Акт № 1656 от 20.04.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

12.7.2012 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

04.26

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Николай Грънчаров Анета Илинска

Прокурор: като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров дело номер

20121200500193 по описа за

2012 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и слeдващите от ГПК.

Срещу Решение № 246/05.08.2011г., постановено по Г.д. №218/2010г. по описа на РС П. в частта му в която е отхвърлена исковата претенция за възстановяване на сумата– 6 415.29лв., представляваща разходи за издръжка, обучение и униформено облекло, дължима на основание чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от Ректора на А. на М.- Г. С., ЖК “М.”, Б. “А. М.” № 1.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон. Изведени са на основание анализ на правните изводи на първоинстанционния съд, оплаквания за неправилно приложение на института на погасителната давност. Възразява се, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е счел че приложима е нормата на чл. 111 ал.1 б.”б”, като е изтекъл тригодишен срок на кратката погасителна давност. Оплакването е, че съдът не е съобразил че задължението за възстановяването на разходите, произтича директно от разпоредбите на Закона за М., а не от договора, с който ответника се задължава да служи 10 години в системата на М.. Излагат се в жалбата съображения, че исковата претенция на А. на М. е на изправната страна по договор срещу неизправната такава, за връщане на даденото като престация срещу насрещното неизпълнение на договора. Ето защо иска не е за обезщетение или за неустойка от неизпълнен договор, както е приел първоинстационния съд в обжалваното съдебно решение, поради което следва да се прилага общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД относно разходите за издръжка. Отделно са наведени във въззивната жалба доводи, че претендираното от А. на М. вземане за пропорционално възстановяване на разходите на основание чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./, възниква след прекратяване на служебното правоотношение с лицето, в цялостен размер, поради което за него и на това основание е приложима общата 5 годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. С депозираната въззивна жалба от въззивния съд се иска да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, като неправилно и незаконосъобразно, а въззивният съд да постанови ново решение, с което да уважи исковата претенция на А. на М., така както е предявена.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба от адв. Гергана Андонова К., пълномощник на Я. Ж. Я., е депозиран писмен отговор, с който се изказва становище че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Оспорва се оплакването, че съдът е постановил неправилно първоинстанционно решение при неправилно приложение на материалния закон. При извеждане на доводите за същността и предназначението на давността като правна категория, се излагат съображения че в настоящия казус се касае за периодични плащания, като погасителния ефект на давността следва да бъде обусловен от датата на възникването на правоотношението, като приложима е късата погасителна давност по чл. 111 б.”в” от ГПК за вземане на обезщетение от договорно неизпълнение в частта за главницата. Изложени са в писмения отговор към въззивната жалба съображения, че се касае за периодични плащания, като за всяко от тях следва да тече отделно срок на погасителна давност, поради което първоинстанционния съд правилно е приел, че възражението за изтекла придобивна давност е основателно и на това основание е отхвърлил предявения иск. Акцентира се, че безспорно задължението за което се отнася исковата претенция е за еднородни, периодични вноски, без значение дали размерът на вноските е еднакъв, като безспорно става дума за задължения с непрекъснато, периодично настъпващи падежи и приложима е кратката погасителна давност. Изложени са съображения, че първоинсатнционният съд в обжалваното решение е приел че в настоящия казус се касае и претенция за неустойка по неизпълнен договор, като тази претенция също се погасява с изтичането на 3 годишен давностен срок. В писмения отговор въззиваемия Я. чрез пълномощника си моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

