Решение № 11654 от 12.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11654 гр. С., 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110111805 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Ш. А. М. искова молба против „М. В.“ ООД, /с ново наименование „Ес Ай Т. В.”ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 127 ТЗ с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 19 500 лева, представляваща стойност на дружествен дял, определен въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на ищеца в ответното дружество, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 27.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането. След частично оттегляне искът е намален до сумата от 16 500 лева.

Ищцата Ш. А. М. поддържа, че на 19.09.2018 г. заедно с бившия й съдружник С. И. Т. са учредили ответното дружество с капитал в размер на 100 лева, който бил разделен на 100 дружествени дяла, всеки с номинална стойност от по 1,00 лев. Твърди се, че ищцата и нейния съдружник са съдружници при равни права, като всеки от тях притежава по 50,00 дружествени дяла, всеки с номинална стойност от по 1,00 лев. Изтъква, че поради влошаване на отношенията им през октомври 2024 г. прекратява своето участие като съдружник и управител, като на дата 16.10.2024 г. връчва 3 – месечно писмено предизвестие по чл. 125, ал. 3 от ТЗ на ответника чрез ЧСИ, като срокът е изтекъл на дата 16.01.2025 г. Сочи, че на 20.02.2025 г. била 1 заличена като съдружник и управител на ответното дружество, като въпреки нейните опити да уреди извънсъдебно имуществените си отношения с ответника по повод нейното напускане като съдружник, не получила съдействие от сегашния управител – С. И. Т.. Счита, че датата, към която следва да се изготви междинен счетоводен баланс, съгласно който да се установи размерът на дължимата равностойност на дружествения дял на ищцата, е края на месец януари 2025 г., а именно – 31.01.2025 г. Изтъква, че ответното дружество следва да заплати на ищцата в качеството й на напуснал съдружник равностойността на нейния дружествен дял, изчислена съгласно изготвен междинен счетоводен баланс към дата 31.01.2025 г. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ начинът да се определи стойността на дружествения дял на напускащ съдружник е балансовата стойност на дружествения дял, изчислена съгласно междинен счетоводен баланс към края на месеца, в който е прекратено участието на съдружника.

Посочва, че разполага само с последния обявен в ТР при Агенция по вписванията годишен финансов отчет за 2023 г., като счетоводния баланс към 31.12.2023 г. на ответника е в размер на 39 000 лева. Счита, че щом притежава 50,00 % от капитала на дружеството, то размера на иска следва да е в размер на 19 500 лева. С оглед на гореизложеното моли за уважаване на така предявения иск. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение. С уточнителна молба от 30.05.2025 г. ищцата оспорва твърденията на ответното дружество, че последното е правило опити да изкупи дружествените дялове на ищцата. Оспорва възражението за прихващане като неоснователно. В условията на евентуалност счита, че ищцата не е подлежала на осигуряване като управител на ответното дружество по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Счита, че платените от ответното дружество осигурителни вноски са платени без правно основание.

Алтернативно твърди, че ищцата е подлежала на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и като самоосигуряващо се лице е дължала осигурителни вноски само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт.

Изтъква, че през процесния период ищцата е ползвала и отпуск по чл. 163 и чл. 164 от КТ във връзка с раждането и отглеждането на нейното дете, по време на които не се дължат вноски за социално осигуряване, а само вноски за здравно осигуряване. Също така твърди, че възражението за прихващане е погасено по давност за периода от септември 2018 г. февруари 2020 г. и 2 компенсация с вземането на ищцата не може да настъпи, доколкото прихващането не е било възможно преди вземането на дружеството да бъде погасено по давност, тъй като насрещното вземане на ищцата е възникнало на 16.01.2025 г. Заявява, че дори от страна на ответника да са извършвани плащания, то процесните вноски за осигуряване на ищцата са правени при знанието и със съгласието на другия съдружник и управител – С. И. Т..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „М. В.“ ООД оспорва предявения иск. Счита, че размерът на паричната претенция е завишен, с оглед на което го оспорва по размер. Заявява, че в действителност е настъпило влошаване на отношенията между двамата съдружници, след което ищецът е престанал да оказва съдействие за осъществяване на дейността на ответника, с оглед на което ответното дружество е намалило обема на търговската си дейност, съответно са намалели постъпленията от дейността и дружеството е започнало да трупа загуби. Изтъква, че съдружникът и управител – С. Т. е предлагал многократно на ищцата да закупи дяловете й, но последната е предявявала претенции за необосновано висока цена или е отказвала срещи и каквато и да било комуникация. Прави възражение за прихващане на претендираната парична равностойност на дяловете на напусналия съдружник – дължими от дружеството към ищеца със задължението на ищеца към ответното дружество да възстанови направените от дружеството плащания за вноски за социално и здравно осигуряване На ищеца в качеството му на самоосигуряващо се лице, направени от ответника за сметка на ищеца. Сочи, че ищецът за времето от учредяване на дружеството до напускането му като съдружник и управител се е осигурявал, като самоосигуряващо се лице за ДЗПО и ЗО. Счита, че в този случай платените осигурителни вноски, чрез ответника „М. В.“ ООД не представляват разход за дружеството и не се осчетоводяват като такъв и вноските са дължими са самоосигуряващото се лице и следва да се заплащат от него или да бъдат прихванати с вземания на самоосигуряващото се лице от платеца. Твърди, че за периода докато е била съдружник и управител в ответното дружество, ищцата не е възстановила, заплатените от ответника за нейна сметка социални и здравни вноски.

