиран с иск предявен от ищците С. Л. К. и А. К. против ответницата А. Й. М. за разваляне поради неизпълнение при условията на чл. 87 ал. 3 от ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между страните на 15.02.2025 г., обективиран в нотариален акт № 57 том І рег. № 709 н.д. № 37/2024 г. по описа на нотариус Д. И., рег. № ** при ПлРС, поради неизпълнение на задълженията на приобретателката.

За да уважи предявения иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, ПлРС е приел, че от събраните по делото доказателства се установява неизпълнение от страна на ответницата на задължението й да полага грижи и да дава издръжка за прехвърлителите. Съдът е приел, че ответницата не е доказала да е задоволявала изцяло нуждите на прехвърлителите в периода от сключване на договора до подаване на ИМ, а напротив установено е, че след 3 сключване на договора прехвърлителите са живели при лоши жилищни условия – без електричество, врати и прозорци, ремонтните дейности в имота им са поети от другата дъщеря на прехвърлителката, както и че ответницата е получавала средства от своята майка по сключен от нея договор за кредит, а не обратното.

Плевенският окръжен съд приема, че решението на ПлРС макар да е непрецизно изготвено и в същото да липсва преценка на доказателствата по смисъла на чл. 236 ал. 2 от ГПК, доколкото съдържа посочване на исканията и възраженията на страните и изложени правни изводи за приетите за установени фактически обстоятелства и произнасяне по основателността на предявения иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД е валидно и допустимо, поради което следва да бъде извършена въззивна проверка на неговата правилност и законосъобразност.

Не се спори между страните, а видно и от представения по делото в първата инстанция нотариален акт № 57 том І рег. № 709 н.д. № 37/2024 г. по описа на нотариус Д. И., рег. № ** при ПлРС, че на 15.02.2024 г. между С. Л.

К. и А. К. от една страна, в качеството на прехвърлители и А. Й. М. от друга, в качеството на приобретател е сключен договор за прехвърляне на собствеността върху описаните в ИМ два недвижими имота, находящи се в с.

*, общ. Д. М. срещу задължение за издръжка и гледане на приобретателите лично или чрез трето лице като осигури нормални условия за живот, докато са живи, като прехвърлителите са си запазили правото да ползват прехвърлените имоти пожизнено и безвъзмездно.

Не се спори между страните, а че приобретателката е дъщеря на прехвърлителката, а прехвърлителите са съпрузи, като прехвърлените имоти са тяхна СИО поради придобиване собствеността върху тях по време на брака им по силата на сделка от 15.02.2024 г., предхождаща процесната видно – арг. нотариален акт № 56 том І рег. № 697 н.д. № 36/2024 г. по описа на нотариус Д. И., рег. № ** при ПлРС.

СПОРИ се между страните както в първата, така и във въззивната инстанция: изпълнявала ли е въззивницата в качеството на длъжник по алеаторния договор в пълен обем произтичащите от същия задължения за гледане и издръжка по отношение на прехвърлителите през процесния период от сключване на договора – 15.02.2024 г. до датата на подаване на ИМ – 4

09.01.2025 г. и в хода на производството.

За да докаже изпълнение по процесния договор въззивницата – длъжник по договора следва да докаже, че е полагала в пълен обем грижи и е давала в пълен обем издръжка на прехвърлителите по алеаторния договор, заплащайки всичките им текущи парични разходи в това число консумативи, храна, лекарства и лечение и др., необходими за воденето на нормален и спокоен живот.

Установява се от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства във връзка с разходите на прехвърлителката – договор за потребителски кредит от 05.03.2024 г., ведно с погасителен план към него, че прехвърлителката С. К. е сключила договор за кредит за сумата от 2 500 лв. с „Уникредит Кънсюмърс Файненс“ ЕАД, по силата на който е следвало за период от 6 месеца до 04.08.2025 г. да погаси заетата сума, ведно с договорените разходи по кредита като заплати в полза на кредитодателя общо сумата от 2 633,15 лв.. От представеното извлечение от сметката на прехвърлителката се установява, че кредитът е погасен изцяло от прехвърлителката, както и че същата е заплащала по банков път битови сметки в полза на „Електохолд“ в периода м. юли – м. септември 2024 г. вкл..

