Решение № 418 от 10.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. С, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. М.А при участието на секретаря ДИТ като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. М.А Гражданско дело № 20211110153844 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявени от М. В. М., ЕГН ********** осъдителни искове с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, срещу ПРБ за сума в размер на 20000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по което е бил оправдан с Решение от 22.01.2021 г. постановено по ВНОХД № 4202/2020г. по описа на СГС, НО, XVти въззивен състав, с което е потвърдена постановената оправдателна присъда по НОХД № 2459/2019 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, които неимуществени вреди се състоят в уронване на честта, достойнството и морала на ищеца, поругаване на доброто му име, професионалните му качества, ограничаване на социалните и личните му контакти, понесен психически тормоз и възникнали здравословни проблеми, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.02.2016 г. до окончателното плащане, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 6800лв. за заплатен в наказателното производство по ДП ЗМ № 1262/2015 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № НСН 192/2017 г. по описа на СРП, НОХД № 2459/2019 г. по описа на СРС, НО, 99 състав и ВНОХД № 4202/2020г. по описа на СГС, НО, XV-ти въззивен състав, адвокатски хонорар, както и транспортни разходи.

Ищецът твърди, че на 22.02.2016 г. бил привлечен и разпитан в качеството на обвиняем по досъдебно производство ЗМ № 1262/2015 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № НСН 192/2017 г. по описа на СРП, за извършването на престъпление с правна квалификация по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и му била взета мярка за неотклонение „подписка“, като на 08.03.2018 г. в Софийски районен съд бил внесен обвинителен акт.

1

Сочи, че образуваното НОХД № 2459/2019 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, завършило с оправдателна присъда. Допълва, че постъпил протест от прокурора и било образувано ВНОХД № 4202/2020г. по описа на СГС, НО, XV-ти въззивен състав, което завършило с решение от 22.01.2021 г., изцяло потвърждаващо първоинстанционната присъда. Твърди, че в хода на досъдебното производство повдигнатото му обвинение станало достояние на всички хора, с които работи, на служителите му, приятели, роднини и познати. Посочва, че в професионалната му среда ситуацията станала „водеща новина“, били му залепени етикети „престъпник“, „измамник“, „мошеник“, което го сринало психически, името му било непрекъснато коментирано и очерняно, приятелите и много от колегите му започнали да го отбягват и да се отнасят с него като с прокажен. Допълва, че за да не навреди на интересите на клиентите си се наложило да прехвърли на сина си и на други негови колеги изпълнението на вече поети работни ангажименти, а други да отказва да поеме, което се отразило и на приходите и финансовата му стабилност. Твърди, че неизвестният изход на съдебното производство предизвиквало почти постоянни скандали в дома му и в работата.

Посочва, че след привличането му като обвиняем били оттеглени предварително уговорени работни ангажименти. Излага твърдения, че преди образуване на наказателното производство бил енергичен и лъчезарен човек, но след привличането му като обвиняем се променил коренно, чувствал се отвратен, обезверен и изморен, живеел в очакване приключването на процеса, загубил апетита си, станал мнителен и заядлив, което се отразило и на съпружеските му отношения. Твърди, че постоянното психическо напрежение от наказателното производство се отразило и на здравословното му състояние – появили се сърдечни проблеми (хипертония), повишено кръвно налягане, чувствал постоянна тежест в гърдите, световъртеж, отпадналост, болки в кръста и изтръпване на долните крайници и др., като и до момента не били отшумели. Допълва, че в резултат на наложената му мярка за неотклонение всеки път преди предприемане на пътуване извън гр. В, където живеел, следвало да уведомява досъдебния или съдебен орган за това и да се надява същият да разреши напускането на града. С оглед тези обстоятелства, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът ПРБ да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.02.2016 г. до окончателното изплащане. Поддържа, че в хода на наказателното производство заплатил и сумата от 1000 лв. за транспортни разходи и 5800 лв. за осъществяване на процесуално представителство, поради което претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца посочените суми.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като недоказани по размер. Ответникът е релевирал възражения относно размера на претендираното обезщетение, което счита за прекомерно, както и относно действителното наличие на пряка причинно – следствена връзка между действията на прокуратурата по повдигане на обвинението и твърдените вреди. Признава, че престъплението, в което е бил обвинен ищецът, е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Счита, че не се доказва взимането на мярка за неотклонение. Твърди, че не се доказва причината за продължителността на производството. Същото преминало и през съдебна фаза, за чието 2 времетраене ответникът не можел да носи отговорност. Оспорва доказаността на претърпените вреди, като се сочи, че не се представят доказателства за действителното им настъпване. Излага твърдения, че ПРБ не е разгласявала данни за воденото производство.

По отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди се навеждат възражения, че претендираната сума за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5800 лв. е прекомерна предвид това, че наказателното производство не се отличавало с фактическа и правна сложност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема от фактическа и правна страна: следното:

Предявените искове са с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетения за претърпени неимуществени и неимуществени вреди вследствие на обвинение, по което ищецът е оправдан. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда вследствие обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон.

