Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 328 от 17.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 232/2026
Вид
Определение № 328
Подписан
17.06.2026
В сила
25.07.2026
Състав
МАЯ ПЕЕВА, ЖЕНЯ ИВАНОВА, АНЕТА ИЛИНСКА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 328 гр. Велико Търново, 17.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И. като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И. Въззивно частно гражданско дело № 20264000500232 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Стик - кредит“ АД, чрез процесуалния му представител, против определение № 61 / 19.01.2026 г. по в. гр. д. № 729/2025 г. по описа на ОС - Плевен, с което е оставена без уважение молбата на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 459/21.11.2025 г. по в. гр. д. № 729/2025 г. по описа на ОС - Плевен, в частта относно разноските.

В частната жалба се излагат доводи за обжалваемост на атакуваното определение въпреки липсата на предоставена възможност за това от въззивния съд. Излагат се и съображения по същество – за неправилно присъждане в полза на въззиваемата страна на разноски, предвид това, че била осъществена хипотезата на чл. 3 ГПК - злоупотреба с право. Прави се искане за отмяна на определението по чл. 248 ГПК на въззивния съд и за оставяне без уважение на искането на въззиваемата /ищца в първоинстанционното производство/ за присъждане на разноски.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от другата страна Д. И.

1

П., чрез процесуалния й представител, за недопустимост на частната жалба, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, по следните съображения:

В случая се обжалва определение на въззивния съд, произнесено от него за първи път по реда на чл. 248 ГПК, който въпрос е разрешен с т. 24 от ТР № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Разяснено е, че когато въззивният съд за първи път се е произнесъл по отправено към него искане по чл. 248 ГПК, т. е. не се произнася по частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл. 248 ГПК, неговото определение подлежи на директен контрол по реда на чл. 247, ал. 2 ГПК. След изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г., посочената в т. 24 от горното ТР компетентност на ВКС, като втора инстанция по чл. 274, ал.2 ГПК, е заменена с функционалната компетентност на апелативен съд, която се разпростира и върху определенията по чл. 248 ГПК, постановени за първи път от въззивния съд, доколкото същите попадат в кръга на определенията по чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и не е била подадена касационна жалба срещу въззивното решение. Както е посочено и в мотивите на ТР № 2/2018 г. по т.д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, законодателната промяна, извършена със ЗИД на ГПК, ДВ, бр. 50 от 2015 г., касае само съда, компетентен да разгледа жалбата, но не и характера на производството. В този смисъл определение № 30/26.01.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2751/2021 г., II г.о., определение № 4350/08.12.2022 г. на ВКС по ч. к. гр. дело № 3700 /2022 г., II г.о., определение № 60162/17.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4538 /2021 г., II г.о. и др.

Съгласно чл. 248, ал.3 ГПК определението за разноски може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Следователно това определение подлежи на обжалване, единствено и само, в случай, че на обжалване подлежи самото решение, чието изменение или допълване се иска, в частта за разноските.

Задължителните указания по т. 24 от горецитираното ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, се отнасят до реда за обжалване на това определение чрез директен контрол, но не и до неговата обжалваемост. Дали това определение подлежи на обжалване или не, се 2 регламентира от разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК. Действително нормата на чл. 248, ал.1 ГПК регламентира възможност да се изменят и допълват в частта за разноските и необжалваемите решения, но само от постановилия ги съд, а не предвижда, както неправилно счита жалбоподателят, възможност за обжалване на определението по чл. 248 ГПК, когато решението е необжалваемо. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, на която се позовава жалбоподателят, определя компетентния съд във връзка с инстанционността при разглеждане на частните жалби против подлежащите на обжалване определения, а не определя друга специална категория определения, които да подлежат на обжалване, извън предвидените в чл.274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В този смисъл определение № 280/05.08.2024 г. на ПАС по ч. гр. д. № 362/2024г., определение № 28/07.05.2021г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 220/2021 г., определение № 60302/18.08.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2673/2021 г., III г. о. и др.

В случая решението на ОС - Плевен е постановено по въззивно гражданско дело с цена на иска с правно основание чл. 22 ЗПК в размер на 700 лева, т.е. под 5000 лева, с оглед на което и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, то не подлежи на касационно обжалване, както правилно е посочено в него.

След като въззивното решение не подлежи на обжалване, не подлежи на обжалване и определението на въззивния съд, постановено от него за първи път по реда на чл. 248 ГПК, в частта относно разноските, на основание чл.

248, ал. 3 ГПК, съответстваща на разпоредбата на чл. 274, ал.4 ГПК.

Предвид гореизложеното, подадената частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и производството по настоящото дело - прекратено.

Водим от горните мотиви, настоящият съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, вх. № 4843/21.04.2026 г., подадена от „Стик - кредит“ АД, чрез процесуалния му представител, против определение № 61 / 19.01.2026 г. по в. гр. д. № 729/2025 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, с което е оставена без уважение молбата на 3 дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 459/21.11.2025 г. по в. гр. д. № 729/2025 г. по описа на ОС - Плевен, в частта относно разноските, като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. дело № 232 / 2026 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4