От представеното извлечение се установява също, че в периода 06.03.2024 г. – 08.07.2024 г., с платежни нареждания извън банката, изготвени онлайн същата е превела на въззивницата по банков път общо сумата от 2 530 лв..

Установява се от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства във връзка със здравословното състояние на въззиваемата прехвърлителка, че същата е провела лечение на заболяване „огр. корова артрофия“ преди сключване на алеаторния договор в УМБАЛ „Александровска“ гр. София, а след тази дата през м. март 2024 г. е посещавала различни лекари с оплаквания, за които са поставени диагнози „желязонедоимъчна анемия, неуточнена“, „бронхиектативна болест“, извършени са изследвания и е предписано медикаментозно лечение.

Установява се от представения по делото в първата инстанция сигнал от въззиваемата прехвърлителка до РУ – Долна Митрополия, че на 04.01.2025 г. същата е подала оплакване за осъществено на 03.01.2025 г. в дома й в с. * домашно насилие от страна на въззивницата чрез физически и психически тормоз, въз основа на който е образувана преписка и са събрани писмени 5 сведения от жалбоподателката и дъщеря й Д. Й. П.а.

От представените от въззивницата в първата инстанция писмени доказателства се установява, че на 11.01.2025 г. е извършила паричен превод на сумата от 60 лв. в полза на въззиваемата прехвърлителка с основание гледане и издръжка, както и че същата е закупила продукти – лекарства и др. от различни аптеки на обща стойност 193,86 лв. в периода м. септември – м. декември 2025 г..

За установяване на нуждите на въззиваемите и реално полаганите грижи от въззивницата по делото в първата инстанция са разпитани посочените от страните свидетели, а именно: Д. Й. П.а, Н. П. П. и М. М. В., посочени от въззиваемите, ищци в първата инстанция и Г. М. Д. и М. Р. К., посочени от въззивницата, ответница в първата инстанция. Установява се от показанията на свидетелите Д. Й. П.а, Н. П. П. и М. М. В., че първата свидетелка е дъщеря на въззиваемата и сестра на въззивницата, вторият свидетел е син на първата свидетелка, съответно внук на въззиваемата и племенник на въззивницата, а третият свидетел е без родствени връзки със страните по делото и е извършвал ремонтни услуги в дома на въззиваемите. Свидетелите Д. П.а и Н. П. установяват, че първата от тях живее в Италия, но поддържа непрекъсната връзка с майка си телефона, често се прибира в страната, като през 2024 г. три пъти /април, август и декември/ и има впечатления за начина на живот на майка си и съпруга й след сключване на договора между страните, а вторият свидетел живее в гр. Пловдив, посетил е въззиваемите през м. юли 2024 г. в продължение на една седмица, а в друг период баба му му гостувала и има впечатления от начина им на живот. Показанията на свидетелите съвпадат относно обстоятелството, че въззиваемите прехвърлители не са доволни от поведението на въззивницата и се оплакват, че не изпълнява задълженията си към тях. Свидетелката П.а установява, че когато посетила за първи път въззиваемите в дома им в с. * условията им на живот били толкова лоши, че се наложило заедно да отидат да живеят на друго място по време на пребиваването на свидетелката в страната. Установява, че в къщата нямало ел. инсталация, жиците били оголени и нямало вода, въззиваемите били облечени с дебели дрехи и си готвели на газов котлон. Установява, че след това в къщата започнал ремонт, като средствата за ремонт на баня и довършване на ремонта на кухнята в размер на 7 500 лв. са нейни, тъй като средствата на въззиваемите не достигали, а наред с това въззиваемата заплащала кредит, който е изтеглен 6 от въззивницата от името на майка й чрез заблуда при подписване на документите за него. Установява, че майка й и съпруга й са възрастни хора, майка й има проблеми с краката, но въпреки това сами си почистват къщата, готвят си, пазаруват си, както и че е виждала въззивницата да носи закупени лекарства за тях със закъснение от 10 дни и майка й да заплаща стойността им посочена от въззивницата. Установява, че по повод юбилей на въззивницата през м. октомври 2024 г. въззивницата и въззиваемите са посетили хотел в Шипково, но всички разходи за това пътуване са поети от въззиваемите.

Разпечатката съдържа 35 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3724c04c-4fdc-4a88-a28e-6865cafc1380