Решение № 4071 от 30.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4071 гр. София, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. М. при участието на секретаря Б. Б. в присъствието на прокурора К. Т. Т. като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело № 20231110211315 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.158, ал.2 и сл. от ЗЗ.

Постъпило е искане от ДПБ ,,Св.Иван Рилски“ по реда на чл.154, ал.3 от Закона за здравето, с което се предлага Б. Г. К., с ЕГН: ********** да бъде настанен на лечение в здравно заведение. В него се посочва, че лицето е постъпило по спешност в здравното заведение, тъй като е налице опасност да извърши престъпление, тъй като представлява опасност за близките, околните и обществото.

В съдебно заседание прокурорът изразява становище по основателността на искането и моли същото да бъде уважено. Намира, че от събраните по делото писмени доказателства безспорно се доказва, че моментното психическо състояние на лицето изисква неговото настаняване на задължително лечение. В заключение предлага съда да постанови решение, с което да настани за лечение лицето на задължително лечение съгласно параметрите на експертизата.

Лицето, чието настаняване се иска, се явява лично. Пред съда заявява, че не боледува от нищо и не знае защо се предприемат такива действия срещу 1 него. Служебният защитник счита, че с оглед събраните доказателства и заключението на вещото лице, следва да бъде постановено задължителното му лечение.

Съдът, като се запозна с искането, събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Депозирано е искане от ДПБ ,,Св.Иван Рилски“ ЕООД – гр.Нови Искър за настаняване на задължително лечение на лицето Б. Г. К..

В съдебно заседание лицето, чието настаняване се иска, отговаря неадекватно на поставените му задачи и признава, че няма проблем в общуването с близките и околните.

При разпита си в съдебно заседание вещото лице заявява, че Б. К. е бил приет по спешност за втори път в центъра на 16.08.2023г. Предходното му настаняване на задължително лечение е било за срок от един месец, като е проявил агресия при неговото задържане и въдворяване в здравното заведение.Съгласно приложената етапна епикриза К. злоупотребява с ПАВ – амфетамини и балон с райски газ.По данни в прокурорската преписка, лицето проявява агресия, изразяваща се в отправена закана за убийство по отношение на неговите близки.

По предложение на вещото лице в хода на съдебното производство е назначена СПЕ. Според вещото лице, освидетелственият Б. К. страда от шизоафективно разстройство, маниен тип, обусловено от вредната употреба на алкохол и наркотични вещества. В това състояние същият представлява опасност както за себе си, така и за околните. В заключението си вещото лице препоръчва настаняване на задължително лечение за срок от два месеца в стационарна форма в ,,Св.Иван Рилски“ – гр.Нови Искър. Предвид обстоятелството, че не може да дава информирано съгласие за лечението си, такова следва да бъде давано от неговият баща Г. К. Всички тези обстоятелства, съчетани с становището на вещото лице обуславят уважаване на депозираното от ЦПЗ – София ЕООД искане.

Настаняването на едно лице за принудително задължително лечение се обуславя от кумулативното наличие на две предпоставки, условно обозначени като „медицински” и „социален” критерии. Първата от тях предполага да се установи наличието на заболяване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 от ЗЗ в освидетелстваното лице.

2

От разпита на вещото лице в съдебно заседание, както и от депозираното заключение по изготвената СПЕ и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства се доказва установява, че лицето Б. К. страда от психическо заболяване, обуславящо неговото задължително лечение.

Диагнозата е за заболяване, фигуриращо в кръга на ревизираните в чл.

146 от ЗЗ, поради което и принудителното лечение, е допустимо.

Видно от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства е, че е налице и второто кумулативно изискване на чл. 155 от ЗЗ, а именно - с поведението си освидителственият представлява опасност за себе си, за близките и околните. Поради липса на оспорване съдът кредитира като обективни и верни показанията на вещото лице, както и заключението по изготвената СПЕ и най – вече относно опасността на лицето да извърши противоправна проява и неговата опасност за близките и околните.

Моментното състояние на освидетелственият Б. К., предвид употребата на алкохол и психоактивни вещества, все още не е стабилизирано като липсата на съзнание за болест обуславя опасност от извършване на противоправно действие към себе си, близките и към околните.

Непридвидимостта в поведението на лицето, което е довело до неговото настаняване по спешност в здравно заведение, съчетано с употребата на вредни субстанции обуславят уважаването на направеното искане.

По отношение на формата на лечение, срока и психиатричното заведение съдът се солидаризира със заключението на вещото лице.

Предвид моментното състояние на лицето съдът намира, че определеният за неговото лечение срок следва да бъде предложения от експерта, а именно два месеца в стационарна форма в ДПБ ,,Свети Иван Рилски“ – град Нови Искър. Съдът приема, че продължителността на лечението в най – пълна степен е било отчетено от вещите лица, с оглед на необходимостта да преценят колко времето, необходимо за стабилизиране на здравословното му състояние.

С оглед приетото заключение по експертизата съдът намира, че не следва да се спира изпълнението на решението, независимо от обстоятелството дали същото ще бъде обжалвано.

3

Според заключението на вещото лице, лицето Б. К. не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си, такова следва да бъде изразявано от неговия баща Георги К..

При този изход на делото направените разноските по делото в размер на 419,00 лева, представляващи възнаграждение за вещи лица за явяване в съдебно заседание, изготвяне и защита на заключението по изготвената съдебно психиатрична експертиза, следва да останат за сметка на държавата.

Воден от горното и на основание чл. 162, ал.2 от ЗЗ, съдът РЕШИ:

НАСТАНЯВА лицето Б. Г. К. от ........................., с ЕГН: ********** на задължително лечение, в стационарна форма, за срок от два месеца, в ДПБ ,,Свети Иван Рилски“ – гр. Нови Искър.

ДОПУСКА предварително изпълнение на настоящото решение.

ПРИЕМА липса у лицето Б. Г. К. ЕГН: ********** да изразява информирано съгласие за лечението си.

ОПРЕДЕЛЯ да дава информирано съгласие за лечението на Б. Г. К.

ЕГН: ********** неговият баща Г. К..

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 165, ал. 1 от ЗЗ, направени по делото разноски за явяване на вещи лица в съдебно заседание, както и за изготвяне и поддържане на заключението по допуснатата съдебно психологична експертиза в размер на общо 419,00 лева, да останат за сметка на държавата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 – дневен срок от днес пред СГС.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5