Решение № 129 от 29.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Велико Търново, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Г. М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000062 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 260036/ 17.11.2022 г. по т.д. № 189/ 2018 г. по описа на ОС – Плевен на основание чл.40 ЗЗД са обявени за недействителни по отношение на Е. Л. П. като сключени в нейна вреда договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в НА № 177, том 3, рег. № 3889, н.д. № 539/ 28.11.2013 г. на нотариус И.

И., и договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в НА № 195, том 3, рег. № 4059, н.д. № 555/ 05.12.2013 г. на нотариус И. И., в частта им, с която на ЕТ „Б. – М. Н.“ гр. Плевен, представляван по пълномощно рег. № 8558/ 13.11.2013 г. на нотариус С. П. от Б. М. Н., е продадена собствената на П. 1/2 ид. част от 46 бр. подробно описани ниви в землището на с. Садовец и ½ ид. част от 1/4 ид. част от 2 бр. подробно описани стопански дворове с построени в тях складове. С решението е признато за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на „Б. 82“ ООД с.

Садовец, че Е. Л. П. е собственик на 1/2 ид. част от всички недвижими имоти, за които договорите са обявени за недействителни спрямо нея и е осъден „Б. 82“ ООД да й отстъпи собствеността и предаде владението върху същите.

Против решението са депозирани въззивни жалби от ЕТ „Б. – М. Н.“, Б. М. Н. и от „Б. 82“ ООД. ВТАС е приел, че въззивната жалба на Б. М. Н., въззивната жалба на 1

ЕТ „Б. – М. Н.“ в частта по предявения от Е. Л. П. против „Б. 82“ ООД иск с правно основание чл.108 ЗС и въззивната жалба на „Б. 82“ ООД в частта по предявените от Е.

Л. П. против ЕТ „Б. – М. Н.“ искове с правно основание чл.40 ЗЗД са процесуално недопустими, тъй като те нямат правен интерес да обжалват постановеното решение по искове, по които не са страни, оставил е жалбите без разглеждане и е прекратил въззивното производство по същите. С Определение № 1916/ 2023 г. по ч.гр.д. № 2415/ 2023 г. ВКС е потвърдил прекратителното определение на ВТАС.

ЕТ „Б. – М. Н.“ счита решението по искова по чл.40 ЗЗД за неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и със събраните по делото доказателства, и за необосновано. Излага несъгласие с формираните от съда изводи, че действията на пълномощника при сключване на процесните сделки са недобросъвестни и увреждащи интересите на ищцата и че той се е споразумял с купувача по договорите в нейна вреда. Поддържа, че на пълномощника Б. М. Н. като единствен син на продавачите по договорите е учреден широк обем на представителна власт, в това число да дарява имотите, при което не може да се приеме, че продажбата им срещу конкретната цена е във вреда на упълномощителите. Установено било, че в периода 2011 г. – 2013 г. били извършени множество сделки с притежавани от двамата съпрузи земи именно на цени, съответстващи или с малко надвишаващи данъчните им оценки, при което процесните сделки не са сключени при различни от обичайните цени. Установена била и целта на прехвърлянето на имотите – окрупняване на бизнеса с цел кандидатстване за евросубсидии. Необосновано било прието, че Б. М. Н., извършвайки търговска дейност по занятие, е съзнавал, че продажните цени са неколкократно по-ниски от пазарните, защото той не се занимавал с покупко-продажба на земеделски земи, а с производство на земеделска продукция. Поддържа, че към датата на сключване на процесните договори до 2016 г. нито отношенията между ищцата и бившия й съпруг, нито тези със сина й са били влошени, като до пенсионирането си през 2016 г. тя работила в ЕТ „Агроинвест – Б. Н.“. Съвкупния анализ на всички обстоятелства обосновавал извод, че действията на пълномощника не са били насочени към увреждане на упълномощителя, а са осъществени именно съобразно желанията на последния. „Б. 82“ ООД обжалва решението по иска по чл.108 ЗС със съображения, че той е неоснователен предвид неоснователността на иска по чл.40 ЗЗД. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено в обжалваните му части и исковете да бъдат отхвърлени. Поддържат заетите от тях становища за неоснователност и на всички съединени при условията на евентуалност искове.

