Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 298 от 22.09.2025, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 216/2023
Вид
Решение № 298
Подписан
22.09.2025
В сила
22.09.2025
Състав
Давид Любенов Сукалински

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Разлог, 22.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Гр. дело № 20231240100216 по описа за 2023 година

Производството по делото е по искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл.415 ГПК, и е образувано по ИМ от „У.Е.“ЕООД, ЕИК*, с предишно наименование „Ю.“ЕООД, представлявано от М.А.У., ч/з адв. В.Г., САК, съд. адрес г.С., б.„Б.“№81, в.В, е.8, подадена против А.И.П., ЕГН*, с адрес г.Б., у.„М.С.“№4.

В ИМ се твърди, че вземането на ищеца е придобито на 10.03.2020 г. съгласно Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г., сключен със „С.Г.Г.“ЕАД, с ЕИК* /законен правоприемник на „С.Г.Г.“ООД, ЕИК*/, което дружество от своя страна е придобило вземането от „Б.т.к.“ЕАД, ЕИК*, на дата 24.02.2020 г., съгласно Уведомление по т.1.1.1. от договор за цесия от дата 16.10.2018 г. Твърди се, че ищецът-кредитор е придобил права в/у цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения. Сочи се, че м/у кредитора „Б.т.к.”ЕАД, ЕИК*, и А.И.П., ЕГН*, е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №* от 13.11.2017 г., с който е уговорена за ползване мобилна услуга за №*, при условията на тарифен план S.L с месечна абонам. такса 23.99 лева /с ддс/. Срокът на договора е бил 24 месеца - до дата 13.11.2019 г. Сочи се също, че на 13.11.2017 г. е сключен договор за лизинг за предоставяне на устройство G.S.G.J7.. с обща лизингова цена от 427.60 лв. на 24 броя месечни лизингови вноски, от които 23 на 17.82 лева и една последна лизингова вноска от 17.74 лева. Твърди се, че въз основа на горното били издадени ф-ри №*/22.02.2019 г., */22.03.2019 г., */22.04.2019 г. за периода от 22.01.2019 г. до 21.04.2019 г. Релевира се, че след едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилния оператор е издал по кл. №* на 22.05.2019 г. крайна ф-ра №.

Предвид изложеното, от страна на кредитора било подадено заявление и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с рег.№19 от 11.01.2022 г. за следните суми: 244.45 лв. - неизплатени далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски №* от 13.11.2017 г., съгласно ф-ри с №№* от 22.02.2019 г., * от 22.03.2019 г. и * от 22.04.2019 г. за периода от 22.01.2019 г. до 21.04.2019 г. и мораторна лихва от 62.62 лв. за периода от 25.06.2019 г. до 15.11.2021 г., както и за сумата от 205.00 лв., за направени от заявителя разноски в заповедното производство за заплащане на държ. такса и адв. възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания да предяви настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК.

1

С предявеният иск ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума общо от 244,45 лева - сбор от главница за потребени и незаплатени ел. съобщителни услуги с индивидуален клиентски №*, произтичащи от сключен договор м/у ответника и „Б.т.к.“, за което са издадени ф-ри №*/22.09.2019 г. на стойност 156,12 лв.;

№*/22.03.2019 г. на стойност 45,18 лв.; */22.04.2019 г. на стойност 39,15 лв.

Претендират се и направените по делото разноски, включително и тези в заповедното производство.

На ответника е редовно връчен препис от ИМ и приложенията към нея. В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът не е подал писмен отговор на ИМ.

Ответникът - редовно призована за СЗ, не се явява, не се представлява и не взема становище по исковете.

На 17.07.2025 г. по делото е постъпило становище от ищцовата страна по хода на делото, по доказателствата и по същество. Поддържа ИМ и прави искане, в случай че ответника не се яви да бъде постановено неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и чл.239 от ГПК, като бъде признато за установено вземането по издадената заповед за изпълнение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК, намира че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение с/у ответника. С разпореждане на съда по чл.131 от ГПК, надлежно връчено на ответника са указани последиците от неподаването в срок на отговор на ИМ и неявяването му в първото по делото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

С оглед изложените в ИМ фактически твърдения и ангажираните по делото писмени доктва, в подкрепа на твърдените в ИМ факти, следва да бъде направен извод, че предявения иск е вероятно основателен.

Ето защо следва с/у ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени док-тва, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл.239, ал.2 от ГПК.

Производството по чл.422 ГПК, е особено исково производство за установяването на вземане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение. На заявителя /ищец по настоящото дело/ са присъдени разноски по заповедното производство общо от 205.00 лева, които на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да му заплати заедно с направените разноски в хода на настоящото исково производство, като същите се претендират и дължат в размер на 205.00 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът А.И.П., притежаващ ЕГН*, с адрес г.Б., у.

„М.С.“№4, дължи на ищеца „У.Е.“ЕООД, ЕИК*, с предишно наименование „Ю.“ЕООД, представлявано от М.А.У., сума общо от 244,45 лева - сбор от главница за потребени и незаплатени ел. съобщителни услуги с индивидуален клиентски №*, произтичащи от сключен договор м/у ответника и „Б.т.к.“, за което са издадени ф-ри №*/22.09.2019 г. на стойност 156,12 лв.; №*/22.03.2019 г. на стойност 45,18 лв.; */22.04.2019 г. на стойност 39,15 лв., за които суми е издадена Заповед №*/11.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. №15/2022 г. по описа на Рг.РС.

ОСЪЖДА А.И.П., притежаващ ЕГН*, с адрес г.Б., у.„М.С.“№4, да заплати на „У.Е.“ЕООД, ЕИК*, с предишно наименование „Ю..“ЕООД, представлявано от М.А.У., сумата от 205.00 лева, за сторени в настоящото исково производство разноски и сумата от 205.00 лева съдебноделоводни разноски извършени в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 от ГПК.

2

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3