В срока по чл. 263 от ГПК, срещу Решение № 246/05.08.2011г., постановено по Г.д. №218/2010г. по описа на РС П. е депозирана пред Окръжен съд Благоевград насрещна въззивна жалба от адв. Гергана Андонова К., пълномощник на Я. Ж. Я.. За правния интерес от депозирането на същата се излагат съображения, че макар и задължението на въззивният съд е да се произнесе по въззивната жалба в обжалваната част на първоинстанционното решение, с насрещната въззивна жалба се обжалва решението на РС П. по съществото на спора, независимо от възражението за изтекла погасителна давност, като се твърди че съдът се е произнесъл неправилно по спорното между страните материално право. Така оспорва се първоинстанционното решение в частта му, в която съдът въз основа на представените доказателства е счел, че не може да бъде претендирано възстановяване на средствата за обучение. Изведени са на основание анализ на правните изводи на първоинстанционния съд, оплаквания за превратно тълкуване на събраните доказателства, което е обусловило неправилните изводи на съда при постановяването на обжалваното съдебно решение по съществото на делото. Така навеждат се доводи с насрещната въззивна жалба, че договорът на който се позовава въззивника по делото, не е сключен при постъпването на Я. Я. за обучение и въз основа на този договор не могат да бъдат предявения претенции за възстановяване на средствата за обучение. Наведени са възражения, че Ректорът на учебното заведение не е управомощено лице, да завежда искове за възстановяване на сумите, изразходвани за обучението на курсанта, тъй като тези суми са осигурени от бюджета на М., а А. на М. е само разпоредител с тези бюджетни средства. В тази връзка се акцентира и върху разпоредбата на чл. 198 ал. 3 от ЗМВР във връзка с ал. 1 от същия текст, с която изрично е регламентирано, че тези разходи следва да бъдат възстановявани на М.. Застъпва се становище, че разпоредбата на чл. 146 ал.2 от ЗМВР/отм./, е действала към момента на сключването на договора, но е била отменена в хода на изпълнението на същия, като договора не е изменян във връзка с отмяната на цитирания законов текст, като така отношенията между страните по делото са били уреждани от една отменена законова разпоредба. Изложеното дава основание да се твърди, че няма правно основание за исковата претенция на А. на М., като към правоотношението не може да бъде прилагана и нормата на чл. 195 от ЗМВР, защото същата не е била в сила към момента на сключването му. Основното твърдение наведено с насрещната въззивна жалба по делото, е че исковата претенция е останала въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства недоказана. В тази връзка се излагат съображения, че останало е надоказано пред първата съдебна инстанция че направените разходи за обучение и издръжка са действително направени за обучението на Я.. Представената Заповед е неотносима към периода на обучение на въззивника по насрещната жалба, а липсват други счетоводни документи които да дават цифрово изражение за направените разходи, които се претендират с предявения иск по делото. Представените пред първата съдебна инстанция извлечения от сметка също не може да бъде годно доказателства за размера на действително изразходваните средства, тъй като справката е изготвена на основание Заповед на Министъра на вътрешните работи, а тази заповед е неотносима за годината за която Я. се е обучавал и не можа да бъде прилагана по аналогия. Оспорва се като годно доказателство и допуснатата и изслушана от съда съдебно икономическа експертиза, тъй като вещото лице не е отчело броят на всички обучаеми за годината на завършването на Я., за което по делото липсват данни. Експерта в този смисъл не отчита разходите за централилизирано осигуряване и нормативите за издръжка на един обучаем, а разделянето на тези разходи на цялото училище на броя само на една категория обучаеми е неточно и несигурно доказателства, след като освен курсантите там има и други обучаеми. Оспорва се и методът използван при изготвянето на експертизата, след като същият не съответства на принципа, заложен в § 1 от ПЗР на ЗОВС, че изчисляването следва да става на база действителните разходи за лицето завършващо обучението, в годината на завършването му. Така наведени са правни доводи с насрещната въззивна жалба, че в чл. 300 ал.1 от ЗОВС е заложен принципа да се възстанови това, което е изразходвано именно за издръжката на обучеамия, което той е получил, без да изпълни насрещното си задължение. С насрещната въззивна жалба, пълномощникът на жалбоподателя- адвокат К., моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на първоинстанционния съд като отхвърли предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан.

В срока за отговор на насрещната въззивна жалба е постъпил такъв от Ректора на А. на М., с който се оспорва депозираната насрещна въззивна жалба и той моли състава на ОС Благоевград, да остави същата без уважение. Възразява се че момента на сключването на договора е без правно значение по делото, тъй като самото сключване на договора и задължението за възстановяване на разходите за обучение при определените от закона хипотези е изрично регламентирано, като е известно на курсантите в подобно специализирано висше училище. Оспорва се и твърдението в насрещната въззивна жалба за необходимост от управомощаване на Ректора на А. от Министъра на вътрешните работи за сключване на договорите за 10 годишна служба в М., тъй като закона не изисква изрично такова управомощаване. Изразява се становище и на всички наведени доводи с насрещната въззивна жалба, основани на разпоредби на ЗОВСРБ, тъй като този закон няма отношение към настоящия казус и е неприложим по настоящото дело. Недопустимо е и прилигането на този закон по аналогия към правоотношения свързани с А. на М., която е висше училище, подготвяща кадри за нуждите на М., за което се отнасят само ЗМВР и подзаконовите нормативни актове към него. В заключение се изразява становище, че изводите на първостепенния съд за приложението на материалния закон са правилни и законосъобразни и следва да бъдат потвърдени от въззивната инстанция.

С въззивната жалба и с насрещната въззивна жалба, както и с отговорите към тях, не са направени доказателствени искания.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадените въззивни жалби за допустими като подадени в срока за обжалване, от легитимирани страни с правен интерес от обжалване. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, пълномощникът на Я. Янков поддържа становището си от насрещната въззивна жалба и отговора към първоначалната жалба по делото, на изложените в тях основания. Същите съображения са изложени и в представената по делото писмена защита.

За да изпълни задълженията си на въззивна инстанция по същество и се произнесе съобразно правомощията си в рамките на оплакванията изведени с въззивната жалба и насрещната въззивна жалба и отговорите към тях, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

Производството е въз основа на предявен иск от Ректора на Академия на М. – Г. С., жк. „Младост – 4” , Б.”А.” № 1, срещу Я. Ж. Я. от Г. П. У.”Б.” № 30 , вх. Б, .5 , ап. 30 .

Исковата претенция е основана на нормата на чл. 146 ал.1 от ЗМВР, чл. 195 от новия ЗМВР, като Ректора на Академия на М. – Г.С. твърди, че въз основа сключения договор Я. Ж. Янков е завършил редовната форма на обучение в А. на М., след което през ХІ.2002г. е назначен на служба в Министерството, като е поел задължение да служи в министерството за срок не по малък от 10 години, като от 01.11.2002г. до 06.06.2005г. е бил служител в Министерството на М.. Със Заповед № К 1825/01.06.2005г. на Министъра на вътрешните работи, Янков е освободен от служба по собствено желание и преди изтичане на законоустановения срок- 10 години. Твърди се с исковата молба, че предвид обстоятелството, че въззиваемия е напуснал по собствено желание и съгласно разпоредбата на чл.146 ал. 2 изр. 2 от ЗМВР /отм./ преди изтичане на упоменатия по-горе срок, той следва да възстанови направените от въззивника- А. на М., разходи за издръжка, обучение и униформено облекло в размер на 6 415.29 лева, която сума ищецът претендира пропорционално на времето на неизпълнение.