Посочва, че съгласно счетоводните хронологични справки, общата сума на заплатените от ответника осигурителни вноски за сметка на ищцата, възлизат в размер на 11 387,94 лева. Уточнява, че възражението за прихващане между претендираната от ищцата сума по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ с вземанията на 3 ответника към ищцата в размер на 11 387,94 лева, като прихващането следва да се извърши към момента, когато и двете вземания са били налице, а именно към 31.01.2025 г. Намира претенцията на ищеца за начисляване и заплащане на лихва за забава за неоснователна. Моли за отхвърляне на така предявения иск.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени счетоводен баланс на „М. В.”ООД, отчет за приходите и разходите и отчет за собствения капитал на „М. В.”ООД.

По делото е представено съобщение за връчване на книжа, видно от което е връчена на С. Т. като управител на „М. В.”ООД покана за преустановяване на участие в дружествата от Ш. А. М..

По делото е представена покана от Ш. А. М. до С. И Г. като управител на „М.

В.”ООД за прекратяване на участието й в дружеството като поканата има функция на предизвестие по чл.125, ал.2 от ТЗ.

По делото е представен дружествен договор на „М. В.”ООД..

По делото е представена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от Ш. А. М..

По делото е представена справка от НАП за декларирани и платени вноски за социално и здравно осигуряване за Ш. А. М. за периода от 01.09.2018 до 20.02.2025..

Съгласно заключението на ССЕ балансовата стойност на капитала е в размер на 33 000 лева.Съгласно заключението на ССЕ при равни дялове на съдружниците в ООД, собственият капитал се разпределя поравно между тях, следователно балансовата стойност на дружествения дял на Ш. А. М. към 31.01.2025 е в размер на 16 500 лева.Съгласно заключението на ССЕ за периода от м.01.2019 до м.02.2025 Шенй А. М. е осигурявана и подавана от „М. В.”ООД към ТД на НАП с код „Вид осигурен 12”, като самоосигуряващо се лице на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО.В периода от 01.09.2018 до 31.01.2019 Ш. М. е осигурявана на основание чл.4, ал.3, т.5 от КСО като лице упражняващо дейност без трудово правоотоншение от фирми „К. К. К.” и „О.”ЕООД.Съгласно заключението на ССЕ за периода от м.01.2019 до м.02.2025 , за които платец е „М. В.”ООД, а задължено лице е Ш. М. вноските 4 са в размер на 11 457.95 лева.За периода от м.12.2022 до м.09.2024 ответникът е начислявал само 4.8% Здравно осигуряване на Ш. М., тъй като същата е била по майчинство.Съгласно заключението на ССЕ от сумата от 11 457.94 лева, платени са в размер от 10 976.09 лева, а неплатени са в размер на 481.95 лева.Съгласно заключението на ССЕ дължимите вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО, дължими от Ш. М. за периода от м.02.2020 до м.02.2025 са в размер на 9104.91 лева. Съгласно заключението на ССЕ С. И. Т. се е самоосигурявал за периода от м.12.2022 до м.02.2025.Съгласно заключението на ССЕ за периода от м.09.2018 до м.11.2022 няма осигурителен доход на С. И. Т..

Съгласно показанията на св.Е. Г. Ж. познавали се с ищцата от 2015-2016г., когато били колежки с ищцата на първата й работа.Свидетелства, че ищцата е била съдружник и вероятно и С. Т. е бил съдружник.Свидетелства, че ищцата била преподавател в М. и след това решили заедно да заминат за В. и да направят общ бизнес, може би през 2018г. направили фирмата.Когато заминали за В. те били двойка.Доколкото знае счетоводните въпроси се завеждали от

Стоян, а ищцата преподавала на децата програмиране.Свидетелства, че ищцата искала дете и би трябвало да се е осигурявала за майчинство.Влошили си отношенията със Стоян 2-3 години след като заминали във В..Не могли да се разберат и ищцата решила да напусне дружеството.Свидетелства, че ищцата се опитвала доброволно да разделят фирмата.Стоян се опитвал да я изолира от дейността на дружеството след влошаване на отношенията им.Оперативните въпроси се водели изцяло от Стоян.Няма информация ищцата да е трябвало да възстанови осигурителни вноски на дружеството или същите е трябвало да останат за сметка на дружеството.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Прекратяване на членственото правоотношение поражда вземане на съдружника срещу дружеството в размер на стойността на дружествения му дял, определен съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.Паричната равностойност на дружествения дял се определя съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ въз основа на данните от баланса, съобразно чистия актив на дружеството, който се изчислява като разлика между активите и пасивите по баланса без отчитане на собствения капитал, резервите и финансовия резултат.В този 5 смисъл е решение №100 от 07.02.2013 по т.д. №665/2011 на ВКС, 1 ТО.

В случая не е спорно, че членството на ищцата е прекратено на 16.01.2025 и релевантна за преценката е датата 31.01.2025..За ищцата е възникнало правото да получи равностойността на своето дялово участие към края на месеца, в който е прекратено участието в дружеството, т.е. към 31.01.2025.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата притежава 50% от капитала на ответното дружество.

Ответникът не оспорва иска по основание, а само по размер.

Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че балансовата стойност на капитала е в размер на 33 000 лева.Съгласно заключението на ССЕ при равни дялове на съдружниците в ООД, собственият капитал се разпределя поравно между тях, следователно балансовата стойност на дружествения дял на Ш. А. М. към 31.01.2025 е в размер на 16 500 лева С оглед на което съдът приема, че дружественият дял на ищцата е в размер на 16 500 лева.

Разпечатката съдържа 29 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/371885bb-9d28-4766-a240-3ef2599ab01d