Решение № 7 от 07.01.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Смолян, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20215400500392 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 31/24.08.2021г., постановено по гр.д.№ 177/2020г. по описа на Чепеларския районен съд е разпределено между М. С. М. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

А., ул. "Георги Ангелов" № 23 и М. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., ул. Димо X.

Димов № 16 ползването върху дворното място, съставляващо ПИ № 333 с площ 380 кв.м., за който е отреден УПИ III-333 в кв.52 целият с площ 450 кв.м. с неуредени регулационни сметки по ЧИ на ЗРП на с.О., одобрено със заповед № 75/13.07.1987 г. на кмета на Община Чепеларе, като поземления имот попада с 377 кв.м. в УПИ III-333,кв.52, с 2 кв.м. в УПИ IV- озеленяване, кв.52 и 1 кв.м. в улична регулация при граници на ПИ № 333: ПИ 334, улица, общински имот и улица, а граници на УПИ III-333: УПИ II-334, улица, УПИ IV-озеленяване и улица, по трети вариант от заключението по допълнителната СТЕ, изготвено от вещото лице инж.Денка Стоева, и приложената към него скица, която е неразделна част от решението, както следва: М. С. М. и М.

Г. Т. да ползват заедно повдигнатата в жълт цвят площ от дворното място-част от стълбище от 24 кв.м.; М. С. М. да ползва повдигнатите в зелен цвят площи от дворното място от 17 кв.м. и 41 кв.м.; М. Г. Т. да ползва повдигнатите в оранджев и розов цвят площи от дворното място 127 кв.м. и 4 кв.м. С решението е осъдена М. Г. Т. да заплати на М. С. М. деловодни разноски в размер 212,50 лв.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1918/24.09.2021г. от М. С. М. чрез пълномощника й адв.Х.Х. с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че съдът правилно е приел за установено въз основа на събраните по делото доказателства, че 1 страните притежават по ½ ид.ч. от процесния поземлен имот, но жалбоподателката притежава поголяма застроена площ-стопанска сграда с площ от 65 кв.м. и сграда, обозначена като МС-гараж с площ от 40 кв.м. Въззиваемата притежава незаконна пристройка с площ от 32 кв.м. Страните са собственици на самостоятелни жилища в жилищната сграда, попадаща в процесния поземлен имот, с площ от 80 кв.м.Твърди се, че неправилно съдът е приел, че при разпределяне на ползването на общия имот по реда на чл. 32, ал.2 от ЗС следва да се съобразят и индивидуалните собственически права върху намиращите се в него постройки, които се изключват от разпределението, като за сметка на това на останалите съсобственици се предоставя по-голям дял от незастроената част, съответно когато всеки съсобственик притежава различна застроена площ спрямо притежавания от него дял в мястото разпределението на незастроената част от терена се извършва по правилото, че собственикът на по-голяма застроена площ получава за ползване помалка свободна площ и обратно - притежаващият по-малка застроена площ получава в дял поголяма свободна площ. Тъй като в случая жалбоподателката притежава по-голяма застроена площ от имота съдът е приел, че затова следва да получи по-малък дял от незастроената част от него. А доколкото въззиваемата притежава по-малка застроена част от имота тя следва да получи за ползване по-голям дял от незастроения терен. Съдебната практика по този въпрос не е константна, като в част от нея се приема, че реалното ползване на незастроената част от процесния имот следва да се разпредели, като се съобразят само притежаваните в собственост идеални части, без да се взема предвид коя от страните каква застроена част от имота притежава, с която част да се редуцира делът на съответната страна.Сочи, че правилна е именно тази съдебна практика, поради което следва да се приеме вариант първи от заключението на СТЕ, прието в проведеното на 18.06.2021 г. съдебно заседание, което отчита равните права на всеки съсобственик, осигурява удобен начин за достъп и ползване на имота съобразно правата на собственост на всеки собственик на изградените в имота сгради. Жалбоподателката счита, че този вариант ще й осигури и безпрепятствен достъп до собствения й втори етаж от стопанската сграда, а на въззиваемата ще осигури безпрепятствен достъп до третия етаж на жилищната сграда. Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде разпределено правото на ползване между страните по вариант първи от заключението на СТЕ. Претендира за разноски по делото.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2130/15.10.2021г. от въззиваемия М. Г. Т. чрез пълномощника й адв.Ч.М., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци. Същото е правилно, законосъобразно и обосновано, като са обсъдени подробно всички събрани по делото доказателства и са изложени подробни мотиви. Начинът на реално ползване на процесния имот по вариант трети от заключението на СТЕ отчита най-точно и справедливо равните права на всеки съсобственик и осигурява равен и удобен достъп до процесния имот. При него се получават равни площи за ползване, а освен това по този начин всеки има удобен достъп до своите имоти. Константна съдебна практика при разпределението на ползване на общ имот е, че следва да се съобразят и индивидуалните собственически права върху намиращите се в него постройки, които се изключват от разпределението, като за сметка на това останалите съсобственици получават по-голям дял от незастроената част, в който смисъл е Решение №1603/11.10.1999г. по гр.д. №395/99г. IV г.о. на ВКС. Сочи се, че твърденията във въззивната жалба са неоснователни, а постановеното от Районен съд-град Чепеларе решение е обосновано и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, страните редовно призовани не се явяват и не изпращат 2 процесуални представители. От жалбоподателката чрез пълномощника й е постъпила молба, с която поддържа жалбата си.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните поделото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