В случая между страните не се спори и се установява от постъпилото НОХД №2459/2019 г. на СРС и приложено към него ДП, че на 21.04.2015 г. г. е започнало досъдебно производство ЗМ 1262/2015 г. по описа на 06 РУ – СДМВР. Видно от постановление за привличане на обвиняем /л. 53 от ДП/ ищецът бил привлечен като обвиняем на 22.02.2016 г. с обвинение, че на 20.04.2015 г. като извършител в съучастие с друго лице с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у ВВТ, с което му причинил имотна вреда в размер на 3000 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал. 1 НК. С привличането му като обвиняем му била наложена мярка за неотклонение „подписка“. В рамките на досъдебното производство и предвид връщане на делото за отстраняване на нарушения ищецът бил призован и се явил пет пъти пред разследващия полицай - на 22.02.2016 г., на 07.11.2016 г., на 06.11.2017 г., на 16.07.2018 г. и на 31.01.2019 г. за връчване на постановление за привличане като обвиняем от 22.02.2016 г.

/л. 53 от ДП /, от 16.06.2016 /л.60 от ДП/, от 30.10.2017 г. / л. 135 от ДП/, от 02.07.2018 г.

/л.149 от ДП/ и от 15.01.2019 г. /л. 164 от ДП / и за разпит като обвиняем.

Ищецът бил призован и се явил на 25.04.2018 г. пред СРС по НОХД № 4144/2018 г., както и на 11.10.2018 г. по НОХД 13343/2018 г., образувани по внесения ОА срещу него, като в съответните заседания съдебното производство било прекратено и върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения. След отстраняване на нарушенията по обвинителният акт бил внесен отново и по него било образувано НОХД 3

№2459/2019 г., по което ищецът се е явил пред СРС в седем открити съдебни заседания на 29.05.2019 г., 03.07.2019 г., 06.10.2019 г., 27.11.2019 г., 27.02.2020 г., 10.06.2020 г. и 16.07.2020 г.

С присъда от 16.07.2020 г. по НОХД №2459/2019 г. СРС, 99 състав е оправдал ищеца по повдигнатото му обвинение. Присъдата е протестирана от прокурор при СРП и потвърдена от СГС с решение по ВНОХД № 4202/2020 г., като във въззивното производство ищецът е бил призован и се е явил в едно съдебно заседание – на 22.01.2021 г.

Оправдателната присъда е влязла в сила на 22.01.2021 г.съгласно нарочното отбелязване върху същата.

Следователно е налице посочената в чл. 2, ал.1, т.3, предл. 1 от ЗОДОВ хипотеза – повдигнато на 22.02.2016 г срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан с влязла в сила на 22.01.2021 г. присъда и Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от това незаконно обвинение.

По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди

С исковата молба ищецът претендира от незаконното обвинение да е претърпял неимуществени вреди, чието доказването е в негова доказателствена тежест.

Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /в този смисъл – Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о./.

При съобразяване на горното съдът в случая отчита, че периодът от привличане на ищеца като обвиняем /22.02.2016 г / до потвърждаване на оправдателната присъда /22.01.2021 г./ е 4 години 11 месеца, като спрямо него е била взета мярка за неотклонение „подписка“. Видно от изисканото наказателно производство ищецът се е явявал своевременно пред органа на досъдебното производство както за привличане като обвиняем, разпити и предявяване на материалите по разследването, така и пред съда в съдебната фаза на наказателния процес, като не е препятствал или забавял неоснователно провеждане на производството. Само едно съдебно заседание е било отложено поради неявяване на ищеца като подсъдим / на 03.04.2019 г./, но причината за неявяването на подсъдимия е била приета за уважителна, а поведението на ищеца за добросъвестно. Съдът съобразява, че пред разследващия полицай ищецът се е явил пет пъти, като четири от тях са били наложени от 4 допуснати процесуални нарушения и са се явили нужни за отстраняването на тези нарушения. Пред първоинстанционния съд ищецът се е явявал лично и със защитник в общо 9 проведени открити съдебни заседания, като в две от заседанията делото е прекратявано и връщано на прокурора за отстраняване на нарушения. При разглеждане на делото ищецът е дал обяснения в качеството си на подсъдим и с цялостното си поведение не е станал причина за неоснователно забавяне на производството срещу него. Самото съдебно производство като обща продължителност пред двете инстанции след отстраняване на процесуалните нарушения е продължило в разумен срок от една година и единадесет месеца от образуване на НОХД № 2459/2019 г. на 13.02.2019 г. до приключване на въззивното производство на 22.01.2021. Общата продължителност на наказателното производство обаче се явява необоснована предвид фактическата и правна сложност на самото производство, доколкото по-голямата част от нея е наложена от необходимост да бъдат отстранявани допуснати процесуални нарушения.