Претендират разноски за производството.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби от Е. Л. П. със становище за тяхната неоснователност. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил в пълнота всички събрани доказателства и е формирал правилен и законосъобразен извод за осъществяването на фактическия състав на чл.40 ЗЗД и 2 чл.108 ЗС. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си договаряне на представителя по процесните две сделки в нейна вреда. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за производството.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение.

Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията и становищата на страните и съобрази събраните по делото доказателства, намира следното:

По делото не са спорни следните обстоятелства: че ищцата Е. П. и М. Й. Н. са били съпрузи от 14.03.1981 г. до 22.12.2016 г., когато бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие; че от брака си имат роден един син – ответникът Б. М. Н., а от предходен брак ищцата има син А. А.; че имотите – предмет на процесните два договора са придобити от тях по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност; че М. Н. упражнява търговска дейност като ЕТ „Б. - М. Н.“ от 1993 г., а Б. М. Н. като ЕТ „Агроинвест - Б. Н.“; че ищцата е участвала лично в търговската дейност на съпруга и сина си, като е полагала труд по трудово правоотношение на длъжността „организатор производство“ последователно и непрекъснато в ЕТ на двамата; че на 26.11.2013 г. М. Й. Н. и Б. М. Н. са учредили ответното дружество „Б. 82“ ООД, вписано в търговския регистър на 06.12.2013 г., с предмет на дейност в сферата на селското стопанство – производство и търговия, сделки със земеделски земи и тяхното арендуване и др., в което те са съдружници с равни права, а Б. Н. е управител /впоследствие участието в капитала е станало в съотношение 20 % за М. Й. Н. и 80 % за Б. М. Н.; че с договор за прехвърляне на търговско предприятие от 13.03.2014 г. ЕТ „Б.-М. Н.“ е продал на „Б. 82“ ООД търговското си предприятие, включващо и правото на собственост върху 481 броя недвижими имоти в това число и процесните – посочени под № 265 до № 311 вкл. и № 479 и №480. Не е спорно и това се установява от приложената медицинска документация, че от средата на 2013 г. до началото на 2014 г. здравословното състояние на Е. П. е било влошено – на 31.05.2013 г. тя преживяла хеморагичен инсулт с левостранна латентна хемипареза, което наложило болнично лечение за период от седмица – от 01.06.2013 г. до 08.06.2013 г. и след пълното възстановяване на двигателния дефицит на левите крайници и стабилизиране на походката, тя е насочена за лечение в домашни условия. На 07.08.2013 г., на 05.09.2013 г. и на 22.01.2014 г. тя е претърпяла вътремозъчен кръвоизлив. След м.01.2014 г. е лекувана във връзка с дегенеративни промени в поясния отдел на гръбнака, като през м.07.2015 г. й е 3 извършена оперативна интервенция във връзка с тях. Впоследствие от 16.01.2016 г. й е определена 65 % нетрудоспособност с ЕР на ТЕЛК.

Не е спорно, че с пълномощно рег. № 8445/ 07.11.2013 г. на нотаруис С. П., съпрузите М. Й. Н. и Е. Л. П. са упълномощили Б. М. Н. с правото да продава, дарява, заменя съсобствените им недвижими имоти – земеделска земя, придобита по време на брака им, на когото намери за добре и за цена, каквато прецени, включително да договаря сам със себе си или с лица, от които е упълномощен на друго основание съгласно чл.38 ЗЗД, да закупува земеделска земя на цена по негова преценка, да ги представлявлява пред нотариус при изповядане на сделките и да получава продажната цена – в брой или по банков път, да преупълномощва изцяло или с част от гореизброените права други физически и юридически лица, като пълномощното се тълкува разширително в полза на упълномощените лица. Пълномощното е срочно – до края на текущата 2013 г. и не спорно, че на основание на същото Б. Н. е представлявал родителите си като продавачи при сключването на двата процесни договора за покупко-продажба. При двете сделки той е представлявал и купувача ЕТ „Б. - М. Н.“, от когото е бил упълномощен с друго, непредставено по делото пълномощно, посочено в НА – peг. № 8558/13.11.2013 г. С договора от 28.11.2013 г., сключен с НА № 177, том 3, рег. № 3889, н.д. № 539/2013 г., на ЕТ са продадени 46 ниви в землището на с.

