Решение № 211 от 23.09.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Провадия, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Петрова при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело № 20213130101135 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от процесуален представител юк М. срещу З. И. Я., ЕГН **********, с адрес *********, /след уточнение/ кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.432, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 469.31лв. /четиристотин шестдесет и девет лева и тридесет и една ст./, представляваща дължима главница по договор за потребителски заем с № CREX-17681413/10.02.2020г., сумата от 62.53лв /шестдесет и два лева и петдесет и три ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2020г. до 01.03.2021г., сумата от 41.62лв /четиридесет и един лева и шестедет и две ст./, представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2020г. до 16.07.2021г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №614/29.07.2021г. по частно гражданско дело № 919/2021г. по описа на Провадийски районен съд. Претендират се и направените съдебно – деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като с оглед чл.415 ГПК и връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове. Сочи се, че вземанията на ищеца произтичат от договор за потребителски заем с № CREX 1

17681413/10.02.2020г., по силата на който ищецът е отпуснал на ответника паричен заем за закупуването на стока или услуга и е изправна страна по сключения договор. Въз основа на чл.2 от договора, за ответника е възникнало задължение да погаси заема на 12 месечни вноски – всяка по 66.48лв., които съставляват изплащане на главница по заема и добавка, педставляваща печалба на ищеца. Длъжникът е преустановил плащанията на вноските по кредита на 01.08.2020г., като към тази дата са погасени четири броя погасителни вноски. На основание чл.3 от договора, вземането на кредитора е предсрочно изискуемо в пълен размер на 01.09.2020г. и ответницата дължи посочените в исковата молба суми, за които е издадена заповедта за изпълнение. Последната била уведомена на 11.01.2021г. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с връчване на препис от исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е нарочна молба, с която предявените искове се поддържат.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител. Искът се оспорва по основателност. Възразява, че заемната сума не е предадена. Нямало доказателства, че е заплатено на търговеца с отпуснатите по кредита средства, както и че ТВ марка „HITACHI” действително е получен от кредитополучателя. Оспорва верността на представеното извлечение за плащане. Твърди, че не се е запознала практически със съдържанието на договора, предвид големия обем и шрифт, по-малък от 12. Не е ясна методиката за определяне на лихвата и това дали е променяна от кредитора.

Търси отговор от ищеца на въпроси, свързани със сключен договор за застраховка, без да формулира доказателствени искания. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

За да се произнесе по повдигнатия за разглеждане правен спор, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Предявеният установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.432, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.

Предявен е след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.

В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на ищеца по него, както и размера на претендираната главница, възнаградителна и мораторна лихва.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорното си задължение.

Със заповед №614/29.07.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК ПрРС, I V състав по ч.гр.д.

№919/2021год., е разпоредил З. И. Я. да заплати на ищеца сумата от 469.31лв.

2

/четиристотин шестдесет и девет лева и тридесет и една ст./, представляваща дължима главница по договор за потребителски заем с № CREX17681413/10.02.2020г., сумата от 62.53лв /шестдесет и два лева и петдесет и три ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2020г. до 01.03.2021г., сумата от 41.62лв /четиридесет и един лева и шестедет и две ст./, представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2020г. до 16.07.2021г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена по чл.47, ал.5 от ГПК.

Установява се по делото, че по силата на договор за кредит CREX17681413/10.02.2020г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и З. И.

Я . е възникнало валидно облигационно правоотношение. С въпросното споразумение кредиторът е отпуснал в полза на кредитополучателяответника по делото сумата от 654 лева и е уговорено издължаването й на 24 месечни анюитетни вноски в съответствие с утвърдения погасителен план.

Уговорен е годишен процент на разходите в размер на 40.37%. При забава в издължаването съобразно уговорения погасителен план е предвидено задължение на заемателя за заплащане на законна лихва /чл.3/.

По изложените съображения и доколкото съдът не констатира нарушение на императивни правни норми следва да се установи, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит.

По повод направено искане от страна на ответника и в отговор на въпроси по чл.145, ал.1 от ГПК, в молба вх. 3303/24.06.2022г. и № 4038/29.07.2022г. ищецът изрично заявява, че е налице сключена застраховка „Сигурност на плащанията“, че премията от 54лв. е включена в главницата и че не е налице изплащане на претендираните от ищеца суми от застраховател.

Това твърдение не е оспорено от страна на ответника и не са ангажирани доказателствени искания с цел евентуално доказване на положителния факт за наличие на плащане от застраховател. Ето защо съдът приема, че не е налице плащане на претендираните суми, което би било въпрос по основателността на иска.

