Определение № 2585 от 20.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2585 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от Д. СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110171447 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.

99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д. Н. А.-Д. дължи на „А.С.В.“ ЕАД сумата от 1227.10 евро (равностойност в евро на исковата сума от 2400.00 лева), представляваща непогасена главница по сключен между Д. Н. А.-Д. и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А.клон България“ договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX19947061/24.04.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК- 05.06.2024г., до окончателно изплащане на задължението, сумата от 441.76 евро (равностойност в евро на исковата сума от 864.00 лева), представляваща възнаградителна за периода от 15.05.2023г. до 13.05.2024г., както и сумата от 188.64 евро (равностойност в евро на исковата сума от 368.95 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.05.2023г. до 04.06.2024г., които вземания са прехвърлени по силата на договор за цесия от 27.07.2023г. в полза на ищеца „А.С.В.“ ЕАД и за които парични притезания по ч. гр. дело № 33929/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В условията на евентуалност срещу ответницата са предявени и осъдителни искове за същите суми и на същото основание.

Ищецът твърди, че между Д. Н. А.-Д. и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А.- клон България“ бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX19947061/24.04.2023г., по силата на който в полза на ответницата бил предоставен паричен заем, като уточнява, че стойността на заетата сума била преведена директно на продавача по договора за покупко- продажба с предмет вещите, за чието закупуване бил сключен договорът за паричен заем. Стойността на заетата сума възлизала на 2400.00 лева, която, както и уговорената за ползването й възнаградителна лихва в общ размер на 864.00 лева, следвало да бъдат върнати от ответницата на 24 равни месечни вноски в размер на по 136.00 лева в срок до 15.04.2025г., но доколкото кредитополучателят допуснал неизпълнение на паричните си задължения по смисъла на чл. 5 от условията към договора, кредиторът обявил вземанията си по същия за изцяло предсрочно изискуеми, считано от 13.05.2024г., когато ответницата получила писмено уведомление в този смисъл. С оглед допуснатото неточно в темпорално отношение изпълнение на паричните й задължения ответницата дължала и обезщетение за забава върху неплатените в срок суми. Така възникналите в правната сфера на заемодателя по договора за потребителски кредит вземания били прехвърлени в полза на ищеца по силата на сключен между дружествата договор за цесия от 27.07.2023г., за което до 1

Д. Д. било изпратено нарочно уведомление, което, в случай че не бъде счетено за надлежно връчено, следвало да се приеме за връчено в хода на настоящото производство. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Д. Д., действаща със съгласието на своя попечител А. Н. А., с който предявените срещу нея искове се оспорват с довод, че представеният от ищеца договор за стоков кредит, както и документите към него не били подписани от ответницата. Наред с това, в отговора на исковата молба са изложени твърдения, че с влязло в сила решение от 2019г. ответницата е поставена под ограничено запрещение, поради което сключеният от нея през 2023г. договор за потребителски кредит бил нищожен на основание нормата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, евентуално- унищожаем на основание нормата на чл. 27 ЗЗД- тъй като не бил сключен със съгласието на попечителя на страната. В условията на евентуалност са изложени доводи, че вещите, за покупката на които бил сключен договорът за потребителски кредит, не били доставени на ответницата, както и че същата не била уведомена за настъпилото правоприемство на страната на кредитора по договора за кредит.

Претендират се разноски.

В отговора на исковата молба са изложени твърдения за образувано по искова молба на ответницата производство по гр. дело № 69577/2023г. по описа на СРС, 44 състав, за унищожаване на сключени от нея други договори за стоков кредит и за връщане на заплатени по тях суми, като в тази връзка е заявено искане за съединяване на делата по реда на чл. 213 ГПК. Последното следва да бъде оставено без уважение, тъй като предмет на двете производства са вземания по различни договори за кредит с различен кредитор по тях, като освен това процесуалните качества на страните в настоящото производство и по гр. дело № 69577/2023г. са разменени, които обстоятелства обосновават извод, че съединяването на делата не би било целесъобразно.

