Решение № 147 от 08.04.2022, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 147 08.04.2022 г. град Стара

Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, ІІI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:

ИРЕНА ЯНКОВА при секретар С. Христова и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 173 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

С искова молба, подадена на 23.03.2021г. от М.Г.Х., адрес ***, е предявен против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”(ГДИН) иск за присъждане в полза на ищеца на сумата 9000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – негативни чувства, емоции и състояния от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от затворническата администрация, определени като подлагане на нечовешко и унизително отношение, изразяващо се в: държането му в продължителна изолация, излизаща извън всякакви разумни граници, в постоянно заключено спално помещение; неосигуряване на достатъчно храна по количество и качество; неосигуряване на добри санитарно-хигиенни и битови условия, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2016 година до окончателно изплащане на главницата.

В исковата молба са изложени следните факти и обстоятелства като основание за предявените искове:

Искът за вреди от поставяне и държане ищеца в постоянна изолация, кумулирано с други незадоволителни условия, в които бил поставен за изтърпяване наказанието му в Затвора гр.Стара Загора, се основава на следните твърдения:

За периода от 18.01.2002 г. до 07.04.2016 година ищецът бил поставен в неблагоприятни условия. Бил поставен в постоянно заключена килия, която напускал единствено по време на престой на открито, тоалет – три пъти дневно и ежеседмично за баня. Времето за къпане и тоалет било крайно недостатъчно и му създавало неудобство и дискомфорт. По време на престоя на открито нямало съоръжения за предпазване от атмосферните условия. Отделно времетраенето на престоя било крайно недостатъчно, което довело до обездвижването му и болки в мускулите и ставите. Не били спазени от затворническата администрация санитарно-битови и хигиенни условия: липсвал самостоятелен санитарен възел и течаща вода в килията № 8, нито имало годни съдове, за да може да съхранява вода в килията си. Той удовлетворявал физиологичните си нужди в кофа, която почиствал по време на тоалет. Провеждани били три пъти дневно „тоалети“ – т.е. осигуряване на достъп на лицата от ЗПС до общите за зоната санитарни помещения, които били изключително кратки като време (сутрешен от по 3 мин. и 6 сек. на човек, обеден и вечерен от по 10 мин. и не били достатъчни, тъй като измИ.ето на кофата, както и изреждането на всяко от лицата в ЗПС, изчерпвало това време. Нямало сигнална система, при която надзирателите да бъдат извикани в случай на нужда. Въпреки че в затвора имало перално помещение, той не можел да го ползва за личното си бельо, което той простирал в килията, вследствие на което въздухът бил влажен, събирала се влага и мазилката започнала да се рони. Той не можел да се храни в общото помещение, а само в килията си, като условията там били в противоречие с хигиенните норми. Не му били осигурявани и прибори за хранене, не можел да измие ръцете си. Тези нехигиенични условия за хранене били причинили на ищеца стомашни разстройства, гадене и повръщане. Подът на килията бил покрит с мозаечни плочи без килим и мокет. Килията била в лошо състояние, като не й бил извършван ремонт въпреки лющещата се мазилка.

Прозорецът на спалното му помещение бил стар, изкривен и изгнил и на него нямало поставени комарници. Затворническата администрация му била предоставила само една метла, за да го хигиенизира, без съответните препарати за почистване. В килията липсвала вентилация /нито създадена, нито изкуствена/. В затвора гр. Стара Загоре не се вземали мерки за недопускане на насекоми и гризачи в килията му. Имало плъхове, хлебарки, мухи. Осветлението на килията през деня било лошо, а през нощта тя се осветявала чрез 100-ватова крушка. Оборудването на килията от 6 кв.м било старо, а тя била студена през зимата и гореща през лятото, тъй като отоплението се извършвало по график от 15 минути. Храната в затвора, която му предоставяли, била еднообразна, некачествена и недостатъчна. Не му били осигурявали годни за ползване обувки, дрехи, спално бельо, спални принадлежности. В новото помещение, и след 08.04.2016 г., затворническата администрация също не осигурявала помещение за простиране на личното бельо, което наложило ищецът да простира в стаята,

От 18.01.2002 година до 07.02.2017 година той би държан в зоната за повишена сигурност в условията на изолация без възможност за човешко общуване в Затвора – гр.Стара

Загора, намира се в постоянна изолация, изразяваща се в пълното му отделяне от останалата затворническа общност, държан е под ключ постоянно.

Твърди, че не можел да участва в организираните от затвора гр. Стара Загора мероприятия заедно с другите затворници. Той за същия период бил лишен и не разполагал със законови възможности за контрол и защита срещу актовете на комисията по изпълнение на наказанията и на началника на затвора, въз основа на които актове бил държан в условията на пълна изолация. на силно рестриктивен режим в зоната за повишена сигурност, бил лишен от смислени дейности. Поставянето му в продължителна изолация /при заключване и на спалното му помещение/, кумулирано с лишаването му от смислени дейности, неосигуряване на достатъчна по качество и количество храна, санитарно-хигиенни и битови условия в периода 18.01.2002г до 13.07.2004 г. и за периода от 01.09.2009 година до 17.02.2017 година попадат според ищеца в очертанието на забраната по чл.3 от ЕКПЧ за нечовешко и унизително отношение. Твърди негативни последици /влошаване на психическото му състояние/, каквито търпял от тази изолация. За исковия период ищецът не получавал в Затвора – Стара Загора достатъчна по количество и качество безплатна храна.

Посредством кумулативното наличие на описаните условия спрямо него било допуснато нарушение на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ и разпоредби на българското законодателство.