По делото не е спорно и това се установява от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 132, том I, рег.№ 1066, дело № 127/03.08.2011 г.,че ищцата М.М. е собственик на първи и втори жилищни етажи, обособени като самостоятелни жилища от жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., отбелязана на кадастралната основа като 3/1МЖ, на стопанска сграда със застроена площ 65 кв.м., отбелязана на кадастралната основа като ПС и на навес със застроена площ от 40 кв.м., отбелязана на кадастралната основа като МС, ведно с прилежащата ½ ид.ч. от правото на собственост върху дворното място, в което са построени сградите, съставляващо ПИ № 333 с площ 380 кв.м., за който е отреден УПИ III-333 в кв.52 целият с площ 450 кв.м. с неуредени регулационни сметки по ЧИ на ЗРП на с.О., одобрено със заповед № 75/13.07.1987 г. на кмета на Община Чепеларе, като поземления имот попада с 377 кв.м. в УПИ III-333, кв.52, с 2 кв.м. в УПИ IV- озеленяване, кв.52 и 1 кв.м. в улична регулация при граници на ПИ № 333: ПИ 334, улица, общински имот и улица, а граници на УПИ III-333: УПИ II-334, улица, УПИ IV-озеленяване и улица.

Ответницата М. Т., видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 54, том I, рег.№ 422, дело № 50/27.03.2014 г. е собственик на трети жилищен етаж, обособен като самостоятелно жилище от жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., отбелязана на кадастралната основа като 3/1МЖ, ведно с прилежащата ½ ид.ч. от застроено и незастроено дворното място, съставляващо ПИ № 333 с площ 380 кв.м., за който е отреден УПИ III-333 в кв.52 целият с площ 450 кв.м. с неуредени регулационни сметки по ЧИ на ЗРП на с.О., одобрено със заповед № 75/13.07.1987 г. на кмета на Община Чепеларе, като поземления имот попада с 377 кв.м. в УПИ III-333, кв.52, с 2 кв.м. в УПИ IV- озеленяване, кв.52 и 1 кв.м. в улична регулация при граници на ПИ № 333: ПИ 334, улица, общински имот и улица, а граници на УПИ III-333: УПИ II334, улица, УПИ IV-озеленяване и улица.

