Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2033 от 21.10.2025, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 218/2025
Вид
Решение № 2033
Подписан
21.10.2025
В сила
14.11.2025
Състав
Ангел Момчилов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 18а · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1, т. 1 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 25, ал. 1, т. 11 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 40, ал. 1, т. 6 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 41, ал. 1, т. 6 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 44, ал. 2 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 46, ал. 1 · Закон за чужденците в Република България
  • § 1, т. 7 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2033

Кърджали, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I състав, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛ МОМЧИЛОВ административно дело № 20257120700218 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 46, ал. 1 от ЗЧРБ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Производството е образувано по жалба Г. Д., гражданин на [държава], с адрес в РБългария: [населено място], [община], [област], действащ чрез пълномощника си адв. Д. Г., против Заповед № 292з-346/12.02.2025 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България на Д. Г. гражданин на [държава], роден на [дата]. в [държава], [ЛНЧ], с [ЕГН].

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон, немотивирана, при допустанато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 292з-346/12.02.2025 г., издадена от директор на ОДМВР - Кърджали, с която е наложена принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в РБългария“.

В съдебно заседание не се явява, представлява се от пълномощника адв. Д. Г., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Релевира доводи, че при издаването на оспорената заповед от органа не е извършена преценка на обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, поради което с така издадения акт несъизмеримо се засягал личния и семеен живот на чуждия гражданин по смисъла на чл. 8 от КЗПЧОС. Излага съображения, че по делото, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, се опровергавало съдържанието на съставения протокол от проведено интервю с чуждия гражданин, както и твърдението на органа за непредставяне на доказателства, установяващи невъзможността лицето да изпълни законовите изисквания относно срока на пребиваване.

Ответникът – Директор на ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован не се явява. Представлява се от юрисконсулт М. П., която оспорва жалбата по основание. Въвежда доводи, че по делото е безспорно установено отсъствието на жалбоподателя от Република България за времето от 15.10.2023 г. до 11.11.2024 г., т.е. за период повече от 12 месеца, като за посочения период, според заявеното от чуждия гражданин в проведеното интервю, същия не е пребивавал и на територията на държавите - членки на Европейския съюз, за което свидетелствали и данните в приложения по преписката паспорт. Излага съображения, че жалбоподателят е бил със статут на постоянно пребиваващ чужденец в РБългария от 27.01.2021 г. и оттогава до момента е посетил РБългария 8 пъти, като е пребивавал в страната общо 11 дни. Тези обстоятелства сочели, че жалбоподателят и семейството му не са се установили трайно в Република България, а са посещавали страната инцидентно за по няколко дни. В тази връзка сочи, че в интервюто жалбоподателя е заявил, че семейството му живее постоянно в [държава], в [населено място], като той и съпругата му работят в [населено място]. Имат едно дете, което посещава училище в [населено място], т.е. семейството не е трайно установено в Република България и отнемането на това пребиваване не би засегнало правото на личен и семеен живот на жалбоподателя. Счита, че информацията вписана в интервюто е правилно документирана, респ. възпроизведена така както я е предоставил жалбоподателя, тъй като няма как интервюиращия да знае конкретните имена на фирмите, в които работи жалбоподателя и неговата съпруга, както и къде учи тяхното дете. По изложените съображения моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Кърджали. Релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за законосъобразност и обоснованост на оспорената заповед.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е роден на [дата]. в [държава], гражданин на [държава], притежаващ документ за самоличност/паспорт/ [номер], издаден в [държава] /л. 24 от делото/;

На Г. Д. предоставено разрешение за постоянно пребиващ чужденец в Република България – Разрешение за пребиваване № [номер] от 29.03.2021 г./л. 23/. Разрешението е предоставено на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ/Справка за чужденец – АИС „ЕРЧ“ - л. 25/.

С Предложение № 292р-4745/12.02.2025 г./л. 10 – л. 13/, изготвено от [длъжност] „Миграция“ – Кърджали, по повод подадено заявление за издаване на удостоверителен документ, е предложено на директора на ОДМВР – Кърджали да се наложи принудителна административна мярка – отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България, на Г. Д., гражданин на [държава], постоянно пребиваващ в РБ чужденец, на основание чл. 25, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ/. Изложени са съображения, че при извършената справка в АИС „Граничен контрол“ се констатирало, че Г. не е пребивавал на територията на Република България за период по-голям от 12 последователни месеца, като лицето е отсъствало от страната за периода от 15.10.2023 г. до 11.11.2024 г. Посочено е, че жалбоподателят не е представил доказателства, касаещи невъзможността му да пребивава на територията на Република България.

В предложението е отразено, че от извършена проверка в информационните фондове на МВР било установено, че срещу Г. Д. няма производство по АПК и Закона за убежището и бежанците. Жалбоподателят и семейството му живеели постоянно в [населено място], [държава]. В тази връзка са изложени доводи, че от 27.01.2021 г. до момента лицето посетило Република България 8 пъти, с период на пребиваване общо 11 дни, което показвало, че Д. не се бил установил трайно в страната, респ. посещавал същата инцидентно за по няколко дни. С оглед тези обстоятелства е направен извод, че наложената ПАМ нямало да ограничи правото на личен и семеен живот или пряко да създаде затруднения за поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата на произход.

