Решение № 691 от 30.07.2019, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 270/2019
- Вид
- Решение № 691
- Подписан
- 30.07.2019
- В сила
- 30.07.2019
- Състав
- ТАНЯ ТАШКОВА РУСЕВА-МАРКОВА, РОСИЦА ЖЕЛЯЗКОВА ТЕМЕЛКОВА, ЕЛЕОНОРА СИМЕОНОВА КРАЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 19, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 85, ал. 1, т. 1 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 86, т. 3 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 644 · Търговски закон
- чл. 644, ал. 1, т. 3 · Търговски закон
- чл. 644, ал. 2 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ - 32
30.07.2019г. гр.
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На девети април
2019 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица
Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер 270 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 2407/23.11.2018г., постановено по гр. дело № 6428/2017г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен предявения от Е.Н.Ш. против „ГМ-Строй” ООД (в несъстоятелност) със седалище гр. Бургас иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.03.2010 г., по силата на който „ГМ-Строй” ООД (в несъстоятелност) със седалище гр. Бургас се е задължило да прехвърли на Е.Ш. правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Бургас, к-с „Меден рудник“, бл.500, вх.1, ет.1, гараж 30, който се намира в сграда № 1, разположена в имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 15 кв.м., с прилежащи части: 0,173 % ид.ч. равни на 1, 84 кв.м. и 10, 58 кв.м. от 550, 16 кв.м. маневрено хале, ведно с 0, 7173 %, равняващи се на 1, 84 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, както и принадлежащите 10, 58/550, 16 кв.м. ид.ч. от „маневрено хале” и 0,173 % ид.ч. от правото на строеж върху УПИ, находящ се съгласно одобрен архитектурен проект в жилищна сграда с магазини и подземен паркинг в гр. Бургас, к-с „Меден Рудник”, представляващ УПИ ІІІ-7 в кв. 140 по плана на РЦ на ж.к. „Меден Рудник” с нов идентификатор *** срещу задължение на Е.Н.Ш. да заплати на продавача продажна цена от 3 000 евро.
Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от Е.Н.Ш., в която се посочва, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на съдебната практика и се претендира то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което ищцовата претенция да бъде уважена и да бъде обявен за окончателен сключения на 12.03.2010г. предварителен договор между „ГМ – Строй“ ООД и Е.Н.Ш., касаещ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас с предназначение – гараж в сграда. В жалбата се посочва, че е необоснован извода на съда, че е налице прекратена облигационна връзка, явяваща се пречка предварителният договор да бъде обявен за окончателен, поради това, че представляващият дружеството синдик надлежно е упражнил потестативното право, предвидено в чл.
644, ал. 1, т. 3 от ТЗ да прекрати процесния договор за гаража, отправяйки изявление, обективирано в отговора на исковата молба. В жалбата се посочва, че действително синдика е отправил с отговора на исковата молба изявление, че прекратява предварителния договор, сключен на 12.03.2010г. с единствения мотив – неизправност на ищцата, но това не кореспондира със събраните по делото доказателства. Посочва се, че самото изявление не е получено директно от ищцата, а процесуалният представител не е оправомощен да получава подобни изявления. От друга страна – въззивната страна сочи, че по делото е приета неоспорена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че ищцата е изпълнила изцяло своето задължение и е заплатила в уговорения с предварителния договор срок цената на процесния гараж. Посочва се, че искът с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД не е за имуществено вземане, а за принудително осъществяване на едно потестативно право, което може да се осъществи само по исков ред. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция със самата въззивна жалба.
В съдебно заседание – въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по делото – „ГМ
– Строй“ ООД – в несъстоятелност не депозира по делото писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на въззивната жалба. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание – ответното дружество не изпраща представител и не взима конкретно становище по основателността на жалбата.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Е.Н.Ш., родена на ***г. с адрес – **** чрез процесуалния й представител – адвокат Христина Николаева Тодорова – гр. Бургас, пл. Тройката, ет. 2, офис 4 против „ГМ – Строй“ ООД със седалище гр. Бургас – в несъстоятелност, с който се претендира да бъде обявен за окончателен сключен Предварителен договор от 12.03.2010г., по силата на който „ГМ-Строй” ООД (в несъстоятелност) със седалище гр. Бургас се е задължило да прехвърли на Е.Ш. правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Бургас, с адрес на имота: гр. Бургас, к-с „Меден рудник“, бл. 500, вх. 1, ет.
1, гараж 30, който се намира в сграда № 1, разположена в имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 15 кв.м., с прилежащи части: 0,173 % ид.ч. равни на 1, 84 кв.м. и 10, 58 кв.м. от 550, 16 кв.м. маневрено хале, ведно с 0, 7173 %, равняващи се на 1, 84 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, както и принадлежащите 10, 58/550, 16 кв.м. ид.ч. от „маневрено хале” и 0, 173 % ид.ч. от правото на строеж върху УПИ, находящ се съгласно одобрен архитектурен проект в жилищна сграда с магазини и подземен паркинг в гр. Бургас, к-с „Меден Рудник”, представляващ УПИ ІІІ-7 в кв. 140 по плана на РЦ на ж.к. „Меден Рудник” с нов идентификатор *** срещу задължение на Е.Н.Ш. да заплати на продавача продажна цена от 3 000 евро. В исковата молба се посочва, че ищцата е изпълнила своето задължение и е заплатила дължимата цена, но ответното дружество не е изпълнило своето поето задължение да прехвърли правото на собственост върху описания имот.
