Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9973 от 29.07.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2339/2026
Вид
Определение № 9973
Подписан
29.07.2026
Състав
Ивета Пекова

Цитирани разпоредби

  • чл.166 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 4, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.1 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.1 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172 ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9973

Варна, 29.07.2026 г.

Административният съд - Варна - VI състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ИВЕТА ПЕКОВА като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова административно дело № 2339/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 от АПК вр. чл.172 ал.6 ЗДвП.

Постъпила е жалба от А. Г. Г., с адрес - гр.Варна, [жк] [адрес], подадена чрез адв.З., съдебен адрес- гр.Варна, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1237604/13.07.26г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ Варна, ОДМВР Варна, с която на основание чл.171, т.1, б.з)дд) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175а, ал.1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е нищожна, а в евентуалност незаконосъобразна, издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в несъответствие с материалния закон и с целта на закона. Счита заповедта за нищожна, тъй като е издадена при пълна липса на фактически и правни предпоставки за издаването й. Твърди, че фактическите констатации, направени от мл. автоконтрольор към сектор „ПП“, без да е очевидец, не са фактически констатации, а негови неверни умозаключения, а действителните фактически обстоятелства са съвсем други. Моли заповедта да бъде отменена.

Моли и да бъде спряно предварителното изпълнение на наложената ПАМ, тъй като предварителното изпълнение му нанася значителни и трудно поправими вреди, свързани с личния му и професионален живот. Предварителното изпълнение на ПАМ в хипотезата на сериозно съмнение относно извършителя води до неоправдано и тежко засягане на правната му сфера, съществено ограничава придвижването му и изпълнението на ежедневните му задължения. Отдалечеността на мястото, където полага труд води до времеви преразход и намалява времето на междудневна почивка и възстановяване. Твърди, че с баба му живеят на един адрес и се грижи за нея, като й осигурява ежедневна помощ, транспортиране до лечебни заведения, и с предварителното изпълнение ще бъдат засегнати и нейните интереси, а тя е в напреднала възраст, с инвалидност и разчита изцяло на него.

От представените доказателства, съдът намира за установено следното:

От заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1237604/13.07.26г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ Варна, ОДМВР Варна се установява, че на основание чл.171, т.1, б.з)дд) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175а, ал.1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца, за това, че 13.07.2026 год. около 19.15 ч. в гр. Варна, по [улица], посока изхода на града управлява л.а. БМВ 318, с рег. № [рег. номер], собственост на Г. Г., като на кръстовището с [улица]извършва маневра десен завой, като умишлено привежда автомобила в загуба на контрол, състоящо се в приплъзване на гумите на задвижващия мост с асфалтовото покритие, вследствие на което водача изгубва контрол над автомобила, отклонява се в ляво и се блъска в бордюр на разделителната ивица, навлиза в платното за насрещно движение и блъска спрелия и изчакващ в колона л.а. Пежо с рег. № [рег. номер], след което се преобръща по таван и блъска спрелия зад него л.а. Фолксваген с рег. № [рег. номер]; ПТП с материални щети и пострадало лице.

От АУАН Серия GA № 15083702/13.07.2026 год. се установява, че е съставен за това, че на 13.07.2026 г. жалбоподателят при управление на МПС, извършва маневра десен завой, като умишлено привежда автомобила в загуба на контрол, състоящо се в приплъзване на гумите на задвижващия мост с асфалтовото покритие, вследствие на което водача изгубва контрол над автомобила, отклонява се в ляво и се блъска в бордюр на разделителната ивица, навлиза в платното за насрещно движение и блъска спрелия и изчакващ в колона л.а. Пежо с рег. № [рег. номер], след което се преобръща по таван и блъска спрелия зад него л.а. Фолксваген с рег. № [рег. номер]; ПТП с материални щети и пострадало лице, с което е нарушил чл.104б, т.2 ЗДвП и чл.20, ал.1 ЗДвП.

Представени са протокол за ПТП, сведения, справка за нарушител.

От представените с искането за спиране доказателства се установява, че съгласно представено ЕР на ТЕЛК на В. С. е определена инвалидност общо заболяване от 79% степен на увреждане, като адресът й е адресът на жалбоподателя, посочен в жалбата.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.171, ал.1, б. з)дд) ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 12 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 4, чл. 175а, ал. 1, чл. 176, ал. 2.

Принудителната административна мярка по чл.171 т.1 ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП, като налагането на ПАМ се извършва чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл.165, ал.2, т.2 / чл.172, ал.2, т.3 ЗДвП/. В случая е отнето с издаване на ЗППАМ.

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП обжалването на заповедите по чл.172, ал.1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал.6 на чл.172 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Искането за спиране на предварително изпълнение на наложената със заповед № GPAM-1237604/13.07.26г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ Варна, ОДМВР Варна, на основание чл.171, т.1, б.з)дд) ЗДвП принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175а, ал.1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца, е допустимо.

По същество е неоснователно.

Предварителното изпълнение на заповедта е по силата на закона/чл.172 ал.6 ЗДвП/, поради което приложим е реда на чл.166, ал.4, вр.ал.2 от АПК.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Съгласно чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Съгласно чл.172 ал.6 ЗДвП законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.

В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материално правните предпоставки на чл.60 от АПК – те се презюмират, като се приема, че обществения интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166 ал.2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес.

За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В случая жалбоподателят твърди, че са налице основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта, тъй като поради отнемането на СУМПС ще бъде възпрепятстван да осъществява служебните си задълженията, личните си ангажименти и да се грижи за болната си баба.

Спирането на изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата срещу него.

Във всички случаи съдът дължи преценка и за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл.6 АПК.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и приложената мярка по чл.171, т.1, буква з)дд) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1 ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Твърденията на молителя, че лишаването от правото да управлява МПС засяга или затруднява изпълнение на трудовите му задължения, не са подкрепени с каквито и да е доказателства. Не са налице никакви данни, че вследствие лишаването от СУМПС за определен период от време това ще доведе до настъпване на значителни или трудно поправими вреди, поради например необходимостта от ползване на алтернативен транспорт за целта – таксиметров или друг вид. Отдалечеността на работното място е ирелевантно в случая, тъй като до там молителя би стигнал за същото време както с личен транспорт, така и с алтернативен. Свързаните с това евентуални разходи, също не представляват значителна или трудно поправима вреда.

Личните затруднения не могат да се противопоставят на публичния интерес, в защита на който е допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Действително всяко принудително изпълнение на административен акт причинява неудобство и може да засегне права и интереси, поради което е предвидена възможността за защита от страна на гражданите и организациите. Съгласно и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България не се допуска упражняването на лични права на гражданите, ако с това се накърняват права и законни интереси на други. С чл. 4, ал. 3 АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, нито на правата, свободите и законните интереси на други лица. В случая отнемането на СУМПС е постановено като превантивна мярка с оглед непосредствената цел за ограничаване евентуално противоправно поведение и обезпечаване спазването на изискванията при движение по пътищата.

В случая не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на нови обстоятелства, установяващи значителни или трудно поправи вреди за оспорващия.

Законодателят е предвидил изпълнение на заповедта преди влизането й в сила, а спирането му от съда може да стане само при наличието на предвидените в закона предпоставки, които в случая не са налице.