Протокол № 11 от 29.04.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 11 гр. Пазарджик , 28.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Албена Г. Палова

Венцислав С. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Катя Т. Кентова

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500259 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България, редовно призован, не се явява представител. От същият е постъпила молба, с която уведомява съда, че поради служебна ангажираност нямат възможност да осигурят процесуален представител за днешното съдебно заседание.

Заявяват, че поддържат подадената въззивна жалба. В случай, че въззиваемата страна се яви в съдебно заседание и представи нови доказателства, или направи доказателствени искания, молят да им бъде дадена възможност за запознаване и изразяване на становище. Молят да се постанови решение, с което да се уважи изцяло въззивната жалба с присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответницата Т. П. Т., редовно призована, не се явява. От пълномощникът й Х.С. е постъпила молба по делото, с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Заявяват, че поддържат изцяло депозирания отговор на постъпилата въззивната жалба и че нямат доказателствени искания. Молят да се отхвърли въззивната жалба, като неоснователна, и да се потвърди решението на РС Пазарджик в обжалваната му част. Молят да се присъдят сторените по делото разноски и адвокатски хонорар.

1

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С Решение № 260024/25.01.2021г., постановено по гр.д. № 867/ 2020г. по описа на РС - Пазарджик е прието за установено в отношенията между страните, че Т. П. Т., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „Я. М.“ № 74, вх. А, ет. 2, ап.6, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в Република България, клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК 204915054, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.„М. 4“, Б.П. С., сграда 14, представлявано от законния представител Д.Т.Д., сумата от 3920,78лв., предоставена по Договор за потребителски кредит EMLN - 11146223 от 02.02.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 27.12.2019г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5107/2019 г. по описа на РС - Пазарджик, като е отхвърлен иска за главница, за разликата над 3920,78лв. до предявения размер от 8592,13лв,, както и исковете за признаване за установено в отношенията между страни е, че ответникът дължи на ищеца възнаградителна лихва в размер на 2 601,75лв. за периода от 20.05.2016г. до 20.03.2020г. и за мораторна лихва в размер на 845,63лв. за периода от 20.06.2016г. до 18.12.2019г. на основание договор за потребителски кредит EMLN-11146223 от 02.02.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5107/2019г. по описа на РС - Пазарджик.

Осъдена е Т. П. Т., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Я. М.“ № 74, вх. А, ет. 2, ап. 6, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в Република България клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ...., седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.„М. 4“, Б. П. С., сграда 14, 2 представлявано от законния представител Д.Т.Д., разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 83,71лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 65,13лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 78,38лв.- държавна такса и 16,28лв. юрисконсултско възнаграждение.

Осъдена е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в Република България, клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК 204915054, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. 4“, Б.П.С., сграда 14, представлявано от законния представител Д. Т.Д. да заплати на Т. П. Т., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Я.М.“ № 74, вх. А, ет. 2, ап. 6, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 775,49лв. и депозити за вещи лица в размер на 370,89лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, Париж, Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Клон България, гр. С., ж.к.“М. 4“, Б.п. С., сгр. 14, чрез юриск.

Н.М. в частта в която частично са отхвърлени предявените срещу Таня П.Т. установителни искове, а именно: в частта, с която е отхвърлен иска за главница за разликата над 3920,78лв. до предявения размер 8592,13лв., иска за възнаградителна лихва в размер на 2601,75лв. за периода от 20.05.2016г. до 20.02.2020г. и иска за мораторна лихва в размер на 845,63лв. за периода от 20.06.2016г. до 18.12.2019г.

Твърди се, че решението в неговата обжалвана част е неправилно.

Визира се, че за да отхвърли частично исковите претенции, съдът е приел, че процесния договор е недействителен по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ поради несъответствието му с нормата на чл.

10, ал. 1 от ЗПК.

