Решение № 5244 от 02.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5244 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110212892 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Н. П. против наказателно постановление (НП) № 24-4332-018281/12.08.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателката оспорва извършването на вмененото й нарушение, доколкото към посочената дата 07.06.2024 г., не е била на територията на Р. България, а процесният автомобил не е бил в движение. Твърди, че по съответното МПС не са налице каквито и да било щети и не е била участник в ПТП.

В съдебното заседание жалбоподателката се явява лично, като поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява. В 1 депозирани писмени бележки от нейния процесуален представител юрк. М. се излагат доводи за правилност и законосъобразност на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна се установява следното:

На 07.05.2024 г., около 11.30 ч., А.И.Б. управлявал лек автомобил „****“ с рег. № ****** в гр. София, по бул. „Св. Климент Охридски“, като на кръговото кръстовище с бул. „Андрей Ляпчев“ спрял и изчаквал да се включи в движението, когато бил ударен от МПС „*****“ с рег. № ******, управляван от жалбоподателката М. Н. П.. В резултат на настъпилото ПТП на лекия автомобил „****“ с рег. № ****** били нанесени имуществени вреди по задната броня. П. не спряла след настъпване на ПТП и напуснала местопроизшествието.

А.И.Б. подал сигнал за настъпило ПТП, на който на място се отзовали полицейските служители към ОПП-СДВР С.К.К. и Х.И.Х., които предоставили на водача декларация относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, която той собственоръчно попълнил. С.К. съставил протокол за ПТП рег. № 6772/07.05.2024 г., в който било отразено, че на лек автомобил „****“ с рег. № ****** били причинени щети на задната броня. Била съставена скица на ПТП и докладна записка по случая, в които било посочено, че другият участник в ПТП е водачът на лек автомобил с рег. № ******.

На 30.07.2024 г. в ОПП-СДВР се явила М. Н. П., която попълнила декларация, в която посочила, че на 07.05.2024 г. е управлявала лек автомобил „*****“ с рег. № ******, като няма спомен за реализирано ПТП с друг автомобил.

С оглед на това свидетелят А. С. С., заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, съставил срещу жалбоподателката П. акт 2 за установяване на административно нарушение

(АУАН)

№

0582198/30.07.2024 г. за извършени на 07.06.2024 г. нарушения по чл.23, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателката, която го подписала без да изложи възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП № 24-4332-018281/12.08.2024 г. от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП на П. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП й било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП. НП било връчено на 26.08.2024 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля А. С. С., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протокол за ПТП рег. № 6772/07.05.2024 г. и скица към него, декларация на А.И.Б., докладна записка, декларация от 30.07.2024 г., справка картон на водача П., заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на директора на СДВР, разпечатка от електронни билети на „Уиз Еър“.

Обстоятелствата относно процедурата по съставяне на АУАН се установяват от показанията на свидетеля С., на които съдът даде вяра като логични и последователни. Механизмът на настъпилото ПТП се установява от декларацията на водача Б. и съставения протокол за ПТП. Удостоверените от контролните органи в протокола щети по лекия автомобил „****“ с рег. № ****** съответстват да са получени при удар и при обстоятелства, декларирани от водача Б..

Механизмът на настъпване на ПТП надлежно е описан и в съставения АУАН, който съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Същевременно от страна на М. П. не е оборена материалната доказателствена сила на процесния АУАН.

Твърденията й, че не е било реализирано процесното ПТП, не са подкрепени с необходимите доказателства. Жалбоподателката ангажира доказателства за 3 обективна невъзможност за извършване на нарушенията на датата, посочена в АУАН и НП и за която е ангажирана административнонаказателната й отговорност – 07.06.2024 г., но от материалите по делото се установява, че всъщност ПТП е настъпило на друга дата – 07.05.2024 г.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на доказване фактическа обстановка.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.

Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Така посочените реквизити на НП в чл.57 ЗАНН са задължителни и липсата им или несъответствието им с действителните такива предполагат наличие на процесуални нарушения от категорията на съществените. В случая както в АУАН, така и в НП е посочена грешна дата на извършване на вменените на жалбоподателката нарушения. От доказателствата по делото безспорно се установява, че нарушенията са извършени на 07.05.2024 г., а в обжалваното наказателно постановление е посочена дата 07.06.2024 г. Датата на извършване е индивидуализиращ белег на нарушението, който има отношение и към изчисляване на преклузивните и давностни срокове по ЗАНН. Освен това грешното й посочване очевидно е препятствало жалбоподателката адекватно да организира защитата си, като същата се позовава на свое пътуване в чужбина към 07.06.2024 г., за което 4 представя и съответни доказателства. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение, което опорочава административнонаказателното производство и води до отмяна на НП, макар и да се установи извършването на нарушенията по чл.23, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП, доколкото П. е управлявала лекия автомобил „*****“ с рег. № ******, като в участъка на кръговото кръстовище на бул. „Св. Климент Охридски“ и бул. „Андрей Ляпчев“ не е осигурила такова разстояние от придвижващия се пред нея лек автомобил, което да й даде възможност да избегне удрянето в него в случай на намаляване на скоростта му или на предприето от негова страна рязко спиране, вследствие на което е настъпило пътнотранспортно произшествие, което жалбоподателката е напуснала.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-018281/12.08.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП на М. Н. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.

„в“ от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5