Решение № 1015 от 21.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1015 гр. Перник, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. А. Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20241720104638 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. С. П. срещу „Топлофикация Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника срещу него е издаден изпълнителен лист на 17.10.2012 г. въз основа на решение, постановено по гр.д. № 6221/2011 г. по описа на Районен съд Перник за суми в размер на 1417,18 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 09.02.2007 г. до 30.04.2009 г., ведно със законна лихва от 08.02.2010 г. и 282,05 лева законна лихва за забава и 104,59 лева разноски. Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано и.д. № 438/2012 г. по описа на ЧСИ Е. Д., по което не са извършвани действия по изпълнение. Твърди, че това изпълнително дело е перемирано, след което въз основа на същия изпълнителен лист на 01.09.2021 г. е образувано и.д. № 2172/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., което било образувано под № 10154/2023 г. по описа на ЧСИ Г. К..

Твърди, че единственото действие по изпълнение, водещо до прекъсване на погасителната давност е извършено на 30.09.2021 г. с налагането на запор, но това е станало след като погасителната давност е била изтекла.

С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че вземането по издадения на 17.10.2012 г. въз основа на решение, постановено по гр.д. № 6221/2011 г. по описа на Районен съд Перник за суми в размер на 1417,18 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 09.02.2007 г. до 30.04.2009 г., ведно със законна лихва от 08.02.2010 г. и 282,05 лева законна лихва за забава и 104,59 лева разноски е погасено по давност и срещу ищеца не съществува право на принудително изпълнение.

Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.

В съдебно заседание страните се представлява единствено ищецът като поддържа изложеното.

Ответникът депозира писмено становище като оспорва иска.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Тук посочената разпоредбата предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).

В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).

Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на иска.

При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено по давност.

По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена срещу ищеца, което е станало на 09.08.2012 г. съгласно данните за влизане в сила на решението по установителния иск.

Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се.

2

По разноските:

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса – 56,69 лева, като се присъди и адвокатско възнаграждение в доказания размер от 480,00 лева.

Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Същото съдът намира за неоснователно, тъй като адвокатския хонорар е съобразен с минимума, определен в Наредба № 1/2004 г.

При този изход от спора ответникът няма право на разноски.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу на Д. С. П., ЕГН ********** за сумата от 1417,18 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 09.02.2007 г. до 30.04.2009 г., ведно със законна лихва от 08.02.2010 г., 282,05 лева законна лихва за забава и 104,59 лева разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 17.10.2012 г. въз основа на решение, постановено по гр.д. № 6221/2011 г. по описа на Районен съд Перник поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД да заплати на К. Ц. П. сумата от 536,69 лева – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3