Решение № 11847 от 19.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11847 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110151340 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от „Топлофикация София“ с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Д. Н. Ч. за признаване на установено, че ответникът, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 625,4 4 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 78,77 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 19.03.2024 г., сумата в размер на 75,43 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 15,34 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 19.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 23585/2024 год. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на жилище в сграда – етажна собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к.

„Младост 1“, бл. 101, вх. 8, ет. 4, ап. 128, аб. № 98997, като ответникът е използвал същата за процесния период и не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ (в настоящия случай от „Техем сървисис“ ЕООД) в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се 1 отнася, като в този смисъл твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния, като предвид възражението на длъжника, че не дължи сумите по същата, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Н. Ч. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Навежда възражение, че Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., на която се позовавал ищецът била отменена. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между страните, както и такова между дружеството, извършващо услугата дялово разпределение и ищеца. Не бил посочен метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Твърди, че представените от ищеца молбадекларация от 28.08.2001 г., договор № 928 от 05.10.2001 г. и протокол от ОС на ЕС не касаят ответника, а друго лице – Галина Филчева Курдева. Оспорва наличието на ОУ на ищцовото дружество. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата 2 императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот – обект с абонатен № 98997, представляващ ап. 128, находящ се в гр. София, жк. „Младост-1“, бл. 101, вх.

8, ет. 4.

От приложеното на л. 22 по делото електрофотографско (ксерографско) копие на Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.10.2010 г. (в сила от 22.12.2010 г.) на ЧСИ Росица Апостолова, рег. № 848 КЧСИ, се установява, че процесният имот е възложен на ответника Д. Ч..

По изложената аргументация следва извода, че през исковия период ответникът е имал качеството потребител на топлина енергия.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители само за БГВ. От заключението става ясно, че в процесния имот е имало монтиран един брой водомер за топла вода, като изчисленията на ФДР са в съответствие с действащата Наредба № Е – РД – 04-1/12.03.2020 г.

Неоснователни се явяват възраженията на ответника досежно представените по делото протоколи за подмяна на топломер и свидетелство за проверка. Преценката относно начина на начисляването на сумите за топлинна енергия за имота на ответника, респективно неговото съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката не може да бъде компрометирана от наведените оспорвания.

След като по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е дало положително становище за нормативното съответствие на метода за начисляване на сумите от ищеца, съдът не намира основание да се съмнява в заключението на експерта.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. С оглед извода на вещото лице, работило по съдебно3 техническата експертиза, претенцията за главница за топлинна енергия следва да бъде уважена до размера от 624,18 лв. За разликата до пълният предявен размер от 625,44 лв. искът като недоказан следва да бъде отхвърлен.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза и приложените от третото лице помагач писмени доказателства към молбата от 21.03..2025г. /л. 86 и сл./ е видно, че разпределението е извършено от фирма „Техем Сървисис“ ЕООД на база отопляеми обеми, което обуславя извода за основателност и на претенцията за дялово разпределение в размер на 75,43 лв.

По изложената аргументация следва извода за основателност на заявените искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изчислена по правилата на чл. 162 ГПК, претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явява изцяло основателна за сумата от75,43 лв. Доколкото за исковия период върху уважения размер от 624,18 лв., сумата за лихва за забава възлиза на 115.32 лв. С оглед правилата, установени в нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът не може да присъди повече от поисканото.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото разпределение за сумата от 15,34 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.