Присъда № 305 от 23.05.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 305/23.05.2025 г. по НОХД 12391/2024 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийския районен съд обвинителен акт, с който обвинява Д. И. Р., ЕГН **********, в извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, изразяващо се в това, че за времето от около 12:00 ч. на 08.07.2022 г. до около 15:00 ч. на 22.07.2022 г., в гр. София, в условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, е отнел чужди движими вещи, собственост на „Х. Д.“ ЕООД, на обща стойност 2340 лева, от владението на управителя Е. Г. Е., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

1. На 08.07.2022 г., около 12:00 ч., в гр. София, от магазин на „Х. Д.“ ЕООД, находящ се на ул. „Козяк“ № 112, е отнел чужда движима вещ - 1 бр. спален комплект марка „Елеганте“, на стойност 1170 лева, 2. На 22.07.2022 г., около 15:00 ч., в гр. София, от магазин на „Х. Д.“ ЕООД, находящ се на бул. „Шипченски проход“ № 21, е отнел чужда движима вещ - 1 бр. спален комплект марка „Елеганте“, на стойност 1170 лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като Д. И. Р. е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, а именно след като е осъждан с Определение по НЧД № 15408/2020 г. по описа на СРС, с което са групирани наказанията по НОХД № 19537/2018 г., НОХД № 2452/2019 г., НОХД № 1515/2019 г., НОХД № 712/2019 г., НОХД № 1682/2019 г., НОХД № 13363/2019 г., НОХД № 4515/2020 г., всички по описа на СРС, като е определено едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от 2 години и 4 месеца, което на основание чл. 24 НК е увеличено с шест месеца и е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Съдебното производство по делото е протекло по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК – съкратено съдебно следствие, като подсъдимият Д. И. Р. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, като намери, че признанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното признание, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на 1 обвинителния акт факти. В съответствие с постановеното определение не е проведен разпит на свидетелите и вещите лица, посочени в приложението към обвинителния акт.

В проведеното съдебно заседание представителят на Софийска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия Д. И. Р., като излага, че деянието е доказано по безспорен начин. С оглед на това, от съда се иска да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което след редукцията по чл. 58а от НК да се определи в размер на три години и четири месеца при първоначален строг режим на изтърпяване, доколкото последното се счита като такова, което би изпълнило целите на наказанието, предвидени в НК. Предлага се в тежест на подсъдимия да бъдат възложени и сторените по делото разноски.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. С. И. – САК, иска от съда да наложи на подсъдимия справедливо наказание в по – нисък размер, а именно две години и четири месеца лишаване от свобода, считайки, че при определянето му не следва да се взимат предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните осъждания на подсъдимия Р., но следва да се вземе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство влошеното му здравословно състояние.

Подсъдимият Д. И. Р. поддържа изцяло заявеното от неговия защитник.

В гарантираното му право на последна дума моли съда да бъде по – снизходителен към него.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, в контекста на доводите и възраженията на страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл.

14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Д. И. Р. е роден на 15.06.1972 г. в гр. ***, българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен, осъждан, трудово неангажиран, с настоящ адрес в гр. София, ж.к. „***“, ул. „***“ №*** и адрес по лична карта в гр. ***, ж.к. „***“ №***, вх.***, ет.***, ап.***, ЕГН **********.

От приложената към делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият Д. И. Р. е осъждан многократно, като от значение за делото са следните осъждания: с определение по НЧД № 15408/2020 г. по описа на СРС, спрямо подсъдимия са били групирани наказанията по НОХД № 19537/2018 г., НОХД № 2452/2019 г., НОХД № 1515/2019 г, НОХД № 712/2019 г., НОХД № 1682/2019 г., НОХД № 13363/2019 г., НОХД № 4515/2020 г., всички по описа на СРС, като му е било определено едно общо най-тежко наказание, а именно – лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца, което на 2 основание чл. 24 НК било увеличено с 6 /шест/ месеца и постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

На 08.07.2022 г. около 12:00 ч., подсъдимият Д. И. Р., придружаван от неустановено по делото лице от мъжки пол, посетил магазин на дружество „Х.

Д.“ ЕООД, чийто управител бил свидетелят Е. Г. Е., който търговски обект се намирал в гр. София, ул. „Козяк“ № 112. На място в магазина подсъдимият Р. и придружаващото го лице от мъжки пол били посрещнати от свидетеля В. М., заемаща длъжността продавач – консултант в магазина. Свидетелят М. установила контакт с придружаващия подсъдимия мъж, който й обяснил, че се интересува и търси да закупи спалня, с оглед на което свидетелят М. започнала да му показва различни модели, предлагани от „Х. Д.“ ЕООД.