Садовец за сумата 14 800 лв. при обща данъчна оценка 12 221.60 лв. и пазарна стойност към датата на разпоредителната сделка съгласно заключението на приетата оценъчна експертиза 49 280 лв., а с договора от 05.12.2013 г., сключен с НА № 195, том 3, рег. № 4059, н.д. № 555/2013 г., на ЕТ е продадена 1/2 ид. част от два стопански двора с построени в тях складове за сумата 13 800 лв. при обща данъчна оценка 13 573 лв. и пазарна цена по заключението 53 320 лв. В НА е посочено, че сумите са платени на продавачите по банков път преди изповядване на сделката и по делото е установено, че продажните цени по двете сделки са преведени от купувача ЕТ „Б. - М. Н.” съответно на 27.11.2013 г. и на 04.12.2013 г. – ден преди сключването им – по лична банкова сметка на М. Н..

За изясняване на отношенията в семейството на Е. и М. Н. към релевантния за спора период – 2013 г., за развиваната от последния и сина им търговска дейност и участието на ищцата в нея по делото са разпитани свидетели, чиито показания съдът ще коментира по-долу.

При изяснената фактическа обстановка ВТАС намира следното: Съдът е сезиран с три групи искове: срещу ЕТ „Б. - М. Н.” са предявени искове по чл.40 ЗЗД за прогласяване по отношение на ищцата недействителността на двата процесни договора в частта за 1/2 ид. част от прехвърлените имоти поради споразумяване на нейния пълномощник и купувача в нейна вреда, като тези искове са съединени кумулативно с иск по чл.108 ЗС срещу „Б. 82“ ООД за предаване на владението върху придобитите по 4 силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 13.03.2014 г., сключен между него и ЕТ „Б. - М. Н.“, 1/2 ид. част от имотите по двата договора; при условията на евентуалност срещу ЕТ „Б. - М. Н.” са предявени искове по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на двата договора по отношение на 1/2 ид. част от имотите поради неизпълнение задължението на купувача за заплащане на продажната цена на ищцата, съединени кумулативно с иск по чл.57, ал.2 ЗЗД за заплащане на компенсаторно обезщетение; при условията на евентуалност срещу Б. М. Н. е предявен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.284, ал.2 ЗЗД за заплащане от него в качеството му на пълномощник на половината от получената продажна цена на имотите по процесните договори.

По исковете с правно основание чл.40 ЗЗД: Нормата на чл.40 ЗЗД урежда хипотеза на недействителност на договор, когато той е сключен от пълномощник, който се е споразумял с насрещната страна във вреда на упълномощителя. Тази недействителност е установена в защита на упълномощителя от възможна злоупотреба с доверието му от страна на пълномощника, като същевременно охранява и интересите на третото лице, ако то добросъвестно е договаряло с последния. Съгласно разясненията с Тълкувателно решение №5/ 12.12.2016 г. по т.д. №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС фактическият състав, пораждащ недействителността по цитираната разпоредба, се състои от обективен елемент – наличие на увреждане на представлявания, което не е незначително, и субективен елемент – намерение на представителя и насрещната страна за увреждане на представлявания, което се извлича от тяхната недобросъвестност – от съзнаване и от двамата, че договорът обективно уврежда представлявания. Преценката за осъществяването на двата елемента е дължима към момента на сключване на договора при анализиране на всички релевантни обстоятелства, свързани с интереса на упълномощителя, мотивите му както за възлагане на представителната власт на конкретния пълномощник, така и за сключване на съответната сделка.