Следователно няма спор, че страните по делото са съсобственици при равни права по ½ ид.част от дворното място, като ищцата е индивидуален собственик на първи и втори етаж от жилищната сграда със застроена площ от 80 кв.м. , на стопанската сграда със застроена площ от 65 кв.м. и на навес със застроена площ от 40 кв.м., а ответницата е индивидуален собственик на третия жилищен етаж от жилищната сграда със застроена площ от 80 кв.м.

От представените по делото скица №106/13.11.2020г. и Удостоверение за регулационно положение изх.№ 94-Л-3(1) от 26.01.2011г.се установява, че процесният поземлен имот № 333, представлява застроено и незастроено дворно място с площ от 380 кв.м., като имотът участва в УПИ III-333 с 377 кв.м , който е с площ от 450 кв.м. и е с неуредени регулационни сметки. В УПИ III-333 има построени ПС сграда със застроена площ от 65 кв.м., масивна жилищна сграда 3/1 със застроена площ 80 кв.м. и МС сграда със застроена площ от 40 кв.м.

От заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ се установява, че процесното 3 дворното място се намира между две улици – от северозапад (горна) и от югоизток (долна), с голяма денивелация между тях.В него има застроени триетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м.-3/1 МЖ, двуетажна селскостопанска сграда със застроена площ от 65 кв.м.-ПС и едноетажна масивна сграда –2/1 МЖ- гараж и вход към жилищната сграда, с дървен навес на второ ниво, заемащ част от плочата-МЖ със застроена площ 40 кв.м. Освен това има пристройка на нивото на третия етаж на жилищната сграда, на северозапад, която служи за вход към етажа и нейната покривна плоча служи като тераса. Тази пристройка не е отразена на скицата издадена от СГКК. Нейната площ е включена към площта, описана с определените граници, в констативната част. Достъпът до имота и сградите се осъществява от долната улица от югоизток. Горната улица, представляваща северозападна граница на имота е на по-високо ниво от имота,като е укрепена с подпорна стена с височина 2,5-3,0м. От там няма стълбище към имота. Дворното място е обособено на тераси, като са образувани пет нива, отделени с каменни зидове. Външното стълбище е масивно, разположено между триетажната жилищна сграда и стопанската постройка.

То започва от долната улица, на югоизток от имота и стига до третия етаж на жилищната сграда.

Състои се от две перпендикулярни рамена, с площадка между тях. В югоизточната част е покрито с плоча, опираща в двете сгради. Съгласно действащия кадастрален и регулационен план на с.О., площта определена със следните граници: от север – подпорна стена, укрепваща улицата над дворното място, от изток – подпорна стена, укрепваща имота в частта, ситуирана към съседния УПИ ІV-Озеленяване, от юг – фасадни зидове на жилищната сграда, отбелязана на кадастралния план като 3/1 МЖ, двуетажна стопанска сграда, отбелязана на кадастралната основа като ПС и външното стълбище и от запад – подпорна стена, укрепваща дворното място над по-ниското му ниво и съседния поземлен имот №334, е 176 кв.м.

Ищцата М.М. осъществява достъп до двата етажа и масивната сграда с навес на втория етаж от долната улица през сградата обозначена като МС.Ако улицата се приеме като първо ниво, в сградата, обозначена като МС има гараж, за който има гаражна врата от в югозападната част и вход за жилищната сграда, в който вход има санитарен възел.От входа се влиза в първия етаж на жилищната сграда и от там чрез вътрешно дървено стълбище на втория етаж.От втория етаж се излиза на покрива на сградата, обозначена като МС, който се ползва за тераса.На част от терасата, долепен до жилищната сграда има открит дървен навес.На северозапад от терасата,която се намира на второ ниво има подпорна каменна стена с височина 1,50 ми на северозапад от нея има малка площ, от дворното място, което може да се ползва само от терасата,посредством подвижна стълба.Тази малка площ –трето ниво, на северозапад граничи с имот № 334,като също има каменна подпорна стена с височина 1,20 м.