Наред с това, към отговора на исковата молба е приложен отделен документ, наименуван „насрещен иск“, съдъражщ претенции на ответницата срещу „А.С.В.“ ЕАД, „Вимакс клима“ ЕООД и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А.- клон България“ за прогласяване на процесния договор за стоков кредит за нищожен, евентуално- за унищожаването му на основания, идентични с изложените в отговора на исковата молба, както и за разваляне на договора за покупко- продажба на стоките, за закупуването на които е бил отпуснат процесният заем, поради неизпълнение на задължението на продавача по него да достави вещите. Искането за приемане за съвместно разглеждане на исковете, предявени срещу „Вимакс клима“ ЕООД и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А.- клон България“ следва да бъде оставено без уважение, доколкото нито едно от посочените лица не е страна в настоящото производство, поради което неприложими спрямо тях са способите за последващо обективно съединяване на искове по реда на чл. 211, чл. 212 и чл. 219, ал. 3 ГПК. Същевременно, на ответницата следва да бъде указано в определен от съда срок да заяви поддържа ли исковете срещу „А.С.В.“ ЕАД, като в случай че е така, да формулира изрично и изчерпателно искането си към съда, както и да представи по делото доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на претенциите й.

По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи осъществяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки: 1/ наличие на действителен договор за предоставяне на паричен заем, сключен между ответника и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А.- клон България“, чието съдържание включва задължение на последния да върне заетата сума при сочените от ищеца условия и срок, вкл. задължение за заплащане на възнаградителна лихва в претендирания размер; 2 / реално предоставяне на уговорената парична сума в полза на заемателя; 3/ настъпване на изискуемостта на вземанията по договора; 4/ прехвърляне на формираните по 2 силата на договора за потребителски кредит вземания на заемодателя в полза на ищеца; 5/ съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство, като уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя (цедент) по договора за цесия.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си в срок, за което не сочи доказателства, но и не навежда твърдения.

С оглед на конкретно наведените в отговора на исковата молба възражения за нищожност, евентуално унищожаемост на процесния договор процесуално задължение на ответницата е да установи фактическите си твърдения, с които обосновава същите, вкл. че към датата на сключване на договора за паричен заем е била поставена под ограничено запрещение с влязло в сила съдебно решение по чл. 5, ал. 2 ЗЛС.

При установяване на това обстоятелство в тежест на ищеца е да установи, че процесното съглашение е сключено от ответницата със съгласието на нейния попечител към датата на учредяване на правоотношението, за което понастоящем не се сочат доказателства.

Представените с исковата молба и с отговора на същата документи следва да бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства по делото, доколкото се явяват относими към спорния предмет на делото и необходими за изясняването му.

С оглед оспорването с отговора на исковата молба на авторството на процесния договор за кредит, както и на представените с него общи условия, на ищеца съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 ГПК следва да бъде предоставен срок, в който да заяви изрично желае ли да се ползва от тези документи, като съобразно изявлението в тази насока съдът следва да разпредели доказателствената тежест във връзка с оспорването и да се произнесе по заявеното от името на ответницата с отговора на исковата молба искане за допускане извършването на съдебно- почеркова експертиза.

По искането на ищеца за допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание след изслушване на страните по реда на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Без уважение следва да бъде оставено искането на ответницата за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел относно обстоятелствата, касаещи доставката на вещите, закупени чрез заетата по силата на процесния договор за потребителски кредит сума, доколкото същите нямат отношение към релевантни за спора и включени в предмета на доказване фактически и правни въпроси.

Към делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 33929/2024г. по описа на СРС, 54 състав.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за съединяване на настоящото дело с гр. дело № 69577/2023г. по описа на СРС, 44 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за приемане за съвместно разглеждане в настоящото производство на претенциите й срещу „Вимакс клима“ ЕООД и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А.- клон България“.

У К А З ВА на ответницата в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение изрично да заяви дали предявява срещу ищеца искове за прогласяване на нищожността, респ. за унищожаването на сключения между нея и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А.- клон България“ договор за кредит за покупка на стоки или 3 услуги № CREX-19947061/24.04.2023г., като в случай че е така, в същия срок писмено, с препис за насрещната страна, да формулира надлежно и изчерпателно искането си към съда, както и да представи по делото доказателства за заплатена по бюджетната сметка на СРС държавна такса в размер на 66.75 евро, като й УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок и в цялост съдът ще остави без уважение искането за приемане за съвместно разглеждане на посочените претенции.

ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на документите, представени от страните съответно с исковата молба и с отговора на исковата молба.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение изрично да заяви дали желае да се ползва от представените с исковата молба договор за кредит и общи условия към него, чието авторство в частта, в която им е придаден вид да са подписани от ответницата, е оспорено с отговора на исковата молба.

УКАЗВА на страните, че съобразно изявлението на ищеца в горния смисъл съдът ще се произнесе по заявеното с отговора на исковата молба искане за допускане извършването на съдебно- почеркова експертиза.

УКАЗВА на страните, че по искането на ищеца за допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание след изслушването им по реда на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел относно обстоятелствата, касаещи доставката на вещите, закупени чрез заетата по силата на процесния договор за потребителски кредит сума.