Решение № 624 от 13.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330119600 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Неро Стил 369“ ЕООД, с ЕИК:

207058951 против А. Т. Т., с ЕГН: **, с която са предявени обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове, както следва:

Осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 18 300 лева с вкл. ДДС, която по главния иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД се твърди, че представлява главница - незаплатена сума по Договор за доставка и монтаж на басейн „*“, пакет „**“, с размери ** и пясъчна филтрация за басейн и осветление, съгласно приета оферта от **г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 200, ал. 1, предл. първо вр. чл. 183 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 18 300 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатена продажна цена по Договор за продажба и монтаж на басейн „*“, пакет „**“ с размери **.

Предявен е и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 18 300 лева с вкл. ДДС, представляваща заплатена при начална липса на 1 основание сума в полза на ответницата.

Предявена е и евентуална искова претенция с правна квалификация чл.

55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 18 300 лева с вкл. ДДС, представляваща заплатена на отпаднало основание сума в полза на ответника, а четвъртият евентуален иск е с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 18 300 лева с вкл. ДДС, представляваща парична сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца.

По всички предявени искове се претендира и законна лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 14.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на **г. до ответницата е изпратена оферта относно предоставяне на услуга - Доставка и монтаж на басейн „ **“ с размери: ** м на обща стойност 23 390 лева с вкл. ДДС, както и отделно Пясъчна филтрация за басейн и осветление на обща стойност 6 630 лева с вкл. ДДС.

Твърди се, че вследствие на офертата между страните е постигната договорка и е сключен договор със страни: ищец - изпълнител и ответницата възложител за извършване на доставка и материали, продукти и оборудване и СМР в имота, собственост на ответницата в с. Р*****. Твърди се, че работата е извършена от ищеца в периода 15.07.2024г. - 17.07.2024г., като между страните е подписан Протокол за извършена доставка, с който ответницата е приела работата без възражения. Заплатила е в полза на ищеца сумата от 7070 лева, но отказала да заплати оставащата сума от 18 300 лева с вкл. ДДС.

Сочи се, че ответницата била поканена да заплати процесните суми в 14- дневен срок с покана за доброволно изпълнение чрез *****, връчена й на 10.09.2024г., но и до този момент сумите не са заплатени.

Относно главния иск счита, че съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият следва да заплати възнаграждение за приетата работа, като ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. Смята, че няма спор, че договор за изработка между страните е сключен, доколкото била изпратена оферта и изпълнението по договора е започнало от изпълнителя, като по договора били направени плащания от възложителя. Договорът за изработка бил неформален, като писмената му форма не била основание за действителност въпреки разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ЗУТ. В процесния случай била спазена писмената форма съгласно чл. 293, ал. 4 ТЗ, доколкото договорът бил изпратен по имейл на възложителя и изпълнението било започнало. Излага, че сключването на договор се потвърждава и от протокола за приемане на работа, подписан от възложителя-ответник на 17.07.2024 г. Поради подписването на посочения протокол не можело да има спор и че работата била извършена съгласно уговореното между страните. Възложителят бил във фактическа власт на изработената от изпълнителя съоръжение и то функционирало по предназначение, без да има възражение за недостатъци, поради което смята, че изработеното е прието от възлагащия чрез конклудентни действия.

Разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД въвеждала необоримата презумпция за 2 приемане на изработеното.

По първия евентуален иск посочва, че договорът за продажба на движима вещ е неформален, възмезден и консенсуален договор, като същественото му съдържание включвало страни, предмет и продажна цена на вещта. Смята, че е сключен договор за покупко-продажба, ако продавачът е предал стоката, предмет на сделката, а купувачът я е приел, което според ищцовото дружество било безспорно в процесния случай. Стоката била предадена и приета чрез подписването на посочения Протокол от 17.07.2024 г.

Предаването на стоката и приемането от страна на купувача пораждало задължение за него да плати цената на стоката. Без да е нужна, каквото и да е покана, за купувача възниквало задължение за плащане на цената след получаване на стоката.

По втория евентуален иск излага, че излизането на вещта от патримониума на ищеца било безспорно от представените доказателства, като ищецът следвало да докаже основание за получаването на вещта.

По третия евентуален иск отново твърди, че от представените доказателства било безспорно, че вещта е излязла от патримониума на ищеца, както и че към момента на получаване на престацията страните били сключили надлежно договор за изработка. Иска да бъде прието, че с исковата молба ищецът отправя покана към ответницата да изпълни задължение си по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД в 14-дневен срок.

По четвъртия евентуален иск посочва, че ответницата се е обогатила за сметка на ищцовото дружество, което е обедняло с общата равностойност на получените вещи- престации в размер на 18 300 лв. с вкл. ДДС. Между обогатяването и обедняването следвало да съществува връзка, но тя не е причинна, като те били последици на друг факт или факти, поради което ищецът счита, че настоящата група факти довели до обогатяването, респективно обедняването са извършените престации на вещи и извършената работа в общ размер на 18 300 лв. с вкл. ДДС. Смята, че законодателят не предоставя друг ред за защита спрямо неоснователното разместване на блага освен иска по чл. 59 ЗЗД.

