Решение № 86 от 25.04.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Бургас, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря П. Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500358 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „БАНКА ДСК“ АД, чрез пълномощника М. Б., против решение № 823/12.07.2023 г. по гр.дело №722/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени искове на банката против К. Ч. О. и Х. О., граждани на О. К.

В. С. И. за разликата от 7 687,26 евро до претендираната главница от 39 002,41 евро, по договор за кредит за покупко – продажба на недвижим имот от 12.06.2008 г. ; за възнаградителна лихва в размер на 22 900,93 евро за периода 16.09.2010 г. до 14.07.2018 г. и за санкционираща лихва в размер на 3 353,33 евро за същия период; за сумата над 3 210,77 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва до претендирания размер от 14 747,22 евро.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Според жалбоподятеля, Съдът е констатирал сключването на процесния договор между страните. От приетата и неоспорена съдебно – счетоводна експертиза е установено, че последното плащане по него е извършено на 18.09.2010 г. с частична вноска в размер на 489,92 евро и към датата на депозиране на исковата молба в съда са налице 94 неплатени 1 падежирали вноски за лихва и главница. Към датата на предявяване на иска е настъпил и крайният падеж по договора за кредит и направено искане ответниците да бъдат осъдени за всички дължими суми.

С решението съдът е приел направените от особените представители на двамата ответници възражения за погасяване на част от вземанията на банката по давност - вземанията за главница по вноските с настъпил падеж до м.април 2017 г. са погасени с изтичане на петгодишната давност по чл.110 ЗЗД, приета е за основателна претенцията за главница за периода май 2017 г. до 15.06.2018 г., а в останалата част е отхвърлена. За вземането за възнаградителни лихви, съдът е приел, че е приложима 3-годишната давност по чл. 111, б.“в“ ЗЗД, като и в този случай на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД началото срока е поставено с настъпване изискуемостта. Съобразно датата на настъпилия краен падеж - 15.07.2018г., в приложение на чл. 111, б.“в“ ЗЗД вземането за възнаградителни лихва за периода 16.09.2010 - 14.07.2018г. в общ размер на 22 900, 93 евро е погасено по давност. По аналогичен начин е изцяло отхвърлен искът за санкционираща лихва за сумата от 3 353,33 евро санкционираща лихва и за периода 16.09.2010г.-14.07.2018г. Искът за заплащане на обезщетение за забава е уважен до размера на 3 210,77 евро от общо претендиралия размер от 8 268,06 евро, който е изчислен върху уважената от съда главница от 7687, 26 евро и присъдени заемни такси от 580, 80 евро, за периода от 15.07.2018г. - 12.05.2022г. Жалбоподателят възразява против горните изводи на съда като ги определя за противоречащи на съдебната практика, според която вземането по договора се погасява с изтичането на общата пет годишна давност. Намира, че задължението на кредитополучателя да внася анюитетни вноски за погасяване на дължимите суми на определена дата не ги прави периодични вземания, а уговорка за изпълнение на части, а договорната лихва, включена в дължимата анюитетна вноска, се погасява заедно с нея, т.е. с общата давност. Твърди се, че решението на съда в обжалваната част противоречи на ТР от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена,връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111,6. „в” ЗЗД, а за едно задължение с краен срок за изпълнение падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е настъпила предсрочна изискуемост. В този смисъл е и посочена в жалбата като преобладаваща съдебна практика - решения №50173 от 13.10.2022г. по гр. д. № 4674/2021г. на III ГО на ВКС, №65 от 06.07.2018г. по т.д.№1556/2017г. на ТО на ВКС, № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на III ГО на ВКС, № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г.на IV ГО на ВКС .Жалбоподателят излага тезата си, че след предсрочната изискуемост е обявена в исковата молба и исковете в отхвърлената им част са основателни, тъй като вземанията за посочените суми не са погасени по давност, която е започнала да тече от датата на предявяване на иска. Моли да бъдат 2 присъдени разноски – възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция в размер на 150 лв.

В отговор на въззивната жалба, подаден от К. Ч. О. и Х. О., чрез техните особени представители адв. С. и адв.К., се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Считат решението за правилно, законосъобразно, обосновано и в съответствие с доказателствата по делото и молят да бъде потвърдено. Считат, че практиката на ВКС е константна по отношение на началния момент на приложимия за договора за кредит давностен срок – датата на изискуемост на съответната вноска и съдът правилно е приел, че вземанията по главницата, предхождащи датата на предявавене на исковата молба, са погасени по давност. Поддържат и изводите на съда, че към датата на предявяване на исковата молба вземанията за възнаградителни и наказателни лихви са погасени поради изтичане на тригодишната давност и, че банката е следвало да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем още през 2010 г. , вместо да изчаква изтичането на договора с цел натрупване на лихви.

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд отхвърлил в отделни части предявените от банката искове за солидарното осъждане на ответниците за заплащане на дължими по валидно сключен договор за кредит суми за главници, такси и лихви.

