Решение № 1522 от 10.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1522 гр. Велико Търново, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110103429 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявения иск е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 38 ал.2 вр. чл.50 и чл.51 от ЗУЕС.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че ответникът е собственик на апартамент в сградата на етажна собственост /ЕС/. Твърди се, че с решение на Общо събрание на етажната собственост от *** е определена месечна такса за управление и поддръжка на общите части в сградата, вкл. и такса за Фонд „Ремонт и обновяване“ ,като за период м.февруари 2023г.-м.юли 2024г. вкл. възлизат на сумата общо 450 лв. Сочи се, че ответникът не е заплащал дължимите такси, поради което ищецът заявява, че за горните суми се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № *** по описа на ВТРС, срещу която длъжникът депозирал възражение по чл.414 от ГПК. Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата в размер на 450лв., за която има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № *** по описа на ВТРС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска по съображения изложени в отговора. Счита решенията на ОС 1 взети на *** за нищожни, като взети при грубо нарушаване на действащия закон. Твърди ,че не е ясно търсената парична сума за месечна такса как е формирана, коя е падежната дата на всяка месечна вноска. Заявява ,че на проведеното ОС от *** е посочено ,че е извършен ремонт и смяна на компроментирана част на асансьора. Ответницата заявява ,че в протокола от *** от ОС се твърди, че синът на ответницата е увредил асансьорната част в кабината на асансьора. Ответницата заявява ,че въпреки, че липсват доказателства за повреда на асансьора е извършена от синът й, тя заплатила сума за ремонт на асансьора. Отправя искане на отхвърляне на иска. В условие на евентуалност, прави възражение за прихващане със сумата заплатена от нея за ремонт на асансьора. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представен по делото препис от ***

Видно от представен по делото препис от протокол от проведено ОС на ЕС, на *** е проведено ОС на ЕС на адрес ***, на събранието е посочено, че Г. Н.-собственик на ап.6 не е заплащала месечните вноски за периода м.февруари 2023г.-м.юли 2024 в общ размер 450лв. и взето решение да бъдат предприети действия за започване на производство по ГПК за събиране на задълженията. По делото е представен протокол за поставено съобщение за проведено ОС на ЕС.

Видно от представен по делото Протокол от проведено ОС на ЕС на *** по т.4 от дневния ред е взето решение месечната такса да бъде 25лв.за всички съкооператори, които ще се събират на всеки три месеца по 75лв. , а събраните средства да служат за плащане на разходи за ток, асансьор,ежеседмично почистване. Взето е решение, собствениците, които не живеят в имота да заплащат наполовина от гласуваната такса.

На проведено ОС на ЕС на *** е взето решение за отправяне на покана за плащане на просрочени суми за входни такси за ЕС към лицето Г. Я..

По делото е представена нотариална покана до ответницата за заплащане на суми за месечни такси за ЕС за заплащане на ежемесечни разходи в размер на 300лв. за периода м.февруари 2023г.-м.януари 2024г. Адресатът не е намерен за връчване на поканата, видно от разписката приложена по делото и направеното в нея удостоверяване от връчителя на нотариалната покана. Залепено е уведомление за поканата на входната врата на апартамента.

До ответницата е отправена и друга покана от страна ЕС за заплащане на сумата 450лв. за такси за разходи на ЕС за периода м.февруари 2023г.-м.юли 2024г. в общ размер 450лв.

На проведено на 08.02.2022г. ОС на ЕС по т.3 от дневния ред е обсъден казус относно нанесена щета по дисплей в кабината на асансьора, като явилите се етажни собственици заявили, че причинител на щетата е В.Н., който е син на ответницата. Посочено е , че дисплеят е сменен и капарото от 50% е заплатено от живущите в ап.6. същите били поканени да заплатят и останалата част от дисплея. В т.2 от дневния ред на проведеното на *** ОС на ЕС е посочено, че дължимата сума към фирма *** за извършен ремонт на счупен дисплей в асансьор в края на 2021г. е 982,96лв. с ДДС.

2

По делото е представена оферта за доставка и подмяна на вандализиран кабинен дисплей на асансьорна уредба, на адрес *** на обща стойност 1965,91лв. с ДДС.

На *** ЕС на адрес *** депозира във Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Г. Я. К.. Въз основа на заявлението на ЕС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от *** по ч.г.гр.д.№***на ВТРС за заплащане на сумата от 450 / четиристотин и петдесет/ лева главница, ведно със законна лихва от 3.09.2024 г.- подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски в размер на 25 лева заплатена ДТ и 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът е подал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителя е предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.К.Ш., който разпитан каза, че живее на адрес ***от зимата на 2019г. Есента на 2021г. асансьорът бил повреден, повредена била конзолата за управление на асансьора. Свидетелят заяви ,че в началото на 2022г било свикано ОС на ЕС, на което родителите на лицето В. признали пред етажните собственици, че синът им счупил асансьора и ще бъде платено за тяхна сметка.

