Решение № 10 от 17.02.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Плевен , 17.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги К. Грънчаров

Калоян В. Гергов

Мариан В. Иванов при участието на секретаря Жени Н. Стойчева като разгледа докладваното от Георги К. Грънчаров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214400600006 по описа за 2021 година при участието на секретаря Жени Стойчева и на прокурора Дойчо Тарев, като разгледа въззивно наказателно общ характер дело № 6 за 2021 г., докладвано от съдията Грънчаров, за да се произнесе съобрази:

С присъда № 260012/23.ІХ.2020 г. постановена по НОХД № 76/2020 г.

Плевенски районен съд е признал подсъдимият И. В. И. за невинен в това, че на неустановена дата и месец през 2016 г.в гр. Плевен противозаконно присвоил чужда движима вещ – седлови влекач марка „МАН“, модеб 18.463 ФЛС, с регистрационен номер *** на стойност 19 800 лв., която владеел, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така предявеното му обвинение по чл. 206, ал. І от НК.

Недоволен от така постановената присъдата останал представителя на прокуратурата, който в законноустановения срок я протестира пред настоящата инстанция. В протеста се излагат доводи, че присъдата предмет е неправилна и необоснована. Твърди се, че са налице доказателства установяващи вината на И., а събраните са били интерпретирани превратно от страна на районния съд.

1

Предвид на това моли съда да отмени обжалваната присъда и да постанови друга, с която да признае И. за виновен по повдигнатото му обвинение.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена следната фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивния съд, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново.

Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за установено следното:

Протестът е неоснователен.

Необoснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани в необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка направена от страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава грешка не е налице. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на доказателствата фактически изводи. Даден е задоволителен отговор защо не се приема тезата изложена от страна на прокуратурата по време на съдебното следствие пред първата инстанция, че И. е извършил престъплението, за който е предаден на съд. При извършване на анализ на доказателствата събрани по делото, районният съд е отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства, му дават основание да приеме, че не е налице авторство и съставомерност на деянието извършено от страна на И.. Аргументирал се защо приема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.

Изложени са доводи, че показанията са били взети в предвид при постановяване на присъдата, тъй като същите са ясни, точни, логични и напълно кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

В хода на въззивното производство от страна на представителят на 2 прокуратурата е направено възражение, че протестираната присъда се основава само и единствено на обясненията на подсъдимия И., които не са били съпоставени с останалите писмени и гласни доказателства по делото, което не следва да бъде взето под внимание.

Мотивировъчната част на присъдата е особено важна. Настоящата присъда съдържа кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото, съдържа необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно. В тази връзка следва да се отбележи, че не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се във формиране на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена основа.

В хода на въззивното производство от страна на представителя на прокуратурата е направено оплакване, че в хода на съдебното производство не са били налице доказателства за невинността на ответника по протеста.

Заявява се също така, че е налице противоправен отказ от страна на И. да върне вещта, което обуславя наличието на изпълнително деяние на престъплението по чл. 206, ал. I от НК. Въззивната инстанция намира това оплакване за неоснователно, поради което същото не следва да бъде взето под внимание и следва да остане без уважение. В хода на съдебното производство районният съд е изпълнил напълно своите задължения за установяване на обективната истина. Внимателният прочит доказателствата по делото сочи, че правилно е преценено от страна на районнния съд, че не е налице противоправен отказ за връщане на вещта, изпълващ форма на изпълнителното деяние на обсебването. Невръщането на чуждата вещ след поискването й от собственика не всякога се определя като акт на имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна дейност. Наистина изпълнителното деяние – престъпното своене – може да се реализира, освен чрез правно действие или акт на фактическо разпореждане на дееца с вещите, така и чрез бездействие, каквото съставлява отказът да се върнат чуждите вещи. За да бъде осъществен съставът на обсебването по чл. 206, ал.

І от НК обаче отказът да се върне вещта следва да е противозаконен – поведението на автора трябва да не е съвместимо с възможното и допустимото съобразно конкретното правно основание за владение или пазене на вещта, като в резултат на него вещта обективно трябва да премине в полза на дееца или на другиго. Деецът трябва да съзнава, че в резултат вещта 3 ще премине в негова или на другиго полза, като поведението му излиза извън допустимото съобразно правното основание, на което той владее или пази вещта. В случая невръщането на камиона след нотариалната покана на собственика не представлява съзнателен противоправен отказ за връщане на чуждата вещ, тъй като към този момент с оставянето на камиона на паркинг, заедно с документите и ключовете, И. няма съзнание, че вещта ще премине в негова или на другиго полза. Няма никакви данни в настоящия случай с камиона да е бил извършван акт на юридическо или фактическо разпореждане. Оставянето му на паркинг поради обстоятелството, че е аварирал и не може да се движи /обстоятелство потвърдено от показанията на свидетелите О.Д. и Е.Ж./ не може да бъде дефинирано като действие имащо за цел фактическо или последващо юридическо разпореждане с вещта. Не на последно място за липсата на пряк умисъл за присвояване следва да се посочи факта, че между собственика на камиона М.И. и ответника по протеста не е имал диалог за връщането на камиона. Причина за това е нежеланието на М.И. да се срещне с И., въпреки че го познава отдавна. Смъртта на В.К. също се явила пречка за решаване на спорния въпрос, което наложило намесата на полицията.

В подкрепа на извода на първоинстанционния съд, относно невинността на И. следва да се посочи и факта, че твърдението му, че спорът за този автомобил не е по отношение на това, че се е намирал в негово владение, а касае плащането на наемната сума и дължимата такава за престоя му на паркинга. Следователно може да се говори за наличието на гражданскоправни отношения, относно неплащането на дължимите суми.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по едни категоричен и безспорен начин правилността на изводите на първоинстанционния съд, че ответникът по протеста не е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд.

В хода на съдебното производство не са били представени убедителни доказателства от страна на прокуратурата, от които да бъде установено по категоричен и безспорен начин, че И. В. И. е извършил деянието, за което е предаден на съд. В този смисъл оплакването, че И. виновен остава чисто декларативно, а и не намира опора в събраните по делото доказателства, 4 поради което фактическите изводи на първоинстанционният съд, касаещи липсата на авторство на деянието от страна на ответника по протеста са правилни и законосъобразни.

При извършване на служебната проверка от страна на настоящата инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260012/ 23.ІХ.2020 г. постановена по НОХД № 76/2020 г. Плевенски районен съд, като правилна и законосъобразна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6