Решение № 175 от 12.12.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Силистра, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Х. при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Х. Административно наказателно дело № 20243420200819 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят Д. Й. Х. ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление № 24-1099-001484/ 04.10.2024г., издадено от Й. Д. Д.- началник сектор ПП при ОДМВРСилистра, с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Административно-наказващ орган – Й. Д. Д.- началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Силистра, надлежно уведомен, явява се лично.

Жалбоподателят Д. Х., редовно призован, не се явява, вместо него се явява проц.представител- адв.И. А. при АК-Силистра, упълномощен и приет от съда. Заявява, че са налице нарушения при издаването на обжалваното НП и излага доводи в тази насока.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП. Претендира и разноски по делото.

По делото с оглед изясняване на обективната истина, съда призова и разпита в качеството му на свидетел актосъставителя- А. В. Р., който даде своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като доказателствени средства към делото.

Свидетелят по акта П. М. П., редовно призован, не се явява, като по данни на св.Р. същия е служебно ангажиран. По искане на страните св.П. П. беше заличен от списъка на свидетелите, тъй като неговото участие не е наложително, а съда би могъл да установи фактическата обстановка по делото и без неговия разпит.

1

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

На 07.07.2024г. в 08,58 ч. в с.С., обл.Силистра, по ул.“....“, в посока ул.“....“, жалбоподателят Х. управлявал колесен трактор „....“, с отпечатан номер на производствена табела ..... като по време на проверката органите на пътна полиция установили, че управляваното от жалбоподателя Х. МПС не е било регистрирано по надлежния ред и липсвали рег.табела на определеното за това място. МПС-то управлявано от жалбоподателя Х. подлежало на регистрация, съгласно Наредба № 2/ 03.02.2016г. за условията и реда за регистрация на техника по Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника.

Въз основа на установеното на жалбоподателя Х. бил съставен АУАН № GA1290996/ 07.07.2024г. за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Същия бил подписан от жалбоподателят без възражение, като препис от издадения АУАН му бил връчен лично.

Материалите по преписката били изпратени до РП-Силистра за образувано на досъдебно производство, но с Постановление за отказ от образуване на ДП от 05.09.2024г. на прокурор при РП-Силистра, материалите са били изпратени в ОДМВР-Силистра, сектор „ПП“ за реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо жалбоподателя Д. Х.. В законно установения срок, АНО е издал обжалваното НП № 24-1099-001484/ 04.10.2024г. срещу жалбоподателя Д. Х. за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл.59 от ЗАНН, а по същество и неоснователна по следните съображения:

АУАН № GA1290996/ 07.07.2024г. и обжалваното НП № 24-1099-001484/ 04.10.2024г. са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителят, които съда кредитира изцяло. Посочената фактическа обстановка се установява и от представените писмени доказателства. Фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателят, който в както в жалбата си, така и в съдебно заседание твърди чрез процесуалния си представител, че не е описана ясна фактическа формулировка и обосновка на обвинението.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в 2 хода на производството доказателства, както и на свидетелските показания на актосъставителя. Изложените в жалбата възражения са заявени и пред съда.

Законодателят е предвидил императивно правило, касаещо МПС-та и ремаркета, които се допускат по пътищата за обществено ползване, които следва да бъдат регистрирани и с поставени на определените за това места табели с регистрационен номер. Съгласно нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За неизпълнение на това императивно правило, в ЗДвП е предвидена административно-наказателната разпоредба на чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева.

Съгласно § 6, т.18а от ЗДвП "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. В този смисъл и с оглед на определението за "регистрация" в § 6, т.18а от ЗДвП процесното МПС е нямало право да се движи по пътищата за обществено ползване, доколкото не е било регистрирано от собственика му. От показанията на свидетелят А. Р. става ясно, че на 07.07.2024г. жалбоподателя Д. Х. е управлявал процесния автомобил, т.е. същият е имал качеството на "водач на МПС" по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на вмененото му административно нарушение, тъй като съгласно чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се носи от водача на превозното средство.

По несъмнен начин е установено, че описаното в НП МПС е било управлявано от наказаното лице. В НП са изложени фактически обстоятелства, които в достатъчна степен обосновават яснота, както по отношение на извършеното нарушение, така и досежно административното наказание. Налице са всички необходими реквизити на издаденото НП, съобразно нормата на чл.57 от ЗАНН, като настоящия съдебен състав счита, че е описано по достатъчно ясен и недвусмислен начин, така, че нарушителя да разбере в какво е обвинен, като по този начин правото му защита е изцяло спазено. Относно твърдението на проц.представител на жалбоподателя, че не било описано чия собственост е процесното МПС, то следва да се има предвид, че такава и към настоящия момент не е установена, тъй като от данните по делото е видно, че жалбоподателя Х. изплаща лизингови вноски за него.

Въпреки това и поканата му от страна на АНО, жалбоподателя не е представил никакви документи относно придобИ.ите на МПС-то, и тъй като същото не е регистрирано, то няма и как да бъде посочена чия собственост е. По данни на АНО дори и към настоящия момент, процесното МПС все още не е регистрирано по надлежния ред.

При тези обстоятелства АНО законосъобразно и обосновано е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение. Предвид липсата на данни за предходни нарушения на жалбоподателя, то правилно АНО е определил размера на наложените 3 административни наказания в предвидените от закона граници, съответстващи на установения минимум. Волята на АНО е недвусмислено и ясно изразена, като съда не констатира противоречия в обвинителната му теза, които да опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, поради което и не са налице основания за неговата отмяна.

Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, допуснато от АНО. Действително в издаденото НП е описан както съставеният АУАН, така и Постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство на РП. Дори да се приеме за процесуално нарушение, то същото не може да бъде счетено за съществено. След като с Постановлението от 05.09.2024г. на РП- Силистра е отказано образуване на досъдебно производство, са отпаднали пречките за реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето. Процесното НП е издадено след издаването на Постановлението на РП- Силистра, т.е. налице са основанията визирани в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН.

Предвид липсата на дори хипотетична възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние, както и факта, че НП е издадено при спазване на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да обоснове отмяна на наказателното постановление.

Относно наведеното възражение, че съгласно чл.6 от ЗАНН се наказват само виновно извършените нарушения, съда счита същото за неоснователно по следните съображения:

Съгласно правната теория, вината има две основни форми - умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта от своя страна има също две форми- небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние- нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателя следва да носи административно наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В този смисъл жалбоподателя Д. Х. като водач на МПС е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при липса на надлежна регистрация спрямо управляваното от него МПС. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т.н. В случая е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат жалбоподателя Х. да прояви активност и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран.

Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при 4 непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. В този смисъл, следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност, на посоченото основание.

От субективна страна, жалбоподателят като правоспособен водач е съзнавал, че нарушава императивно установени задължения, които виновно не е изпълнил.