Решение № 445 от 04.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110216956 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от М. В. А. с ЕГН: ********** с адрес: ххх, чрез упълномощен защитник срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 9321748 издаден от СДВР с който е било установено, че на 25.04.2023г. в 19:52ч. в Софийски околовръстен път до ТЕЦ - Люлин, с посока от бул. ,,Ломско шосе“ към бул.,,Сливница“, при въведено ограничение с пътен знак В – 26 от 80 км/ч., управлявал лек автомобил ххх с установена скорост 129 км/ч., превишавайки с 49 км/ч. максимално допустимата от пътния знак скорост, като деянието било заснето с MD 1193, за което му е било наложено административно наказание глоба 400.00 лева за нарушение по чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата си наказаното лице оспорва законосъобразността на електронния фиш с оплакването, че същият е бил постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, както и че е бил с изгубено СУМПС. В заключение се иска то съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания електронен фиш.

1

В съдебно заседание жалбоподателят М. А., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не се представлява. В писмени бележки до съда упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалвания електронен фиш. Претендира присъждане на юрисконултско възнаграждение в минимален размер.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 25.04.2023г. в 19:52ч. в Софийски околовръстен път до ТЕЦ - Люлин, с посока от бул. ,,Ломско шосе“ към бул.,,Сливница“, при въведено ограничение с пътен знак В – 26 от 80 км/ч., жалбоподателят М. А. управлявал лек автомобил ххх, собственост на ММ Финанс 2020 ООД, с установена скорост 129 км/ч., превишавайки с 49 км/ч. максимално допустимата от пътния знак скорост, като деянието било заснето с MD 1193. На законния представител на търговското дружество – собственик на заснетото МПС бил съставен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7392082 издаден от СДВР, който след попълнена декларация от негова страна за действителния водач, бил анулиран, като бил съставен обжалвания електронен фиш на лицето, посочено в декларацията.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира 2 бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице Протокол от проверка № 019 – СГ – ИСИС/14.03.2023г. от Български институт по метрология и Решение за одобрение на типа на уреда за измерване. Също така в съдебно заседание беше представена от юрисконсулта на АНО ръководство за работа със стационарно преносими уреди за осъществяване на контрол на пътното движение CORDON – M2.

Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. С оглед изложеното не се споделя наведеното в жалбата възражение за техническа неизправност на АТСС.

Видно от постъпилата справка на заснетото МПС е, че към момента на заснемането на изпълнителното деяние, собственик на заснетия автомобил е 3 било търговското дружество ММ ФИНАНС ООД, чиито законен представител, която под страх от наказателна отговорност и в съответствие си изискванията на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е депозирал нарочна декларация относно водача на заснетото МПС. В нея изрично е упоменато, че на 25.04.2023г., на жалбоподателя М. А. е било предоставено владението на процесното МПС, като на същата дата лекият автомобил все още се е намирал у него.

Съдът намира, че обжалваният електронен фиш е бил издаден при наличие на допуснато съществено процесуално нарушение, относно мястото на извършване на деянието. Видно от обстоятелствената част на акта е, че в него е посочено, че нарушението е било извършено в Околовръстен път на град София до ТЕЦ – Люлин с посочена посока на движение. Същевременно деецът е бил санкциониран по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, т.е. за превишаване на максимално разрешена скорост ри управление на МПС извън населено място.

От друга страна в самия електронен фиш никъде не е посочено дали въведеното с пътен знак В – 26 ограничение с пътен знак е бил в или извън населено място. Ето защо съдът намира, че в случая е налице изначална неяснота на административното обвинение относно мястото на извършеното нарушение, тъй като същото изначално не е било посочено, за да може да се извърши последваща проверка дали е маршрута на движение е бил в или извън населено място.

В случая освен, че липса посочен съществен реквизит на изпълнителното деяние е налице и противоречие относно местонахождението на движението на лекия автомобил в или извън населено място.

По отношение на наведеното в жалбата възражение за изгубено СУМПС съдът констатира, че от писмените доказателства по делото се установява, че жалбоподателят М. А. действително е бил с изгубен документ, но това обстоятелство е било обявено на 03.06.2023г., т.е. след датата на деянието, поради което и не може да се приеме, че същото не е било в негово владение, както и момента на предоставянето на автомобила от законния представител на търговското дружество – собственик.

Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране на административно – наказателна отговорност е издаден незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменен.

4

С оглед изхода на делото СДВР следа да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя М. В. А. сумата от 400.00 лева, представляваща договорено възнаграждение за упълномощен защитник. В случая размера се явява минимално предвидения по чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималния размер на адвокатски възнаграждения, поради което и не следва да бъде редуциран.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 във вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 9321748, издаден от СДВР, с който на М. В. А. с ЕГН: ********** с адрес: ххх, е наложено административно наказание глоба 400.00 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати на М. В. А., с ЕГН: ********** от ххх сумата от 400.00 лева, представляваща договорено възнаграждение за упълномощен защитник.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5