Определение № 15858 от 23.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15858 гр. София, 23.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507070 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на ЗК Лев Инс Ад срещу определение от 04.02.2026г., постановено по гр.д.№ 2719/2026 г. на Софийски районен съд, 60състав, с което е прекратено производството по делото.

Оплакванията в жалбата са, че неправилно районният съд е приел, че производството е недопустимо, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила и указанията на заповедния съд за предявяване на иск по чл.422 ГПК са били неправилни. Счита, че заповедният съд преценява фактите относно влизането в сила на заповедта, като именно той издава изпълнителния лист, поради което и прекратяване на производството лишава страната от защита.

Обжалването е предприето в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд e образувано по искова молба за установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от РС –Бургас по чгрд№ 5440/2025г. на Районен съд –Бургас и след указания на последния съд за предявяване на иск.

Софийският районен съд е преценил, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и влязла в сила, като не са били налице предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, тъй като връчителят не е удостоверил източника на информацията, че длъжникът не е живее на адреса.

Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че заповедта е влязла в сила и подлежи на изпълнение, като няма основание вземанията да се установяват чрез иск.

След издаване на заповедта за изпълнение и след извършени справки 1 относно регистрирани адреси и сключени трудови договори Районният съд в гр.Бургас е изпратил три съобщения до длъжника на регистрирания адрес, като първото е върнато в цялост след залепване на уведомление и удостоверяване на три посещения в периода 06.08.2025 г. – 08.09.2025г. и обстоятелството, че по сведения на живущ в апартамента без посочени имена, адресатът не е живее на адреса. Второто съобщение е върнато в цялост след залепване на уведомление и изтичане на срока за получаване на книжа в канцеларията с удостоверяване за две посещения на 16.09.2025г. и 19.10.2025г., при които лицето не е намерено, нито лице,съгласно до получи съобщението. Третото съобщение е върнато в цялост след залепване на уведомление и изтичане на срока за получаване на книжа в канцеларията с удостоверяване за три посещения на 17.11,30.11 и 19.12.2025г. с удостоверяване, че по сведения на съседка от входа, която не пожелала да си каже имената, търсеното лице не живее на адреса и дори не е в България.

По становище на въззивния състав удостоверените от връчителя факти установяват, че длъжникът не е намерен на регистрирания адрес, но не удостоверяват източника на информацията, че не живее на него, която не е събрана от домоуправителя или кмета на населеното място, а посочването на качествата „живущ“ в апартамента и „съседка от входа“ не идентифицират по никакъв начин лицата, които са дали сведенията, каквото е изискването на закона, поради което и няма основание да се приложи правилото на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедта е влязла в сила и подлежи на изпълнение. Законът изисква като условие за указания за предявяване на иск събирането на сигурна и проверима с оглед източника информация, че длъжникът не живее на регистрираните адреси, тъй като препращането не е към всички случаи на връчване по реда на чл.47 ГПК, а само към хипотезата на чл.47, ал.1, изр.последно ГПК, която изключва изискването за брой и продължителност на посещенията поради сигурността, следваща от източника на информацията относно длъжника. В случая заповедният съд очевидно не е възприел първото удостоверяване като покриващо изискванията, като следващите обаче не се различават по доказателствена стойност, тъй като никое не посочва имена на лицето, което е предоставило сведения.

Исковият съд разполага със самостоятелно право на преценка относно допустимостта на производството, като именно такава е извършена, като с обжалваният акт е разпоредено и издаването на изпълнителен лист, поради което и защитата на заявителя в заповедното производство е гарантирана, а тази на длъжника – осъществима по реда на чл.423 ГПК.

По изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение, с оглед което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на на ЗК Лев Инс Ад срещу 2 определение от 04.02.2026г., постановено по гр.д.№ 2719/2026 г. на Софийски районен съд, 60 състав, с което е прекратено производството по делото Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3