По делото е въведен спор относно усвояване на заемната сума. Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, от която се установява, че кредитът е усвоен чрез изплащане на цената по закупената от потребителя стока на 12.02.2020г. директно на търговеца. Дали Я. е получила закупеният телевизор е въпрос, който е извън предмета на настоящото производство, предвид това, че е налице изпълнение на задължението по процесния договор от страна на кредитора, респективно възниква задължението за връщане на заетата сума, в съответствие с уговореното между страните в чл.6 от договора.

Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на 01.09.2020г., уведомяване за която на длъжника обаче няма по делото, поради 3 което съдът приема, че такава не е налице.

Въпреки горното, така усвоената сума е предоставена за срок от 12 месеца, поради което към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 28.07.2021г. е настъпил крайния срок на договора. Тоест задълженията по кредита са редовно падежирали. Уведомление за настъпил падеж кредиторът няма задължение да изпраща до длъжника, по аргумент от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, тъй като с договора е определен реда на погасяване и са фискирани падежите на отделните анюитетни вноски.

Като настъпил в хода на висящия процес, този факт следва да се съобрази от съда на основание чл. 235, ал.3 ГПК /ТР 8/2017г. на ОСГТК/, съответно да се приеме, че претенцията за неиздължена главница е доказана по основание.

Относно размера на задълженията съдът отново кредитира заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, съгласно която последната платена вноска по кредита е тази с падежна дата от 01.07.2020г.

Погасени са общо четири вноски.

Вещото лице е дало заключение, че неиздължените суми по договора възлизат на 469.31лв. остатък главница, 62.53лв. възнаградителна лихва от 01.08.2020г. до 01.03.2021г. и 41.62лв. мораторна лихва за период от 01.09.2020г. до 16.07.2021г., които напълно съответстват на претендираните с исковата молба.

Същевременно съдът не констатира нарушение на императивна разпоредба при уговаряне на тези задължения. Погасителният план е инкорпориран в договора, същият е ясен и не се установява едностранно увеличаване на лихвения процент, поради което съдът приема възражението на ответника в тази насока за неоснователно.

Шрифтът позволява на кредитополучателя да прочете съдържанието на договора и да прецени обхвата на своите задължения, поради което не е налице недействителност на това основание.

По същите съображения съдът преценява, че на ищеца се следва и вземане за възнаградителна лихва, представляваща премия за предоставения кредитен ресурс. Размерът на лихвата е отнапред уговорен и е в размер общо на 143.76 лева по арг. от разпоредбите на чл.2 от договора.

Възражения в този смисъл не са повдигнати, но доколкото съдът дължи служебна преценка, следва да се посочи, че величината на ГПР и на възнаградителната лихва, като елемент от ГПР (арг. от чл. 19, ал.1 от ЗПК) не надвишава императивно уредения лимит съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК.

В заключение претенцията за сумата 62.53 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2020г. до 01.03.2021г. се явява основателна и доказана.

По отношение вземането за мораторна лихва, съдът съобразява, че договореното в т. 3 от договора мораторно обезщетение не нарушава императивната уредба на чл. 33, ал.1 от ЗПК, според която това вземе не може да надвишава размера на законната лихва.

4

В заключение съдът приема,че на ищеца се следва лихва за забава в размер на законната лихва за периода, а именно 41.62лв, представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2020г. до 16.07.2021г.

В обобщение, исковете като основателни следва да бъдат уважени.

По разноските:

С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото. На осн.чл. 78, ал.8 от ГПК съдът определеля юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 100 лева, в пределите по чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя. В тежест на ответника следва да се възложат разноските в размер на 750лв., от които 50лв. – държана такса, 300лв. за обосен представител, 300лв. депозит за вещо лице и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. На ищеца се следват разноски за заповедното производство в размер на 75лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление ******** срещу З. И. Я., ЕГН **********, с адрес *********, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 469.31лв. /четиристотин шестдесет и девет лева и тридесет и една ст./, представляваща дължима главница по договор за потребителски заем с № CREX-17681413/10.02.2020г., сумата от 62.53лв /шестдесет и два лева и петдесет и три ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2020г. до 01.03.2021г., сумата от 41.62лв /четиридесет и един лева и шестедет и две ст./, представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2020г. до 16.07.2021г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №614/29.07.2021г. по частно гражданско дело № 919/2021г. по описа на Провадийски районен съд, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.432, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.