Свидетелят заяви, че ответницата не присъства на събранията на ЕС. Относно сумите за ежемесечните разходи за ЕС свидетелят заяви ,че сумата е 25лв. на месец и се събира на три месеца по 75лв., като домоуправителят минавал по апартаментите, за да събира сумата, но имало възможност за плащане по банков път или чрез „Изи Пей“. Свидетелят заяви, че в ЕС имало проблеми с поведението на синът на ответницата, относно нарушения на обществения ред в ЕС. Многократно била викана полиция.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание 422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 38 ал.2 вр. чл.50 и чл.51 от ЗУЕС е допустим.

Разгледан по същество, съдът намира предявения иск за основателен по следните съображения:

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

По делото не се спори, че ответникът има качеството на етажен собственик за процесния период доколкото е собственик на самостоятелен обект в сградата-***. Съгласно чл.6 ал.1 т.8 т.9 и т.10 от ЗУЕС ответникът като собственик на обекти в ЕС е длъжен да изпълнява решенията на органите на ЕС, да заплаща разходите по управлението и 3 поддържането на общите части на сградата, както и вноските за Фонд „ремонт и обновяване”. Безспорно се установи, че с решение на ОС на ЕС от 09.09.2021г е прието да се събират от етажните собственици средства за покрИ.е на разходи по общите части в ЕС, като месечната вноска е определена в размер на 25лв. на апартамент, като сумата се събира на тримесечие-общо 75лв. за трите месеца. По отношение на разходите за управление и поддържане на общите части на сградата, компетентно да определи размера на вноските за покрИ.е на разходите съгласно чл.11 ал.1 т.5 от ЗУЕС е ОС на ЕС, като следва да се отбележи, че тези разходи се понасят не само от собствениците, но и от ползвателите и обитателите на обектите в ЕС.

Направеното от ответната страна оспорване на съдържанието на протоколите от ОС на ЕС, представени по делото не подлежи на разглеждане в настоящото производство, тъй като в чл.16 ал.9 от ЗУЕС е предвиден специален ред за оспорване на съдържанието на протокола на ОС. В чл.40 от ЗУЕС е визирана възможност за всеки собственик да иска отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на ЕС в тридесет дневен срок от оповестяване на решението по реда на чл.16 ал.7 от ЗУЕС. По делото се установи, че протоколите от проведените ОС на 09.09.2021г и ОС на 22.01.2024г са оповестени по надлежен ред и ответната страна направи изявление, че не е обжалвала решенията на ОС на ЕС в предвидения от закона преклузивен срок, поради което, след като няма данни тези решения да са били оспорени по съдебен ред, съдът приема, че същите са влезли в сила и са задължителни за етажните собственици. С оглед взетите решения на ОС и представената справка съдът приема, че ответникът е следвало да заплати на ЕС разходи за поддържане на общите части на сградата и за Фонд „ремонт и обновяване”, в общ размер 450лв. за периода м.02.2023 г. до м.07.2024г.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил горепосочените суми на ЕС. От ответната страна не са ангажирани доказателства и наведени твърдения за заплащане на процесните суми за месечни такси за управление и поддръжка на общи части на вход на сграда в режим на етажна собственост и разходи за фонд „Ремонт и обновяване“ на общи части на етажната собственост с адрес ***. Нещо повече, в депозираното по заповедното производство възражение ответникът не отрича, че дължи на ЕС сумата 330лв. за периода от 18 месеца/за 2023г. и 6 месеца за 2024г. /. Съдът намира за неоснователно възражението ,че месечната такса следва да бъде в по-нисък размер и определена по броя на обитателите.

В случая ОС е взело решение месечната такса да бъде като фиксирана сума на апартамент/25лв. на месец/, а не в зависимост от обитателите в конкретния апартамент.

Възможността за заплащане на такса в по-нисък размер е обусловена от отсъствие на обитателите от жилището за определен период. В конкретния случай не са представени доказателства за уведомяване на ЕС, че обитателите на жилището на ответницата не го ползват през определен период от време, поради което съдът приема, че след като ЕС е взела решение за начина и размера на формиране на месечната такса и това решение не е било надлежно оспорено, то същото е влязло в сила и обвързва етажните собственици.

Останалите възражения на ответната страна касаят твърдения за разногласия и отношения с 4 домоуправителя, които са извън предмета на настоящия правен спор. Неотносими към настоящия правен спор са и представените доказателства за проведено ЧНД *** по описа на ВТРС и твърденията за влошени отношения между ответницата и други етажни собственици, доколкото тези обстоятелства са ирелевантни към отговорността на етажен собственик за заплащане на задълженията за месечните разходи на ЕС.

С оглед изложеното съдът приема, че сумата за месечни такси за поддържане на общите части на сградата и за Фонд „ремонт и обновяване”, в общ размер 450лв. за периода м.02.2023 г. до м.07.2024г. е дължима от ответника.

С оглед основателност на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция за лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /03.09.2024г./ до окончателното изплащане.