Счита се, че решаващият извод на съда не може да бъде споделен. В този смисъл се сочи, че ЗПК е приет през 2010г. с цел да се извърши транспониране на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

3

Цитира се първата директива в насока, че договорите за кредит се изготвят на хартиен или друг траен носител, като договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин конкретни данни, които задължително следва да се съдържат в него, за да може потребителят да прецени обема на своето задължение.

Сочи се, че в ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят по еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по- малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора /чл. 10, ал. 1 ЗПК/.

Твърди се, че от съдържанието на обсъжданата директива в съдържанието на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, българският законодател е въвел допълнително изискване към договора за потребителски кредит, всички елементи по договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12.

При тези данни се приема, че законодателят е въвел изискване което не се съдържа в Директива 2008/48/ЕО, но което води до значителна санкция за кредитодателя - загубване правото да получи лихви и разноски по кредита. В тази насока се цитират актове на окръжни съдилища.

Ето защо се счита, че доколкото разпоредбата на чл. 10, ал. от ЗПК в частта й на изискването на всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12, не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО, то не следва да се прилага този текст.

Твърди се, че от приетата по делото експертиза е установено, че договорът е изготвен в шрифт 11,3 пункта, което отклонение е минимално т.е., налице е формално нарушение, което обаче не води до недействителност на конкретното облигационно правоотношение, на основание чл. 22 от ЗПК.

Счита се, че в конкретния случай обаче, правата и интересите на кредитополучателя по никакъв начин не са нарушение, тъй като от представените към исковата молба и документи, вкл. и процесния договор за заем и общите условия са читаеми, съществува яснота относно съществените 4 елементи на договора, като са ясно и недвусмислено формулирани.

Моли се да се вземе предвид, че на стр. № 5 и № 6 от договора, кредитополучателят е потвърдил, че се е запознал, разбира и приема условията и параметрите на договора за потребителски кредит и че е запознат с обстоятелството, че подписването на този договор води до встъпване в договорна обвързаност при условията на договора за потребителски кредит, подписан с цел да създаде такава договорна обвързаност, като потвърждава, че е получил екземпляр от договора, преддоговорна информация по ЗПК.

Твърди се, че посочената част от договора за кредит има декларативен характер, целящ да обективира волята на кредитополучателя, че е наясно с правните последици, възникващи от договора.

Приема се, че процесният договор има характер на частен свидетелстващ документ, носещ подписа на ответника и като такъв се ползва с обвързваща го сила, досежно съдържащите се в него неизгодни факти.

Искането е да се отмени решението в неговата обжалвана част и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените срещу Т.Т. искове.

Моли се в полза на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по делото, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100лв.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Направено е в случая особено искане, като на основание чл. 628 от ГПК, във връзка с чл. 267, б.“б“ от Договора за функционирането на Европейския съюз се моли да бъде отправено запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на чл. 10, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО, доколкото същото е от значение за правилното решаване на делото.

В срокът по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса - Т. П. Т., чрез пълномощника й адв. С..

В него се излагат подробни съображения в насока неоснователност на подадената въззивна жалба.

5

Искането е същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди решението в обжалваната му част.

Моли се за присъждане на разноските по делото.

С писмения отговор не са направени доказателствени искания.

По отношение на направеното особено искане във въззивната жалба, на основание чл. 628 от ГПК във вр. с чл. 267, б.“б“ от Договора за функционирането на ЕС, да бъде отправено запитване до съда на ЕС относно тълкуването чл. 10, § 2 от Директива 2008/48, съдът намира, че същото следва да бъде прието за неоснователна, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл следва да бъде посочено, че на поставения въпрос е даден отговор с определение на Европейския съд от 14.04.2021г., в което е дадено тълкуване именно на чл. 10, § 2, съответно и на чл. 22, § 1 от Директива 2008/48/ЕО.

С оглед на гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение искането за преюдициално запитване в смисъла, изложен във въззивната жалба.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок до 28.05.2021 г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което по делото приключи в 10:40 ч.

6

Председател: _______________________

Секретар: _______________________