Твърдят се претърпени, в причинна връзка с описаните факти и обстоятелства, обективиращи нарушения по чл.3 от ЕКПЧОС и чл.3 от ЗИНЗС, имуществени и неимуществени вреди. Неимуществените вреди се изразяват в силни, интензивни, трайни негативни чувства, емоции и изживявания на унижение и уронване на човешкото достойнство на ищеца, нехуманно и нечовешко отношение към него, голямо неудобство и дискомфорт, чувство за малоценност, незащитеност, напрегнатост, тревожност, хронично безсъние, силен емоционален стрес, отчаяние, безизходица и нежелание за живот, усещане за осъществяване спрямо него от страна на затворническата администрация и законодателя целенасочено деградиране на личността му, загуба на вяра в институциите.

Неимуществените вреди оценява на 9 хиляди лева и претендира от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София обезщетение за тези вреди в този размер, заедно със законната лихва /мораторна/, считано от 07.04.2016 година до окончателното изплащане на главницата.

Ответникът

– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в подадения писмен отговор и чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск за периода до 13.07.2014 година като недопустим, тъй като Х. бил обезщетен с решение на ЕСПЧ от 13.07.2014 година, което било процесуална пречка за разглеждане на делото. В останалата част искът се явявал неоснователен. Отделно излага доводи за липса на допуснати нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, съответно на чл.3 от ЕКПЧ посредством действия и бездействия на затворническата администрация от визираното в исковата молба естество. М.Х. изтърпява общо наказание „Доживотен затвор“ при постановен специален режим, в Зона с повишена сигурност в Затвора Стара Загора, предвид което и в съответствие с чл.71 ал.2 от ЗИНЗС, вр.с чл.54 ал.2 от ППЗИНЗС ежедневното заключване на килийното помещение не било незаконосъобразно действие. Позовава се на чл.54 ал.3 и чл.213 от ППЗИНЗС относно присъщите на режима характеристики. Относно ограничените възможности за провеждане на мероприятия на лицата, осъдени на доживотен затвор, с останалите лишени от свобода се позовава на чл.198 ал.2 от ЗИНЗС и чл.217 от ППЗИНЗС.

Посочва, че в съответствие с чл.84,ал.1т.2 от ЗИНЗС на ищеца му е осигурявана и съответната храна, и престой на открито по силата на чл. 86, ал.1,т.1 от ЗИНЗС.

Оспорва основателността на претенцията за вреди от незадоволителни санитарно-хигиенни и битови условия. Сочи подробно параметрите и оборудването на килийните помещения във ІІ г салон при Затвора – гр.Стара Загора, като признава липса на самостоятелен санитарен възел в килиите, но такъв бил осигуряван ежедневно през времето за личен тоалет и незабавно при неотложна нужда при повикване на постовия надзирател. Оспорва твърденията на ищеца, че на територията на затвора не се е осъществявала дейност по дезинсекция, дезинфекция и дератизация. Релевира доводи, че е изпълнявал задълженията си по чл. 86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Вярно било, че по силата на чл. 84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието, но с изменението на тази разпоредба, в сила от 01.01.2013 година, затворническата администрация имала задължение да осигури тези артикули само на лишените от свобода, които нямат собствени обувки и дрехи. Такива са предоставяни на ищеца. На М.Х. е било осигурявано самостоятелно легло, спални принадлежности, достатъчна жилищна площ.

Поради липса на елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на ГДИН счита предявения иск за неоснователен и недоказан и иска отхвърлянето му изцяло. Позовава се на изтекла давност.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на иска, пледира за отхвърлянето му на това основание.

По делото са приети като доказателства писмените документи, представени от страните.

От изготвена справка по реда на чл. 284,ал.3 от ЗИНЗС се установи, че Ищецът е постъпил в затвора гр.Стара Загора на 18.01.2002 година , настанен в зоната за повишена сигурност на 15.03.2002 г. първоначално в килия № 6, след това от 2007 година в килия № 8, през месец април е настанен в ЗПС – ІІІ б салон, килия № 9. От 2006 година Х. е настанен в самостоятелно помещение. Килиите не са били оборудвани със санитарен възел и течаща вода, затова тоалетът се осъществявал по график от 3 до 5 пъти дневно. След 20 часа за физиологичните нужди се е ползвала кофа с капак. За 9 килии от зоната за повишена сигурност имало общ изграден санитарен възел, два бойлера, баня за двама и умивалня с една мивка. Топлата вода се осигурявала чрез два електрически бойлера.

Къпането се извършва по график два пъти седмично. Прозорците на спалното помещение на Х. са дървени с две крила, като ремонтът му се извършва на четири години. Обзавеждането в килията се състояло от две вишки, 2 броя метални шкафове, 2 броя табуретки, една маса. Килията след уточнението е с площ от 8,79 кв.м. В нея за извършвани ремонти – текущи, през 2012 година спалните помещения са пребоядисани. През 2015 година е започнал основен ремонт на корпуса на затвора, който приключил през 2016 година.

Естествената осветеност на помещението през деня била добра, а през нощта осветлението се извършвало чрез крушка. Контактният ключ за изключване на осветлението се намирал извън килията на ищеца. Няма изградена система за оповестяване, а това е ставало чрез почукване на вратата, за да се сигнализира дежурният надзирател.

В килиите няма климатична инсталация, проветряването се извършвало чрез прозорец. На прозорците на килиите не са монтирани сенници, не са поставяни пердета, мрежи за комари. На лишените от свобода се раздават препарати и материали за почистване, като поддържането на хигиената на спалното му помещение е негово задължение. Периодично са се извършвали мероприятия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация под контрола на медицинския център.