Решение № 4857 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4857 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110112068 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

13.03.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав

На седемдесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор

1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 12068 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на .... АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... против Г. И. В., с ЕГН **********, от гр. .... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че подал заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 73083/2024 г. по описа на СРС, 155 състав. Срещу издадената заповед било подадено възражение, по повод на което ищецът предявява исковата си претенция. Също така твърди, че на 18.10.2020 г., в гр. Нови Искър, било реализирано ПТП, при което водачът Г. И. В. на лек автомобил „...“, с рег. № ...., при движение с несъобразена скорост реализирал ПТП с паркирания товарен автомобил „....“, с рег. № ...., при което причинил щети. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № .... от 18.10.2022 г., съгласно който вината за настъпилото ПТП се дължала на водача Г. И. В., който управлявал автомобила без да е правоспособен и се отклонил от проверка за наличие на алкохол в кръвта. Излага твърдения, че по отношение на лек автомобил „...“, с рег. № ...., била налице застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № .... със срок на покритие от 01.08.2020 г. до 01.08.2021 г., сключена с ищеца, а по отношение на товарен автомобил „....“, с рег. № ...., имало сключена имуществена застраховка при „....“ ЕАД. При последното дружество била образувана преписка по щета, по която ищецът платил претендираната сума от 11 657,14 лв. с включени разходи за репатриране на автомобила и включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Също така ищецът платил на застрахователя на увреденото лице и сумата от 144 лв. за разоборудване на увредения автомобил. При ищеца била образувана преписка по щета № ..... Ищецът поканил ответницата да плати дължимата сума за изплатено обезщетение и ликвидационни разноски, но и до предявяване на претенцията плащане не било извършено. Излага подробни съображения. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че Г. И. В. дължи на .... АД сумата от 11 801,14 лв. - главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № ...., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да постанови решени при признание на иска, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.131 от ГПК от ответника Г. И. В..

В съдебно заседание ответникът изявява желание за сключване на спогодба. По делото е депозирано становище, с което е направено признание на иска.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, 2 ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 73083/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 16.12.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която Г. И. В., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на ....

АД сумата от 11 801,14 лв. - главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № ...., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, а също и сумата от 286 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 236 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят .... АД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

От представения и приет като доказателство по делото Протокол за ПТП № .... от 13.10.2020 г. се установява, че на 13.10.2020 г. в гр. Нови Искър е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „...“, с рег. № ...., управлява от Г. И. В., и паркиран товарен автомобил „....“, с рег. № ...., в резултат на което били причинени вреди.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от застрахователна полица № .... от 01.08.2020 г. е видно, че към момента на възникване на процесното ПТП по отношение на лек автомобил „...“, с рег. № ...., е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца, валидна за периода от 01.08.2020 г. до 01.08.2021 г.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при .... АД е постъпило уведомление за настъпилото ПТП и е била образувана преписка по щета № ...., по която е било определено обезщетение в размер 11 657,14 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., а на 11.06.2021 г. застрахователят е отправил покана на „ДЗИ Общо застраховане“ АД за уреждане на взаимни задължения по регресни претенции, като с платежно нареждане е била наредена разликата между сумите.

От приетата като доказателство по делото регресна покана е видно, че на 04.08.2021 г. ищецът е поканил ответника да изплати сумата от 11 657,14 лв., а на 08.03.2022 г. ищецът е поканил ответника да доплати сумата от 144 лв.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

С оглед на направеното признание на иска от страна на ответника по делото и приключване на съдебното дирене, както и с оглед на направеното от процесуалния представител на ищеца искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК, съдът намира следното:

3

Налице са предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно: ответникът Г. И. В. е извършил призвание на иска по основание и размер на вземането .... АД, прекратено е съдебното дирене, налице е и искане от страна на процесуалния представител на ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК.

На следващо място съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а на второ място е признато право, с което страната може да се разпорежда.

С оглед на гореизложеното предявените от ищеца искови претенции за установяване по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 11 801,14 лв. - главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № ...., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, следва да бъдат уважени, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.

По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 286 лв., от които: сумата от 236 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 336 38 лв., от които: 236 лв. – платена държавна такса и 100 69 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт официалното платежно средство в Република България е еврото, независимо че към момента на предявяване на исковата претенция, както и към момента на възникване на задължението, това е бил левът.

Съгласно разпоредбите на чл. 4, 5, 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и § 5 от ПРЗ на ЗВЕРБ всички суми в лева, посочени в настоящото решение, следва да бъдат посочени и с евровата им равностойност при официален курс на 1,95583 лв. за едно евро.

С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р

Е

Ш

И

:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от .... АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... срещу Г. И. В., с ЕГН **********, от гр. .... правно 4 основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, че Г. И. В. дължи на .... АД сумата от 11 801,14 лв. /единадесет хиляди осемстотин и един лева и четиринадесет стотинки/ с еврова равностойност 6 033,83 е. /шест хиляди тридесет и три евро и осемдесет и три цента/ - главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № ...., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Г. И. В., с ЕГН **********, от гр. .... ДА ЗАПЛАТИ на .... АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 286 лв. /двеста осемдесет и шест лева/ с еврова равностойност 146,23 е.

/сто четиридесет и шест евро и двадесет и три цента/, представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 39441 от 16.12.2024 г. по гр.д. № 73083/2024 г. по описа на СРС, 155 състав.

ОСЪЖДА Г. И. В., с ЕГН **********, от гр. .... ДА ЗАПЛАТИ на .... АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 336 лв. /триста тридесет и шест лева/ с еврова равностойност 171,79 е. /сто седемдесет и едно евро и седемдесет и девет цента/, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред Софийски градски съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5