Определение № 18512 от 18.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18512 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. С. като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С. Гражданско дело №

20241110164501 по описа за 2024 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.

140, ал. 3 ГПК:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. С. А. срещу „ЕОС М.“ ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 7001055413/04.10.2019 г., сключен между ищцата и „ТБАБ“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 29.05.2023 г., евентуално за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора, посочени в молба от 22.11.2024 г. – чл. 7.1, предвиждащ заплащането на еднократна такса за оценка на риска и застраховка BANK защита на кредита – поради нарушение на чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК и като неравноправна клауза, чл. 10 относно вписания ГПР - поради нарушение на чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК и като неравноправна клауза, чл. 11, т. 2, в която се съдържа погасителен план по договора - поради нарушение на чл. 10, чл. 11, ал. 1, т.

11 и т. 12 ЗПК и като неравноправна клауза.

Ищцата твърди, че е сключила на 04.10.2019 г. с „ТБАБ“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 7001055413, по силата на който й е предоставен паричен заем в размер на 10 000 лв., при годишен лихвен процент (ГЛП) по кредита 31,95 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,54 %. В чл. 7.1 от договора е посочено, че общият размер на кредита е 14 143,33 лв., представляващ сумите: 10 000 лв. - размер на кредита; 2 627,97 лв. застрахователна премия и 1 515,36 лв. - еднократна такса за оценка на риска. Твърди, че по ч. гр. д. № 57026/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав на 22.11.2022 г. в полза на банката са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. С договор за цесия от 29.05.2023 г. „ТБАБ“ ЕАД прехвърлило вземанията по договора за потребителски кредит в полза на „ЕОС М.“ ЕООД, от страна на който е образувано изпълнително дело № 20238440403750 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ. Ищцата счита, че има правен интерес от исковете за прогласяване на нищожността на договора за потребителски кредит спрямо цесионера, тъй като последният претендира вземания, произтичащи от този договор в качеството на взискател по образувано изпълнително дело. Според ищцата в процесния договор е начислена такса за оценка на риска, свързана с усвояване и управление на кредита в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Не се касае за допълнителна услуга, а за вземане, което се плаща заедно с вноската за главница и представлява допълнителна печалба за кредитора, като води до неоснователното му обогатяване. Счита, че са нищожни и клаузите в договора във връзка със сключената застраховка BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА и дължимите лихви върху нея, поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 21 ЗПК. Същите са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на 1 изискването за добросъвестност, което води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Счита, че целият договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като застрахователната премия и таксата оценка на риска представляват разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата при изчисляването му е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. Счита, че в договора не е посочен действително приложимият лихвен процент, начислен върху отпуснатия кредит, с което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Липсва яснота и относно съдържанието на всяка погасителна вноска, разбита по пера, от която за потребителя да става ясно каква част от задължението за главница, лихва и допълнителни разходи се погасява, с което са нарушени и чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на договора за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и прехвърляне на вземанията по него.

Твърди, че всички императивни изисквания на ЗПК са спазени по отношение на процесния договор. Оспорва твърдението на ищцата, че такса за оценка на риска не е включена в ГПР на кредита. Счита, че застраховката „защита на кредита“ е сключена по желание на клиента, сключването й не е условие за отпускане на кредита, поради което не следва да се включва при изчисляване размера на ГПР. Сочи, че посоченият ГПР е правилен, както и че в договора са описани всички дължими суми. Твърди, че застраховката „защита на кредита“ не е следвало да бъде включена към ГПР, а дори и да е трябвало да се включи, то последицата е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не и недействителност на целия договор за потребителски кредит (чл. 19, ал. 6 ЗПК). Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

По доказателствената тежест:

Съгласно актуалната практика на ВКС, исковете на потребител срещу цесионера за обявяване нищожност на договор за кредит (или на отделни негови клаузи), сключен с първоначалния кредитор са допустими, и е налице правен интерес от воденето на подобен иск срещу цесионера. В този смисъл са решение № 50048/13.06.2023 г. по т. д. № 605/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 114/10.10.2019 г. по т. д. № 2704/2018 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. по описа на ВКС, II т. о.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, в тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, вземанията по който са били прехвърлени в полза на ответника по договор за цесия, както и че договорът, респективно оспорените клаузи са нищожни на посочените в исковата молба основания.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора, както и индивидуалното уговаряне на клаузите от договора, за което не сочи доказателства.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК отделя за безспорно, че между ищцата и „ТБАБ“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 7001055413/04.10.2019 г. със соченото в исковата молба съдържание, по силата на който на ищцата е предоставен паричен заем в размер на 10 000 лв., че вземанията по договора са били прехвърлени на ответника с договор за цесия от 29.05.2023 г., че в ГПР в размер на 49,54 % по договора не е включена застраховката „защита на кредита“.

Съдът обявява на страните, че служебно следи на основание чл. 7, ал. 3 ГПК за неравноправност на клаузите, включени в съдържанието на договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от 2 договора.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да се приемат като допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора.

Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да се остави без уважение, тъй като същата не е необходима за изясняване на спора.

Не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация (чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК).

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.06.2026 г. от 09:20 часа, за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищцата.

УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, на ищцата - и препис от отговора на исковата молба с приложенията, а на ответника – и препис от молба с вх. № 202562/10.06.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3