Ответната страна – с отговора на исковата молба отправя предизвестие до ищцовата страна, с което посочва, че на основание чл. 644, ал. 1 от Търговския закон прекратява сключения договор и изрично посочва, че представения по делото писмен отговор на исковата молба следва да се счита за предизвестие до ищцата за прекратяване на предварителния договор. В отговора се посочва, че ищцовата страна е и неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнила своите задължения да заплати договорената цена за имота.
По делото е представен
Предварителен договор за покупко-продажба на вещни права и договор за строителство от 12.03.2010г., от който е видно, че „ГМ – Строй“ ООД със седалище гл. Бургас в качеството си на предварителен продавач и изпълнител от една страна и Е.Н.Ш. в качеството си на предварителен купувач и възложител от друга страна, са сключили договор, по силата на който „ГМ-Строй” ООД със седалище гр. Бургас в качеството си на изпълнител се е задължило да изгради жилищна сграда с магазини и подземен паркинг и да прехвърли на Е.Ш. правото на собственост върху следния обект – подземно паркомясто с площ от 15 кв.м., находящо се в жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Бургас, к-с „Меден рудник“, при граници – североизток – външен зид, северозапад – паркомясто № 29, югоизток – паркомясто № 31, югозапад – маневрено хале, ведно с 0,173 %, равняващи се на 1, 84 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, както и с принадлежащите 10, 58/550, 16 кв.м. в ид.ч. от „маневрено хале“ и 0, 173% от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот.
Видно от сключения предварителен договор предварителният купувач – възложител дължи на предварителния продавач заплащане на цена – възнаграждение в размер на 3 000 евро, които следва да бъдат платени на части, както следва – от 12.03.2010г. до 12.03.20112г. на 24 равни месечни вноски в размер на 125 евро, платими до 28-то число на съответния месец. Видно от представения договор на основание чл. 14 всички изменения и допълнения на договора следва да бъдат обективирани в писмена форма. Видно от договора за Е.Н.Ш. са посочени адреси в гр. *** и конкретен електронен адрес. На основание чл. 19 от сключения договор страните са определили адреси и телефони за кореспонденция – тези, които са посочени в началото на договора, а за писмено уведомяване по смисъла на този договор се счита телеграма с обратен текст или факсимилно съобщение с идентификация на изпращащия апарат, фирма и дата, и покана за плащане, изпратена с писмо с обратна разписка или нотариална покана.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза от 24.10.2018г., от неоспореното заключение на която е видно, че общо платената сума с посочено основание „паркомясто“ е в размер на 3 750 евро.
Предявеният иск е с правно основание чл. 19, ал. 3 от ГПК.
На основание чл. 644, ал. 1 от
Търговския закон синдикът може да прекрати всеки договор, по който е страна е длъжникът, ако той не е изпълнен изцяло или частично. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба при прекратяването на договора синдикът отправя предизвестие от 15 дни.
Действително – синдикът може да прекрати с едностранно предизвестие по реда на чл. 644 от ТЗ сключен от несъстоятелния длъжник договор и в случаите, когато неизпълнението е от страна на длъжника. Законът не поставя изисквания по отношение на вида на сделката – единственото условие е задълженията по договора да не са изпълнени изцяло или частично. Когато не е започнало изпълнението на договора или то е реализирано само частично, по преценка на синдика в интерес на масата на несъстоятелността, длъжникът може да бъде освободен от обременяващи задължения чрез прекратяване на сключени договори. Законът не посочва коя страна следва да не е изпълнила задълженията си по договора – несъстоятелният длъжник или неговият съконтрахент. В този смисъл е и Решение № 212 от 19.01.2017г., постановено по т. дело № 3447/2015г., І т.о., ТК по описа на ВКС на РБ и Решение № 83 от 19.04.2017г., постановено по т. дело № 1458/2016г., І т.о., ТК по описа на ВКС на РБ.
В конкретния случай – по делото не се спори, че ответното дружество е в несъстоятелност, както и не се спори относно обстоятелството, че синдикът в отговора на исковата молба е отправил предизвестие за прекратяване на сключения предварителен договор от 12.03.2010г., по силата на който дружеството се е задължило да прехвърли правото на собственост на ищцовата страна по отношение на описаното по-горе паркомясто. Спори се между страните относно ефекта, който е проявил така отправеното предизвестие. Законът изрично в чл. 644, ал. 2 от ТЗ предвижда прекратяването на договора да стане след писмено отправено предизвестие от страна на синдика до насрещната страна. По делото безспорно се установява, че препис от писмения отговор на ответното дружество е достигнал единствено по процесуалния представител на ищцата – адвокат Христина Тодорова, но не е връчен и съответно – не е достигнал до ищцата лично. От друга страна – по делото не се спори, че синдикът не е отправял друго предизвестие за прекратяване на договора, което да е било адресирано лично до ищцовата страна на посочените адреси в сключения между страните договор или на посочения от нейна страна електронен адрес.
С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена в Решение № 148 от 02.12.2016г., постановено по т. дело № 2072/2015г. по описа на ВКС на РБ законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните отношения. Начинът на удостоверяване на връчването на документ е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.
Разпечатката съдържа 41 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/371a5159-0825-4849-bf8c-40021fbd3bc9