С оглед на изложеното се иска да бъде поставено решение, с което се уважава главния иск на ищцовото дружество, като в условията на евентуалност при отхвърляне на главната претенция се иска разглеждането на евентуалните искове в посочения от ищеца ред и уважаването на поне един от тях. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове и иска отхвърлянето им и присъждане на разноски. Между страните били възникнали облигационни правоотношения въз основа на приета оферта от ** г. за доставка и монтаж на „Басейн *, пакет ** с размери: ** м. Басейнът, ведно с изброените в офертата уреди, необходими за монтирането му, били доставени и монтирани, както се твърди в исковата молба в период 15.07.2024 г.- 17.07.2024 г., като ищецът не бил изпълнител, доколкото басейните се внасяли от У.. Ответницата смята, че е потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР от ЗЗП, а сделката 3 представлявала договор от разстояние по смисъла на същия закон, сключен между търговец и потребител. В случая били приложими и разпоредбите на Глава трета „Продажба на стоки на потребители“ от ЗПЦСЦУПС. Офертата не била свързана с изработка на конкретна вещ и съответно постигането на определен резултат, а с продажба и монтаж на вещта. Специфичната особеност на доставката на стоки с монтаж и инсталиране от или за сметка на доставчика било това, че доставката на услугата за монтаж и инсталиране била неразривно свързана с тази за стока и следва нейния размер. Доставката на стоката била договорена и изпълнена заедно с тази на услугата за нейното инсталиране.

Поради изложеното предявеният главен иск бил неоснователен Тази разпоредба предполагала задължение за ищеца на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на ответницата, като в случая изработване нямало, а се касаело за договор от разстояние за продажба на процесния басейн с неговото инсталиране и монтаж, като вследствие на лошото изпълнение на инсталирането и монтаж на басейна, същият не можел да се ползва по предназначение. За възникналите проблеми ищцовото дружество било своевременно уведомено, като между страните била разменена кореспонденция на 27.06.2024 г. и 31.07.2024 г., в резултат на която те са постигнало взаимно съгласие да развалят договора и басейнът да се върне на търговеца, а той да върне платените до момента суми с оглед обратното действие на развалянето. С развалянето на договора на ищеца се дължало връщане на басейна, а не сума, представляваща част от цената, поради което и първият евентуален иск по чл. 200, ал. 1, предл. първо ЗЗД бил неоснователен, понеже договорът бил развален.

Причина за разваляне била неизпълнението на задълженията на продавача по чл. 27, т. 3 вр. чл. 26 и чл. 28, ал. 1, т. 3 ЗПЦСЦУПС, относими към указанията за инсталиране и монтаж, които потребителят може да очаква разумно да получи. Налице било несъответствие на процесния басейн с договора за продажба, произтичащо от неправилното му инсталиране от продавача и на пропуски в указанията за инсталиране, предоставени от негочл. 29 ЗПЦСЦУПС, за което и на основание чл. 31, ал. 1 от същия закон продавачът отговарял. Потребителят имал право да развали договора, когато стоките не отговарят на индивидуалните изисквания за съответствие с договора, на обективните изисквания за съответствие и на изискванията за монтиране или инсталиране на стоките. Това право се упражнявало от потребителя чрез уведомяване на продавача за решението си да развали договора за продажба в двегодишния срок по чл. 37, ал. 1 ЗПЦСЦУПС, считано от доставяне на стоката.

Иска се в случай, че не бъде прието, че договорът е развален с разменената между страните кореспонденция на 26.07.2024 г. и на 31.07.2024 г, то с отговора на исковата молба ищцата заявява и уведомява дружеството за решението си да развали договора за продажба, като в този случай страните дължали връщане на полученото по договора съгласно чл. 36, ал. 3 и ал. 4 ЗПЦСЦУПС.

Освен изложеното ищецът не бил изпълнил подробно посочени 4 задължения по ЗЗП, което давало право на ответница да се откаже от договора от разстояние на основание чл. 51 вр. чл. 50, ал. 1 ЗЗП, което решение тя по недвусмислен начин е заявила в кореспонденцията между страните. В случай, че не се приеме, че договорът е развален, ответницата заявява отказ от него с произтичащите от това последици, регламентирани в чл. 53 и чл. 54 ЗЗП.

Излага, че и при разваляне, и при отказ се дължало връщане на полученото по договора, каквато била и уредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ответницата била получила басейн, а не пари, поради което всички предявени в условията на евентуалност искове били неоснователни и се иска отхвърлянето им. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта за доклад на делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че помежду им са възникнали облигационни правоотношения по силата на ненаименован договор за доставка и монтаж на „Басейн *, пакет ** с размери: ** м., въз основа на приета от ответника оферта от **г., както и обстоятелството, че б асейнът, ведно с изброените в офертата уреди, необходими за монтирането му, с а били доставени и монтирани в период 15.07.2024 г.- 17.07.2024г.