Решение № 8 от 13.01.2025, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Крумовград, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Йорданов при участието на секретаря Емилия В. Василева като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Гражданско дело № 20245130100140 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът обосновава правния интерес за предявяване на иска с разпореждане на заповеден съд, постановено по ч. гр. дело №124/2024 г. по описа на Районен съд Крумовград.

Излага, че на 15.03.2019 година ответникът е сключил договор за потребителски кредит № 286402 със „Сити Кеш“ ООД, по силата, на който е получил сумата от 800 лева, срещу съгласие да я върне до 15.03.2020 г.. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40, 05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47, 82 %.

Посочения договор е по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г. Сити Кеш ООД е прехвърлило своите вземания на цесионера АПС Бета България ЕООД, като вземането е индивидуА.зирано на ред 499 от Приложение №1 към договора за цесия.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 21.03.2022 година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.

Твърди, че ответника не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Сочи, че ответника дължи на „АПС БЕТА България“ ЕООД вземане, което било предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№124/2024г. по описа на съда и издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

1

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Б. А. А., ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Бета България“, с ЕИК 203374133, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез пълномощник юрк. Б. Т. сумата в общ размер от 2 251.31 лв., формирана както следва: 800 лв. - главница, 139.33 лв - договорна възнаградителна лихва за периода от 15.03.2019 г до 15.03.2020 г., 220.23 лв - законна лихва за забава за периода от 15.03.2020 г. до 06.06.2024 г., 476.86 лв. неплатени дължими такси, 626.36 лв. - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от договора за потребителски кредит, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 08.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията. Претендира и направените деловодни и съдебни разноски по гр.д. №124/2024г. и по настоящото производство на обща стойност от 295,03 лева.

С допълнителна молба от 24 .07. 2024 г. ищецът сочи, че ако съдът приема, че не е извършено надлежно уведомяване на ответника, то да се счита, че същото е направено в хода на настоящото производство с исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. Изложени са твърдения за недействителност на договора за кредит, както и за това, че не бил уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на процесното вземане. Моли да бъдат отхвърлени исковете.

От представените по делото писмени доказателства и приложеното ч. гр. дело №124/2024г по описа на Районен съд-Крумовград, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото е представен неподписан от кредитополучателя договор за паричен заем „Кредирект“ №286402, за който се твърди, че е сключен на дата 15.03.2019 година, като за страни са посочени - „Сити кеш" ООД, като кредитор/заемодател и Б. А. А., с ЕГН **********, като кредитополучател/заемополучател.

По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 800 лв., която сума да бъде върната от кредитополучателя на 12 броя месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 174 лева, като в същата е включена съответен размер от главница, лихва и неустойка. Посочено е в договора, че падежната дата на първата погасителна вноска е 15.04.2019 г., а последната на 15.03.2020 г.

Договора е със следните параметри: фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.82 %. Обща сума за плащане 1 019,43 лева, а вноските с неустойките общо 2 088 лева.

В чл. 6.1 от договора е предвидено, че заемателят се задължавал в срок от три дни считано от усвояване на заема да представи обезпечения по начин и ред отговарящ на условията в чл. 33 ал. 1 от ОУ поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение дължал неустойка в размер на 1068.57 лева.

2

Видно от представените Общи условия на "Сити кеш" ООД , чл. 30 ал. 1 касае годишния процент на разходите. В случая в чл. 33 ал. 1 от ОУ е предвидено, че страните могат да уговорят някое от обезпеченията, а именно:

Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните условия на следните условия: да имат осигурителен доход най-малко 7 пъти размера на МРЗ, за страната, а при двама поръчители размера на осигурителния доход да е в размер за всеки от тях мин. 4 пъти МРЗ за страната, да не са поръчители по др. договори за заем сключени със заемодателя, не са заематели по сключени др. договори за заем, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции със класификация различна от "Редовен", както по активни така и по непогасени задължения, съгласно справочника на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя или др. документ съответстващ на размера на получавания от тях доход .

2. Предоставяне на банкова гаранция издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от 6 месеца от сключване на заема до изтичане на 6 м. след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаващ задължението в размер на два пъти общата сума за изплащане по договора за заем включваща договорената главница и лихва.

В хода на съдебното производство е представен документ за паричен превод към Изи Пей, от който е видно, че ответника е получил сумата по кредита в размер на 800 лв.

По делото не е представен стандартния европейски формуляр и документи към него, а само извлечение за извършени действия.

Видно от уведомление за цесия кредиторът е цедирал вземането си към ответника на ищеца, като е упълномощил последния да уведоми длъжника.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна:

Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на заявените в исковата молба факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: - съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание, имащо за предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума, както и по размер и надлежен длъжник, както и заплаща ли се задължението съобразно споразумението и в срок ли е същото, факта и момента на настъпилата изискуемост на вземанията.

В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него положителни право изключващи и право кщпогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен и е изплатил задължението си по процесния договор.

Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт, поради което е достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното тежи върху ответника. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават 3 спорното право.

На следващо място следва да се изследва въпросът за нА.чието на вА.дно договорно отношение относно прехвърленото вземане.

Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между "Сити Кеш " ООД и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние(ЗПФУР), е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е нА.це едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон.

В настоящият случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи - договор за паричен заем с твърдения, че е сключен на 15.03.2019 г. и общи условия към него, но не е представен самият стандартен европейски формуляр, а само извлечение (л. 11).

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит между Б. А. А. и "Сити кеш" ООД, то кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Тоест предвидена в договора клауза чл. 6.1,6. 2 за неустойка е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Критериите дА. е нА.це нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката 4 задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението (виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. ).

В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка в размер, който е по-голям от главницата по кредита, която изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може да се установи неравноправния характер на клаузата в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са: 1) клауза, сключена във вреда на потребителя, 2) клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите и 3) клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съдът намира, че така договорената неустойка по чл. 6.1 и чл. 6.2 договора от договора по кредит е нищожна, тъй като по този начин се заобикаля лихвеният процент, методиката за неговото изчисляване, което противоречи на чл. 11 ал. 1 т. 9, т. 10, както и на чл.12, т. 7, общия размер на кредита и неговият лихвен процент.