За да постанови решението си съдът достигнал въз основа на доказателствения си анализ до извод, че към датата на подаване на исковата молба -13.05.2022г. са погасени с изтичане на петгодишна погасителна давност „всички дължими главници“ до м. април 2017г. включително; към датата на подаване на исковата молба са изцяло погасени по давност всички дължими суми за възнаградителни лихви ;погасена по давност е и претенцията за наказателна лихва за периода 16.09.2010г.-14.07.2018г. При преценката за настъпване на погасителния ефект на давността, съдът приел, че при известна падежна дата на вноските по кредита, от този момент настъпва изискуемостта на вземането и започва да тече петгодишния давностен срок за главницата и тригодишния за лихвите по договора.

Пред съда са постановени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал.

2 от ТЗ във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

Страните не спорят по фактическата обстановка, така както е установена от окръжния съд. При отсъствието на доказателствени искания във въззивната инстанция и при липсата на въззивни оплаквания за неправилно установени факти въззивният съд не може да приеме различна фактическа обстановка. Следва да се посочи, че при отсъствие на жалба от страна на ответниците и влизане в сила на решението за отделни части от 3 предявените искове ,страните и съда са обвързани от съществения извод за валидност на сключения договор.

По делото от събраните доказателства се установява следното:

На 12.06.2008 г. между Банката, като кредитор и К. Ч. О. и Х. О. като кредитополучатели, е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който „Банка ДСК“ АД е предоставила на кредитополучателите кредит в размер 46 272 евро със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването му. Уговорено е издължаването да е на месечни вноски, съгласно погасителен план, приложение към договора за кредит. За падежна дата на дължимите месечни вноски е определено 15-то число на месеца. Кредитът е усвоен изцяло на 15.07.2008 г.

В т. 7.1. от Договора за кредит страните са уговорили годишна възнаградителна лихва в размер на 7,00%. В т.19.2 е уговорена предсрочна изискуемост при 90-дневна забава на длъжника, а в т. 19.3 от Договора са уговорени санкциите при забавени плащания, а именно: при неплащане на падежна дата на част или цялата дължима лихва, остатъкът от кредита се олихвява освен с дължимата възнаградителна лихва по т. 7.1. и с наказателна надбавка за забава в размер на 3 (три) процентни пункта, считано от падежната дата. При неплащане на падежна дата на цялата или част от дължимата месечна вноска по главница, невнесената дължима сума се олихвява с уговорената в т. 7.1. възнаградителна лихва и с наказателна надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта, считано от падежната дата. На основание т. 22.1. от договора за кредит, кредитополучателите дължат всички други обявени от кредитора такси и комисиони, както и всички други разходи по обслужването на задължението и принудително събиране на вземането Месечните вноски по кредита са плащани до месец септември 2010 г. На 15.09.2010 г. месечната вноска по кредита е погасена частично със сумата от 489,92 евро, с която сума частично е погасена дължимата вноска за месеца, след което по кредита не са постъпвали плащания.Горното е установено и от вещото лице , по неоспореното заключение на СИЕ. Не се твърди и не се установява банката да е пристъпила към обявяване на кредита за предсрочно изискуем в срока на договора.

Към датата на предявяване на исковата молба 13 май 2022г. е изтекъл и уговореният 120 месечен срок на договора за кредит - на 15.07.2018 г.

При така установеното съдът приема от правна страна следното:

В случая е налице действителен договор за кредит, който е породил правното си действие при първоначалните си уговорки, тъй като са уговорени съществените условия за договора за банков кредит и неразделна част от него е погасителният план, приложен по делото.

Видно от тези доказателства - първоначален договор и погасителния план към него, те съдържат информация за дължимите погасителни вноски и 4 разпределението им във времето, тъй като са описани месечните погасителни вноски за главница, както и за възнаградителна лихва, общо дължимите стойности поотделно и крайната дължима сума, въз основа на които може да се направи преценка за общия размер на дълга.

От ответниците се претендира солидарното заплащане на дължими по валидно сключения договор за кредит суми за главници, такси и лихви, като условията, при които е сключен договора по отношение на тези парични задължения не се неравноправни, възприети са от кредитополучателите, не са оспорени в хода на делото.

Не се твърди и не се установява банката да е пристъпила към обявяване на кредита за предсрочно изискуем в срока на договора. Прави се довод за обявена предсрочна изискуемост с исковата молба. Доводът е несъстоятелен.

Предсрочната изискуемост на дълга по договор за кредит може да бъде обявена единствено в срока на договора, при настъпване на условията при които е уговорена в него. След изтичане на срока на договора за останалите дължими от кредитополучателите суми се прилагат общите правила за неизпълнението – чл. 79 и сл. ЗЗД.

Възражението за давност от страна на ответниците е въведено своевременно , с отговора по чл. 131 ГПК, като страната се е позовала на тригодишен давностен срок за всички видове вземания, тъй като те са дължими на отделни вноски.

При неоспорения от страна на ответниците факт на последно плащане на 15.09.2010г. съдът възприема определената от вещото лице забава от 4 258 дни до датата на предявяване на исковата молба.

Основният спорен правен въпрос по делото е за началния момент, от който започва да тече погасителната давност , като се държи сметка за различната правна природа на отделните вземания- за главница, за възнаградителна лихва, за договорена наказателна лихва, за обезщетение в размер на законната лихви и заемни такси.