В заключение е прието, че е налице основание за отнемане правото на пребиваване на лицето по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ;

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 292з-346/12.02.2025 г., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България на C. G./Г. Д., роден в [държава] на [дата], гражданин на [държава], постоянно пребиваващ в РБ чужденец /л. 6 – л. 9/. Заповедта е връчена чрез лицето А. А. на 20.02.2025 г.

В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели О. Ю. М., Д. В. Ч., Т. С. Т. и Х. Х. И..

В показанията си О. М. сочи, че живее в [населено място] и е *** на Д. Г.. Редовно пребивавал и в Република България, тъй като имал имот в [населено място]. В началото на 2025 г. придружил Д. Г. до служба „Миграция“ към ОДМВР – Кърджали за подаване на документи за издаване на български личен документ, като в последствие присъствал и на проведеното с жалбоподателя интервю, за да превежда зададените към чуждия гражданин въпроси. Заявява, че от страна на интервюиращите не са били задавани въпроси, касаещи периода на отсъствието на Г. от Република България и причините, поради които същия не е пребивавал в страната, започналата процедура по отнемане на постоянното му пребиваване, както и възможността му да представи документи във връзка с отсъствието.

В показанията си св. Д. Ч. сочи, че провел интервюто с Д. Г., който през цялото време на същото е бил с доведения от него преводач /О. М./. По време на интервюто задавал кратки и ясни въпроси, чиито смисъл и значение преводача изрично заявил, че разбира и може да преведе на Г.. Сочи, че на последния категорично му било разяснено защо се провежда интервюто, че се открива производство по отнемане на постоянно му пребиваване, както и че му се дава възможност за предоставяне на документи, оправдаващи отсъствието, което обстоятелство също му било разяснено. След приключване на интервюто, протокол от същия бил предявен на преводача за запознаване, след което същия се подписал.

Свидетелят Т. Т. твърди, че Г. и свидетелката И., която работила като преводач във фирма за легализация и преводи на документи, заедно отишли в група „Миграция“, за да му връчат заповедта. Там свидетелката изчела/превела/ заповедта на Г. и му заявила, че за да я получи, следва да я подпише. Тогава чуждия гражданин казал, че ще си помисли, вследствие на което отказал да я подпише и да му бъде връчен екземпляр от заповедта.

От показанията на св. Х. И. се установява, че жалбоподателят посетил офиса на фирма *** за легализация и преводи, където тя работела. Заявил, че от полицията го изпратили да намери преводач. Свидетелката и Г. отишли до служба „Миграция“ в ДМВР – Кърджали и И. му превела текста на издадена заповед, с която се отнемало пребиваването му в страната, защото не бил влизал в България в рамките на една година. Жалбоподателят заявил, че ще си помисли и ще се върне да получи заповедта, след което се разделили и свидетелката отишла на работното си място.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. В тази връзка съдът счита, че 14-дневния срок за обжалване на заповедта започва да тече, считано от връчването на акта, в случая съобщение за неговото изготвяне, връчено на лицето А. А., живуща на постоянния адрес на жалбоподателя, на 20.02.2025 г. /Съобщение УРИ:29200-2841 от 17.02.2025 г. и Протокол за връчено съобщение по чл. 18а от АПК – л. 15 – л. 16/, поради което процесната жалба, като подадена 06.03.2025 г., се явява подадена в законоустановения срок.

Безспорно е по делото, че на Г. Д. е било предоставено право на постоянно превиващ в РБ чужденец, на основание чл. 25, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ.

След извършване на проверката по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК относно преценката за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна, респ. оспорената заповед е законосъобразна, издадена при отсъствие на отменително основание по смисъла на чл. 146 от АПК, по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ писмена форма, съдържаща формално фактически и правни основания за постановяването й.

Не са налице и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Релевираните от пълномощника на жалбоподателя възражения, че на чуждия гражданин не е било разяснено, че е започнала процедура по отнемане на постоянното му пребиваване, както и не му е била дадена възможност да предостави доказателства във връзка с отсъствието си от Република България, настоящия състав намира за неоснователни. Видно от проведеното интервю на 27.01.2025 г., материализирано в Интервю с УРИ № 292р-2875/л. 32 – л. 34/, Г. е бил надлежно уведомен за започване на производство по налагане на принудителна административна мярка по ЗЧРБ, разяснено му е защо се провежда интервюто, като му е дадена и възможност да представи доказателства, касаещи обстоятелствата, поради които същия не е пребивавал на територията на Република България. В този смисъл са и показанията на разпитания по делото св. Д. Ч., интервюирал чуждия гражданин, като показанията му относно обсъдените по-горе обстоятелства изцяло кореспондират със съдържанието на релевантното интервю.