Определение № 861 от 20.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 861 гр. София, 21.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20241100600134 по описа за 2024 година С протоколно Определение, постановено в Разпоредително заседание на 28.11.2023 година по НОХД № 13116/2023 година, Софийски районен съд е прекратил съдебното производство, водено срещу М. К. П., ЕГН **********, при условията на чл. 249, ал.4 т.1 вр. ал.1, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК и е върнал делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на констатирани от съда съществени процесуални нарушения.

Недоволна от постановеното е останала Софийска районна прокуратура, която с частен протест атакува посоченото определение на СРС, като го намира за незаконосъобразно. Отбелязва, че не се солидаризира с аргументите на съда и счита, че обвинителния акт не страда от визираните пороци. Излага подробни съображения в тази посока. Искането пред СГС е за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като съобрази материалите по делото, становищата на страните /включително и тези, изложени в рамките на първоинстанционното производство/, намира следното:

Частният протест е процесуално допустим, като депозиран в законоустановения срок от надлежна страна.

Разгледан по същество, въззивният съд го намира за основателен, при следните съображенията:

Наказателно общ характер дело № 13116/2023 г. е образувано пред Софийски районен съд на 29.09.2023 година, въз основа на внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу М. К. П., с който й е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, за това че на 24.05.2023 година, в град София, ул.“****, чрез нанасяне на удари с ръце по главата и лицето на Ц.З. П., ЕГН ********** /нейна майка/ й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в отоци и кръвонасядания в областта на очите и скулите, с които травматични увреждания е реализиран медикобиологичния признак болка и страдание, 1 като деянието е извършено в условията на „домашно насилие“.

За да постанови атакуваното определение, съдът е приел, че при изготвяне на обвинителния акт и по конкретно при описание на обстоятелствената част, очертаваща деянието, за което е повдигнато обвинение, липсват достатъчно ясни и конкретни факти, за предходни действия преди 24.05.2023 година, за което конкретно е повдигнато обвинение. Според първия съд е налице и несъответствие между фактическите положения, описани в обвинителния акт и правната квалификация на престъплението. Отбелязва също, че в рамките на посочения период от прокурора на реализирано психическо, респективно физическо насилие спрямо пострадалата не било ясно колко на брой са били въпросните прояви на насилие спрямо Ц. П. с оглед „системността“ на упражняване на домашно насилие, като обективен критерий, срещу който следва да се защитава подсъдимото лице.

Въззивният съд намира изводите на първостепенния за неправилни и незаконосъобразни.

В принципен план, първостепенният съд е прав в извода си, че непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на начина на извършване на деянието чрез излагане на конкретни факти, когато тези факти са признак на престъплението, винаги представлява съществено процесуално нарушение. Разпоредбата на чл.246 НПК нормативно регламентира какви са реквизитите на обвинителния акт. Според разясненията, дадени в ТР 2/2002 година в обвинителния акт прокурорът следва така да формулира обвинението, че да определи рамките и предмета на доказване.

Той, прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването им.

Липсата на посочване на всички факти от тази категория представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото винаги води до ограничаване на правата на страните в производството.

В конкретния случай е повдигнато обвинение по чл.131, ал.1, т. 5а, вр. чл.130, ал.2 НК.

В чл.93, т.31 от НК законодателят дава легална дефиниция на понятието кога едно престъпление е извършено в условията на домашно насилие, а именно:

„Престъплението е извършено "в условията на домашно насилие", ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.“.

В конкретният случай, първостепенният съд е приел, че в обвинителния акт липсва уточняване на факти за системно упражняване на насилие, което без съмнение е признак на повдигнато обвинение. Приел е, че липсва ясно отразяване на конкретни случаи на домашно насилие, предхождащи този, касаещ пряко обвинението и съответно имащи значение за прецизирането на този съществен елемент от обвинението, което с оглед разпоредбите на чл.161 от НПК директно поставя и въпроса за наличие или не на престъпление от общ характер.

При собствения прочит на обвинителния акт, въззивния съд изгражда в тази насока изводи, различни от тези на районния.

Установено е и е описано прецизно в обвинителния акт, че подсъдимата М. П. и пострадалата Ц. П. /която от около две години била неподвижна/ живеят заедно, на 2 един адрес и в едно домакинство и са дъщеря и майка. Сочи се също, че от около година и половина отношенията между двете се влошили и подсъдимата оказвала психически тормоз над майка си, изразяващ се в непрекъснати обиди, както и че започнала да упражнява физическо насилие спрямо пострадалата, изразяващо се в нанасяне на удари с ръце в областта на главата.

На страница втора в обвинителния акт, прокурорът е описал конкретни два случая на домашно насилие, предхождащи процесната дата, разиграли се в апартамента на посочения адрес. Като първи е посочен този осъществен на 12.09.2022 г. и по-надолу за случай от 09.04.2022 г. Дори да се приеме, че двете събития хронологично са посочени в обратен ред, то това обстоятелство би могло да се дължи на техническа грешка, а дори и в този им ред не се отменят обстоятелствата на описаните събития. В обвинителния акт подробно са описани действията от страна на подсъдимата към пострадалата нейна майка, което на 09.04.22 г. при посещение на дома от св.С.Л. – дъщеря на пострадалата и сестра на подсъдимата, Л. се обадила на тел.112, за да сигнализира за осъществен тормоз спрямо Ц. П. налаган от подс.М. П..

На полицейските служители пристигнали на място пострадалата заявила, че често дъщеря й подс.М. П. упражнява спрямо нея психически тормоз. До обаждане на тел.112 от св.С.Л. се стигнало и на 16.03.23 г., т.к. сестра й подс.П. не й осигурявала достъп до жилището, за да види майка си. В обв. акт се съдържат и данни за нанесени удари и захапване от подс.М. П. към сестра си св.С.Л., но следва да се има предвид, че двете не живеят в едно домакинство.

За последния случай при който св.С.Л. е констатирала, че майка й е с насинено око, при което пострадалата й разказала за осъщественото физическо насилие спрямо нея на 24.05.23 г. от подс.М. П., св.Л. отново се обадила на тел.112 и на място пристигнали освен полицейски служители и екип на ЦСМП.

Едва след описаните два случая на домашно насилие, в обвинителния акт следва подробно описание на случай, който според прокурора е такъв на домашно насилие, станал на 24.05.2023 година, причинил лека телесна повреда на Ц. П. и за който е повдигнато обвинението по чл.131, ал.1, т. 5а, вр. чл.130, ал.2 НК.

“Системността“ по смисъла на Наказателния кодекс е налице при извършване на един еднороден акт три или повече пъти, което изискване в случая е изпълнено и то с достатъчна, според въззивната инстанция прецизност.

Обобщавайки, въззивният съд счита, че констатираният от първоинстанционния съд порок в обвинителния акт не е наличен, както не са налице и други, установени от проверяващата инстанция такива, които да налагат връщане на делото на прокурора за отстраняването им.

При така изложеното, СГС приема, протеста за основателен, а атакуваното определение на Софийски районен съд, постановено в рамките на разпоредително заседание за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно ОПРЕДЕЛЕНИЕ, постановено в Разпоредително заседание на 28.11.2023 година по НОХД № 13116/2023 година, с което Софийски районен съд е прекратил съдебното производство, водено срещу М. К. П., ЕГН **********, при условията на чл. 249, ал.4 т.1 вр. ал.1, във вр. с чл.248,ал.1,т.3 от НПК и е върнал делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на констатирани от съда 3 съществени процесуални нарушения.

В Р Ъ Щ А делото на Софийски съдопроизводствените действия. районен съд за продължаване на

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4