Междувременно подсъдимият Р., който държал през ръката си преметната връхна дреха, се отдалечил от свидетеля М. и се приближил към витрина в магазина, в която било поставено спално бельо. Използвайки момент, в който не бил наблюдаван от свидетеля М., същият взел от витрината един брой спален комплект марка „Елеганте“ на стойност 1170,00 лева и го скрил под преметната през ръката си връхна дреха. След това подсъдимият Р. започнал да изпробва различни възглавници, които били изложени в магазина, като заявил на свидетеля М., че е избрал такива и че желае да плати с банкноти в евро. Тъй като свидетелят М. отказала да приеме плащане в чужда валута, подсъдимият й обяснил, че ще отиде да потърси банка, в която да обмени банкнотите си. Непосредствено след това същият напуснал територията на търговския обект, заедно със скрития под преметнатата през ръката си връхна дреха спален комплект, и повече не се върнал в магазина.

На 22.07.2022 г. около 15:00 ч., подсъдимият Д. И. Р., придружаван от свидетеля Г. Д., посетил друг търговски обект от магазинната мрежа на дружество „Х. Д.“ ЕООД, находящ се в гр. София, бул. „Шипченски проход“ № 21. На място в магазина двамата били посрещнати от свидетеля Н. С., заемаща длъжността продавач – консултант в магазина, на която подсъдимият Р. обяснил, че е дошъл да закупи конкретен модел възглавници, който жена му била харесала преди няколко дни. Тъй като същите не били изложените в магазина, свидетелят С. отишла до склада, за да вземе възглавниците, избрани от подсъдимия. В този момент подсъдимият Р. взел от рафт в магазина един брой спален комплект марка „Елеганте“ на стойност 1170,00 лева, който поставил в плик и го оставил върху едно от леглата – мостри в магазина. След завръщането на свидетеля С. подсъдимият й заявил, че желае да заплати възглавниците с банкноти в евро. Тъй като свидетелят С. отказала да приеме плащане в чужда валута, подсъдимият й обяснил, че ще отиде да потърси банка, в която да обмени банкнотите си. Непосредствено след това същият напуснал територията на търговския обект, заедно с предварително оставения плик със спалния комплект, и повече не се върнал в магазина. След него търговския обект напуснал и свидетелят Д..

За случилото се били сигнализирани органите на реда.

3

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът приема горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Е. Г. Е. (л. 13 – л. 14 от ДП, както и л. 22 от ДП); Н. П. С. (л. 18 от ДП), В. С. М. (л. 39 – л. 40, л. 45, л. 58 от ДП), Йорданка Г.а И.а (л. 42 от ДП), Г. Д. Д. (л. 57 от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 9 и л. 59 от ДП), стокови разписки и ревизия за период 30.08.2022 г. – 30.08.2022 г. (л. 15 – л. 17 от ДП, както и л. 60 – л. 63 от ДП), заключението на лицево – идентификационна експертиза (л. 21 – л. 24 от ДП), протокол за разпознаване (л. 47 – л. 48 от ДП), справки за съдимост на подсъдимия и бюлетини за съдимост.

Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 НПК съдът счита, че събраните по делото доказателства по категоричен начин подкрепят направеното от подсъдимия Д. И. Р. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Показанията на разпитаните по делото свидетели са непротиворечиви, като в пълнота описват осъществилата се на инкриминираните дати фактическа обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. В процедура по реда на чл. 371, т. 2 НПК, при която подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът обяви, че самопризнанието му се подкрепя от събраните по делото доказателства, не е необходимо в мотивите към присъдата да се анализират подробно доказателствата, които подкрепят обвинението, още повече, когато липсва противоречие между тях. В този смисъл не следва да се прави подробен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. Следва да се посочи единствено, че от показанията на свидетелите Н. П. С. и В. С. М. се установява, че последните са установили липсата на процесните вещи непосредствено след като подсъдимият си е тръгнал от търговските обекти под предлог, че отива да търси банка, за да обмени валута и да закупи от предлаганите в магазините възглавници. Нещо повече, свидетелят М. категорично е разпознала впоследствие именно подсъдимия Р. като лицето, което е било в магазина на дружество „Х. Д.“ ЕООД, находящ се намирал в гр.

София, ул. „Козяк“ № 112 на 08.07.2022 г. и е отнел процесната вещ. Отделно от това, от показанията на свидетеля С. и от показанията на свидетеля Д. непротиворечиво се доказа в производството, че именно подсъдимият Р. е лицето, което е било в магазина на дружество „Х. Д.“ ЕООД, находящ се в гр.София, бул. „Шипченски проход“ № 21 на 22.07.2022 г. и е отнел процесната вещ – един брой спален комплект марка „Елеганте“. По идентичен начин последното се установява и от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство видео – техническа експертиза.

Обобщавайки всичко гореизложено, съдът счита, че събраните по 4 делото гласни и писмени доказателства, както и заключението на ВТЕ и лицево – идентификационна експертиза, по категоричен начин подкрепят изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, както и направеното по реда на Глава XXVII от НПК самопризнание от страна на подсъдимия. Следва да се посочи, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС, разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието.

Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице. Тоест, не следва да се абсолютизира изискването самопризнанието на подсъдимия по реда на чл.